"Лудогорец на върха на света",
"Шампионите на прага на историята",
"Великата крачка към европейския футболен блясък"...
Така изглеждаха заглавията в родните медии преди звездния мач на българския футболен шампион Лудогорец с европейския гигант Пари Сен Жермен.
Средствата за масова информация заливаха ефира и страниците си с патриотични оди за "зелените герои" и предвещаваха "полет до световните футболни висини" за "орлите"...
Източник: LAP.bg
В интерес на истината (а и на рейтинга и импресиите) Лудогорец стартираше обедни, централни и вечерни емисии, стоя дни наред по заглавните страници на онлайн медии и печатни издания, извади от комуникационния заплес и хронично затишие знайни и не съвсем "информационни канали".
И изведнъж - обрат! Шампионът загуби, както много специалисти, необременени от емоцията около сблъсъка, предричаха.
Страхотно първо полувреме, но и доста показателни за средното европейско ниво на българския отбор, дефинирано лично от Дерменджиев преди мача, втори 45 минути.
Източник: LAP.bg
И още преди да са минали и няколко часа след иначе определяната предварително като епохална за футбола ни битка на Националния стадион, помията потече!
Изби от всички мазни пори на уж влюбените до уши журналя, които засипаха с гнусна реч и безкрайно неприятни епитети онези, на които се бяха обяснили в любов малко по-рано.
Типично? А защо?
Нима това трябва да бъде решението след всеки опит на единствения ни свестен състав да извади мизерния ни футбол на картата на Европа?
Нима е толкова лесно да "разлюбиш" "зелените рицари", понижавайки ги с лекота до придворни шутове?
Източник: LAP.bg
Лудогорци, нека това е поредният урок за вас, след онзи, който получихте, въпреки демонстрираните характер и непримиримост срещу обожествяваните Ливърпул и Реал (Мадрид).
Сега ситуацията се повтори. Със сигурност не би се променила дори и да дадете всичко от себе си срещу Арсенал.
Треските в народопсихологията явно няма да бъдат издялкани лесно, така че свиквайте и се учете да не обръщате внимание на негативизма, вселил се в българските услужливи душици.
Приемайте любовта, когато е налична, но винаги имайте едно наум за професионалните стойки за микрофони, градящи паразитна "кариера", на база постигнатото от вас самите.
Усмивките и доверието понякога излизат прескъпо...
Източник: LAP.bg
HURT
на 01.10.2016 в 14:03:29 #32Кое цска?
polstena
на 01.10.2016 в 09:11:56 #31Не видяхме тази Делиурманска публика само работници от завода на Домуса.И автобусите от Бурса не помогнаха.ЦСКА напълни Васил Левски срещу Монтана бре Турци долни
Johnny
на 30.09.2016 в 23:49:47 #30And the mission impossible is accomplished. 54-56-60.
Johnny
на 30.09.2016 в 23:47:18 #29Див Потребител Предлагам ти да сключим мир и да си гледаме мачовете на спокойствие. Аз продължавам да си вярвам и да си чакам титлата на Левски - но честно. Както и тази на Ливърпул. 21 години чаках петата КЕШ. Изстрадах си я на полувремето срещу Милан. Продължавам да се наслаждавам на подигравките на хора, които ми обясняват, че съм роден мазохист. Не, приятелю - жена се сменя, но отбор никога. Хайде, наречете ме говедо, пак! Аз вярвам!
Johnny
на 30.09.2016 в 23:33:42 #28А иначе си прав - не бива толкова емоции. Но на стари години да се променяме - късно е. Винаги Италия е била добронамерена към България. Браво за Болоня. На мене любимото ми място е Тоскана. Дивчо, районът между Пиза и Фиренце е моето място. Да си жив и здрав и Лека Нощ. Пък и доскоро. Благодаря за времето и вниманието.
Johnny
на 30.09.2016 в 23:28:02 #27Контузих си кръста. И сега е лошо. Само плуването ме оправи. Тъпа работа, братче. Счупих си и крака при едно воле, от което стана ебати гола, ама ходех с бастун на училище. Май стана така, че обърнахме форума на старци разбойници. А не бива. Радостта ми е, че продължавам традицията. В неделя сме на Герена - 5 човека от семейството. Радостно ще ми бъде, като вземем този мач. Наречете ме луд, но до гроба на мене все ще ми е грохотът на Герена в ушите. Сигурно съм повреден. Но това е любов.
