Тази година, в края на октомври, изтича мандатът на ръководителя на ЕЦБ - Марио Драги и спекулациите кой ще го замени и каква ще е бъдещата политика на европейската централна банка стават все по-силни.

Ако има нещо, с което най-вероятно настоящият ръководител на ЕЦБ ще бъде запомнен, след края на мандата му, то най-вероятно ще е фразата: "Ще направим каквото е необходимо." Тази фраза най-кратко обяснява провежданата от Драги политика през годините.

Залогът на Драги за спасяване на еврото през 2012 г. спечели доверието на финансовите пазари и съдейства за прекратяване на дълговата криза в еврозоната. Инвеститорите се възхищаваха и бяха впечатлени от неговата готовност да преодолее нова политическа криза и маневрите, които предприе през годините.

И докато, според експертите, всеки може да е смел по време на криза и да предприема кризисни действия, без да мисли особено за последствията в дългосрочен план, сега пред инвеститорите възникват много въпроси.

Например - какъв ще е арсеналът на ЕЦБ за въздействие на следващата криза и не закъсня ли Драги твърде много с нормализирането на лихвите в еврозоната, докато икономиката все още беше силна? Разбира се на част от тези въпроси ще отговори времето, а Драги ще остане, като "добрия или лошия" ръководител на ЕЦБ, в зависимост от последствията, които ще видим.

Драги, често наричан "Супер Марио", изглежда ще сложи край на своя осемгодишен мандат, без никога да е повишавал нивото на лихвите.

Кой е вероятният заместник на Драги?

Настоящият член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) - Беноа Кьоре, се сочи от анализатори, като един от най-вероятните заместници на Драги.

Кьоре беше назначен за член на Управителния съвет на банката през януари 2012 г., два месеца след като Марио Драги пое управлението на ЕЦБ. Той е част от екипа, който утвърди така наречената неконвенционална парична политика на централната банка.

Друг потенциален заместник на Драги, може да е 49-годишният Филип Лейн, който е начело на централната банка на Ирландия от 2015 година насам. Лейн направляваше стабилния растеж на ирландската икономика след спасителната финансова програма на еврозоната през периода 2011-2014 година. Експертът бе в основата на това страната да преодолее най-тежката финансова криза от Втората световна война насам.

Филип Лейн е считан за политик, който не е агресивно настроен по отношение на вдигане на лихвените ставки.

Още един потенциален кандидат има за поста на Драги - и това е ръководителят на финландската централна банка Оли Рен (бивш заместник-председател на Европейската комисия), смятан за кандидат също с високи шансове.

Миналия месец Рен заяви, че ЕЦБ трябва да следва Фед и да преразгледа политическата си програма, предвид на това, че инфлацията в еврозоната все още е под целената от 2013-та година насам.

Колко агресивен ще е новия кандидат по отношение на лихвите? Това е въпросът

След години на изключително облекчена парична политика, включително отрицателни лихвени проценти и безпрецедентна схема за закупуване на активи от 2.6 трилиона евро, икономическият растеж в еврозоната продължава да е слаб, а инфлацията да е под целта на ЕЦБ за 2%. Десет годишната доходност на германските облигации пък е под нулата.

Инвеститорите се опасяват, че прозорецът на ЕЦБ за нормализиране на политиката е затворен, което означава, че има малко в инструментариума си, за да се изправи пред следващата рецесия. Подобно на други централни банки, тя също се бори да обясни защо намаляването на безработицата не успя да вдигне инфлацията, пазарните очаквания за които са най-ниски от 2016 г.

Това поражда големи въпроси за следващия ръководител на ЕЦБ, който да бъде назначен от политиците, вероятно след изборите за Европейски парламент през май. Може ли слабата икономика да предизвика възраждане на количествените облекчения (QE), с възможни покупки на акции, като се има предвид недостигът на допустимите облигации?

За да се предотврати ниският инфлационен нисък пък, следващият шеф на ЕЦБ може би ще трябва да обмисли политически стъпки, приемани от Банката на Япония, като контрол на доходността на облигациите, според пазарни наблюдатели.

"Въпросът за наличието на твърде малко инструменти за следващото забавяне е предизвикателство за всички централни банки, но в случая с ЕЦБ може да има голяма политическа криза, която да се справи с нормалното функциониране на централното банкиране", според Андрю Болс, глобален анализатор инструменти с фиксиран доход в PIMCO.

Тежките покупки на активи под управлението на Драги удвоиха баланса на ЕЦБ до 4.68 трилиона евро.

Оскъдността на някои облигации може да се реши с изобретателността, която ЕЦБ е показала през годините, например да могат да купуват банкови заеми или акции, както Японската централна банка, смятат още експертите. ЕЦБ също така може да излезе с напълно нови инструменти, предвид навлизането на иновациите в банкирането.

Малцина предсказаха промяната в скоростта на ЕЦБ, след като Драги пое длъжността от Жан-Клод Трише през ноември 2011 г. При разразилата се дългова криза. Драги много бързо пренебрегна и загърби загрижеността на Северна Европа за печатането на пари.

Инвеститорите заявиха, че способността да се комуникира с пазарите и смелостта да се пребори с кризата, са от решаващо значение за един наследник на Драги и че те ценят стабилността повече от представянето на активите по време на мандата на шефа на централната банка.

След прословутото изказване на Драги от юли 2012-та година, еврото се повиши с 10%, а доходността на италианските облигации се понижи до около 4%, спрямо над 6% преди това.

А това, колко агресивен по отношение на бъдещото повишение на лихвите, ще е новия ръководител на ЕЦБ, най-вероятно ще зависи от няколко фактора:

Икономическите перспективи

Намаляването на износа и забавянето на разходите и инвестициите на европейските компании намалиха темпа на растеж в еврозоната през последните няколко тримесечие. Оттогава данните сочат постоянна слабост, водени от несигурността по отношение на търговските отношения със САЩ и неясното напускане на Великобритания от границите на ЕС.

Прогноза за потребителските цени

Докато основната инфлация се движи около целта на ЕЦБ от малко под 2% през последните седем месеца, до голяма степен тя се задвижва от поскъпването на енергията, която продължава да е в основата на ръста в цените, след последното повишение на петрола.

Възходящ дълг

Икономистите и инвеститорите могат да очакват по-голяма яснота относно гъвкавостта, която централните банки в региона ще си позволят по отношение на времевата рамка, юрисдикцията и класовете активи, в които ще се изразходват постъпленията от падежа на дълга.

Банково финансиране

Тъй като стана ясно, че ЕЦБ вероятно ще поднови покупките на облигации, възможно е банковото финансиране да продължи да се подтиква към по-голяма активност, както и инфлацията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на активи