Каналът Дунав-Черно море е свързан с много събития от историята на Румъния. Хиляди политически затворници са били изпращани в трудови лагери в тази част на румънския дунавски бряг. Регионът около днешния плавателен канал е бил известен като "Гробницата на румънската буржоазия". Строителството на съоръжението започва в края на 40-те години, а едва след началото на 80-те години то е завършено при управлението на диктатора Николае Чаушеску.

Днес през 64-километровия канал минава ключовият път към световните пазари. 30 години след падането на комунистическия режим той помогна на една от най-бедните членки на Европейския съюз (ЕС) да се превърне в най-големият износител на пшеница след Франция, разказва Bloomberg.

Регионът в тази част около Дунав в Румъния и в България от векове е "житницата" на двете страни. С отварянето на двете икономики след 1989 година влизането в Европейския съюз се оказва жизненоважно за достъпа им до европейските и международните пазари.

"Двете балкански държави са получили над 30 милиарда евро помощ за модернизиране на селскостопанската си индустрия. Румъния е изнесла 2,3 милиона тона пшеница от началото на сезона през юли, което е повече от която и да е друга държава в ЕС досега, въпреки че обикновено Франция успява да навакса. България е на трето място с обем от 885 000 тона", посочва медията.

След присъединяването към ЕС през 2007 година местните селскостопански производители са успели да подобрят запасите си от семена, да закупят нова техника и да увеличат продукцията си в резултат на привлечените европейски субсидии.

Днес основната част от продукцията, която изнася Румъния, не е отгледана в страната, но е доставена по Дунав от Словакия, Унгария и Сърбия. От друга страна целият обем на пшеницата за експорт на България е произведена в страната.

От Bloomberg посочват, че двете съседки имат капацитет да увеличат още износа си, но като препятствие пред тази възможност се явяват слабото развитие на железопътния транспорт и на пътната инфраструктура в Румъния заедно с остарелите корабни съоръжения в България.

"Транспортните мрежи и методите за управление на пристанищата все още са обусловени от остаряло оборудване, изградено по времето, когато икономката все още е контролирана от държавата. Това прави процесът по товарене на пристанищата по-бавен в сравнение със западните", посочват от медията.

"Технологията за селскостопанските производители беше значително подобрена след присъединяването. Но за товарачите и спедиторите на пристанищата всичко е в добрата логистика. И това е сериозно ограничение", казва Петър Димитров, който е ръководител на базираната във Варна компания за търговия със семена Agricore.

По думите на български производители регионът се е превърнал във важен фактор, който оказва влияние и върху формирането на международните цени. Най-големият вносител на продукцията от него е Египет, а около половината от износа на България е за Испания. Въпреки това остарялата техника на пристанищата в Констанца и Варна продължава да бъде сериозна пречка пред сектора.

Това може постепенно да се промени, като в Констанца се очаква да бъде изграден комплекс от 24 силоза за съхранение и обработка на зърно, от който ще могат да бъдат транспортирани по 72 000 тона на ден, които след това да отплават към чуждестранните пазари.

С това подобрение процесът по товарене ще бъде шест пъти по-бърз, отколкото е в момента. Проектът струва над 50 милиона евро, като той е финансиран със заеми основно от местни банки. С европейски средства ще бъде изградена жп връзката на новия терминал.

Що се отнася за развитието на варненското пристанище, от Bloomberg посочват готвения от ТЕЦ Езерово, част от ТЕЦ Варна, проект за разширяването му. Пристанището е управлявано от бившия транспортен министър Данаил Папазов, като собственик след закупуването на ТЕЦ Варна е Ахмед Доган.

Предлаганият проект за разширение и модернизация на съоръженията там е на стойност от 100 милиона евро. По думите на Папазов до края на тази година трябва да бъде сключено споразумение за финансирането на проекта и той да бъде реализиран в следващите две години.