Божидар Нейчев е старши съдружник за PwC Югоизточна Европа. Срещаме се с него в разгара на кампанията "Най-важният урок", която компанията организира. Чрез нея PwC подкрепя български студенти и докторанти, на които им предстои да станат учители. Ето защо и темата на разговора ни е за образованието и как то може да бъде подобрено.

Господин Нейчев, всички говорят за проблемите на образованието в България, но като че ли малко хора ги посочват и дават решения. От Ваша гледна точка - кои са най-големите предизвикателства за решаване и как биха могли да бъдат решени те?

Не трябва да го товарим образованието с всички проблеми, заради които е там, където е. Аз бих ги разделил - има проблеми на образованието, но има и такива извън него - т.е. в средата. Защото по същия начин както е в бизнеса, той не може да цъфти, ако средата около него не създава предпоставки да се случва нещо. И това е по-големият проблем според мен, а не толкова какво може да се направи със самото образование. Защото разрешаването на проблема с образованието е лесно - прави се един бизнескейс и може да бъде начертана една пътна карта. По-важно е обаче всичко друго, от което то се влияе.

И, ако се върнем на средата, пак ще дам пример с бизнеса. В бизнеса всеки ден има три вида категории решения - важни, спешни и регулярни. Обикновено регулярните ги отмяташ бързо, спешните им обръщаш веднага внимание, а важните - ако не са спешни, не те карат да предприемеш необходимите действия. Тук е необходима дисциплина за разрешаването на тези важни проблеми. По същия начин е и с образованието - ако вземем предвид учителската професия, да си зададем въпросите каква трябва да бъде, какъв профил трябва да бъдат хората, които са учители, как трябва да бъдат мотивирани и т.н.

Там, където има да се решава проблем с хоризонта над един правителствен мандат, определено срещаме предизвикателства. Трябва да се види крайната точка, какво трябва да се постигне, и в обратен ред да се работи. Оттам нататък е нужна политическа воля.

Какво ще се промени в образованието в бъдеще и как можем да се подготвим за промяната?

Със сигурност нещо, което ще звучи много банално - технологиите и това как те ще залегнат в образованието. Първо доколко на тях ще се учим и доколко те ще бъдат ползвани в образованието. Наскоро имах разговор с един колега румънец, който ми каза, че ние сме на светлинни години пред тях с екосистемата, която сме създали. Това впрочем беше благодарение на усилията на един от предходните президенти.

Говорите за бизнес екосистема?

Тя е повече от бизнес. Една екосистема изисква ангажираност от хора, които не са в този бизнес, но които да му помагат да опитва, затова казвам, че е много повече от бизнес.

Т.е. не е да не можем, когато у нас се създаде определена обстановка. В същото време се запитвам извън техническите университети, доколко технологите са навлезли в други университети - икономичеки, медицински и други, и доколко там фокусът продължава да бъде тясно само върху изучаваните досега специалностите, без да се взема предвид доколко технологията ще промени всяка една от тези професии. Вероятно отговорът не е особено застъпен.

Съвременната медицина, когато тези студенти ще бъдат практикуващи доктори, вероятно ще изглежда по съвсем различен начин. Т.е. освен да са наясно с кръвоносната система, те трябва да имат и дигитални умения. Същото важи и за хората на бизнеса. Определени бизнеси ще изчезнат, защото технологиите навлизат бързо и дори по-бързо, отколкото всички ние си го представяме.

Това ми се струва, че не е достатъчно застъпено и не се разбира и съответно не можем да говорим за трансформация. Защото повечето хора говорят за промяна, а не трансформация. А промяната е козметична или декоративна, не е съществена.

Кои ще бъдат професиите на бъдещето и кои професии ще изчезнат?

Ние със сигурност сме в една от тези две категории (смее се) и в тази връзка сме започнали трансформация от 6-7 години насам. Нашата основна дейност - одиторската професия, в момента вече не изглежда така, както е изглеждала преди 5 години. Тази професия вече не е свързана с дебити и кредити. Начинът, по който се одитира една компания, няма нищо общо със сега преди. През 94 година всичко беше на хартия, с цветни химикали правиш референция от една фактура към друга. Сега всичко това се случва автоматизирано и не сме далеч от деня, в който болшинството от работата ще бъде напълно роботизирана. Ако имаш срещу себе си клиент, чиято информационна система е добра и позволява да продуцира финансова и друга информация ежедневно, а не в края на годината, то нищо не пречи да има и такава система, която да я проверява ежедневно и ме съмнява, че в това ще има нужда от сериозна човешка намеса.

Технологии и регулации какво променят те? Бих дал два примера - всичко, което е свързано с транспорт, и всичко, което е свързано с данни.

Тук идва въпросът каква е ролята на училището. В момента фокусът пада върху това ученицитете да придобиват знания. Няма усилия върху други важни компонентни - умения, навици и ценности. Особено когато влизаме в ерата на данните, в която оборотът на данни ще бъде по-важен от стокоборота или този на услуги, трябва да възпитаваме правилната ценностна система.

Кои страни в света са по-силно повлияни от новата индустриалната революция и кои по-слабо?

Аз не бих ги категоризирал като държави, а по-скоро като мегаполиси. Там, където има голяма урбанизация и този ефект, който се получава от нея. В едно от нашите изследванеия казваме, че бъдещето не е на държавните, а на мегаполисите. Ако вземем един Китай, всичко, което се случва в големите градове там, е много различно от това, което се случва в останалата част на страната. По същия начин са и Щатите - това, което ще видим в Силициева долина, Ню Йорк, Чикаго, най-вероятно ще бъде на светлинни години от Средния запад.

Т.е. по-скоро примерът трябва да бъде върху райони на света, независимо как е разпределена картата в момента политически, върху центрове, където има концентрация на знания, на умения и на прогрес и те са тези, които трябва да следваме.