Футболният сезон 2017/18 година преминава при уникална доминация на два клуба - ПСЖ и Манчестър Сити. Клубът от Париж, който през лятото даде доказателство, че е готов да харчи милиарди е с 12 победи и 2 равенства за първенство, гарнирани с 5 поредни убедителни успеха в Шампионската лига. Отборът от далеч по непривлекателния и сив Манчестър пък е с 12 победи и 1 равен за първенство и също с пълен актив от първите си пет мача в Лигата на шампионите.
Видно е, че тези два тима до края на кампанията няма да губят често и вероятно ще поставят непреодолими за подобряване рекорди през май. На този етап много вероятен изглежда и финалът между тях за ШЛ. Едва ли непредубедения зрител би имал нещо против точно тези два съперника да излязат в големия спектакъл през май. Нищо чудно точно в сблъсъка помежду им да се регистрира и първата промяна в графата поражения.
От това, което футболния свят вижда до момента и ПСЖ, и още в по-голяма степен Манчестър Сити изглеждат непобедими. Трудно могат да се открият каквито и да е слабости в играта им, а головата им мощ просто не подлежи на коментар. Двата отбора напълно опровергават максимата, че във футбола най-трудно се стига до гол. Атомните оръжия на ПСЖ в първата третина на сезона вкараха 70 гола, а тези на Сити 58. Цифрите са покъртителни, а от футболната година е минала около една трета. Какво предстои оттук-нататък и дали примерно парижани ще вкарат 200 гола през сезона се задава като едно любопитно очакване.
Един по важен въпрос обаче виси във въздуха. Затвориха ли окончателно арабските пари блицкрига си във футбола. Още по ясно и точно казано - това ли е краят на футбола, такъв какъвто го познаваме в последните 100 години или очертаващата се хегемония ще е от ден до пладне. Футболните естети си спомнят актуалният въпрос преди 7-8 години. И той бе - възможно ли е някой да победи Барселона. Тогава водени от Гуардиола "блаугранас" изглеждаха като тим, който не може да бъде свален от върха. Но стана точно обратното, Барселона не осъществи очакваната доминация, а от това се възползва Реал (Мадрид).
Колко дълго могат да стоят на върха Реал, Барса, Байерн, Юнайтед, Ювентус, Ливърпул, Милан, Аякс сме го гледали многократно през годините. Появата на две абсолютно нови суперсили вкарва играта в други измерения. Засега само като страхове и очаквания, но е напълно възможно и да наблюдаваме на една брутална хегемония. Видно е, че ПСЖ и Манчестър Сити се поставят извън всякакви норми на досегашна футболна култура.
Предишният подобен шок предизвика Челси, когато бе купен от Абрамович, но руснака тенденциозно не извърши революция и не уби конкуренцията. Разликата между тогавашния Челси с Моу и сегашния Сити на Гуардиола, е че амбициите на каталунеца не познават предели. И оставането му за дълго на "Етихад" ще е доста по-различно като успехи от примерно престоя на Венгер на "Емирейтс". Дори рекордите на Сър Алекс изглеждат нищожно препятствие за възможностите на Пеп. Който вече изгради машината за победи.
Да отидем обаче и в града на светлината. ПСЖ развива проекта си без топ треньор, но засега постиженията показват, че и без голям водач нещата могат да се получат. Тяхната система е опростена. Разчита се само и единствено на материала. Какви обаче са съществените разлики между двата проекта. Финансовото обезпечение е ясно - не съществува никакъв лимит за разходите. Парите обаче не играят на терена, или поне така твърдят идеалистите като мен.
Източник: GettyImages
ПСЖ е отбор, който изцяло разчита на таланта на тримата в нападение - Кавани, Неймар и Мбапе. Достави ли се топката до тях, попадането и в мрежата на съперника се превръща в елементарен ребус. В схемата на Гуардиола нещата не са толкова прости. Неговата най-силна единица се подвизава в средата на терена - белгиеца Де Бройне. Играта на Сити смътно напомня за отборите, в които лидер бе Йохан Кройф. И няма как да е иначе, защото ментора на Пеп е Йохан. Много от постулатите на холандеца изцяло и безусловно са приети от неговия ученик.
За разлика от парижкия аналог Гуардиола варира постоянно със състава си, на практика има две напълно равни по сила и класа формации. Малцина са разкрили това обстоятелство - гениалността на гологлавия испанец е в това, че постоянно променя изпълнителите и по този начин убива рутината. За разлика от много други успешни модели, като този на Моуриньо например, Гуардиола не се стреми към изграждането на тим с 11 твърди титуляри и няколко добри резерви. Целта му е да има постоянно играещ отбор, а не постоянни футболисти. Второто е трудно осъществимо в условията на модерния футбол.
Източник: GettyImages
Макар, че три месеца не могат да разтърсят света на футбола до основи, големите досегашни клубни институции няма как да не са обезпокоени. Ролята на живели по времето на ПСЖ и Сити няма как да бъде приета от тях. Отговор трябва да последва, проблемът е, че не всеки ден се ражда гений като Гуардиола. И отделно не е лесно да се вадят по 222 милиона за футболист. Дори да ги притежават, ищаха им е различен от тези на петролните шейхове. Реакция срещу тези две субективни обстоятелства трудно може да се изнамери сега и веднага. Остава ни само да чакаме, футболът многократно е показвал, че лесно излиза от начертаните директории. Но винаги играта в крайна сметка печели. Прави го толкова отдавна!