Johnny
на 30.09.2016 в 23:24:04 #26Див Потребител, Инфаркт не смятам да получавам - емоциите са хубаво нещо, ако са свързани с нещо, което обичаш. Защо да сме добитък, когато отиваш на стадиона, за да гледаш футбол. Като си направи човек равносметката, вярно е, на нас левскарите винаги лошото ни е, че винаги претоварваме с очакванията тима. Винаги сме били нетърпеливи - титла, та титла. А реално погледнато - няма и няма и да има отбор, който винаги да печели. Аз поритах известно време с юношите на Левски
Johnny
на 30.09.2016 в 22:41:26 #25Та на темата, колега Умерен. Всеки иска да се индинтифицира с някакво величие. Без да вярва в него. Господ наказва българите, защото се превърнахме в нация от високодипломирани некадърници. А от това полза няма. Освен това сме и безверници. Няма значение в какво вярваш - стига да не е радикален ислям. Един човек, за да е човек, трябва нещо да обича. Обичаш ли парите - направо се копай. Парите са средство, а не цел. Работиш ли добре - те си идват. Но честно. А, тя ква стана. Ти ми плати попарата, па я че ти напишем, що сакаш. Евем ти, заеви. Докога това. Българската поговорка е "Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще". Е докога бе? Англичаните имат същата, но тя звучи "I will do the best, the God shall do the rest". Разликата е огромна. Не очаквай големи неща от прости хора
УмеренЦСКА
на 30.09.2016 в 22:33:12 #24Добавка... Да си дойдем темата на публикацията за "журналистическата любов"... Понамекнах нещо за Голямата Любов на времето към Патков (орденоносец, първи данъкоплатец, меценат от евромащаб). Имаше и период, в който ББ адекватно ходеше и в Ловеч и в Разград и режеше лентички, адекватно отразявани по нашенската преса по повод на някакви там избори... ПП Абе разберете, много ме е смях на "теорията на отражението"...
Johnny
на 30.09.2016 в 22:33:01 #23Умерен ЦСКА, Прав си за Жаки. Но, както казах - във всяка чета има един, който ще ти каже "кихам, кашлям, пърдам, четата ке издам". Не си спомням да съм виждал Жаклин на мач на Левски. Спомням си хората, с които пълнехме стадиона. Знаеш ли каква радост за сърцето ми беше да се видя с великия капитан на Левски - г-н Кирил Ивков. И знаеш ли къде - в трамвая? И да му кажа - още помня онзи мач с Барселона, г-н Ивков. И той ми отвърна - много отдавна беше, приятелю! И такава блага усмивка имаше на лицето му. Тогава и децата знаеха състава на Левски. Не е нужно да го повтарям
Johnny
на 30.09.2016 в 22:27:06 #22Не се чуди, барбулаторе - те ни пазеха да не направим некоя беля! Наблюдаваха, следяха. Значи, след като ни прекръстиха - на мач на Витоша срещу ЦФКА Средец на всеки ред левскари имаше по една кука. И, а направиш нещо - я изпсуваш съдията, я извикаш нещо нелицеприятно - оня с палката "докосва" тоя до него и казва - тоя ред навънка. Един приятел му каза - Абе, фокусник, как го правиш? Пипнеш един и вадиш цел ред. Изгониха ни от един мач на волейбол, когато беше удоволствие да гледаш волейбол между Левски и ЦСКА - от едната страна на мрежата са ти Любо Ганев /чест и слава/, Боре Кьосев, а от другата са Найден Найденов, Руни Шаранков и Димо Тонев /великана/, защото сме викали Левски. А то си беше Левски. Мача го догледахме на малкото мониторче на ПТС-а пред зала Христо Ботев /3-2 за Левски след 0-2/. Ти от зала Христо Ботев до Красна поляна прибирал ли се пеш с песен уста? Не си.
УмеренЦСКА
на 30.09.2016 в 22:19:27 #21Джони написа: -------------------- Та значи, когато пак ни прекръстиха, ние нито веднъж не сме викали Витоша. Заради това гонеха по цел ред. А ония от сектор Г викаха Средец. Партийно - класово послушни. ----------------- Колега, ваш Жаклин Михайлов сътвори преди много години легендата, че Левскарите не били приели обединението на Левски със Спартак и едва ли не са тръгнали по гората с пушки в ръце... Много се кефя на "историческия" факт, че самият Жаклин Михайлов от години вече смени амплоата си и бърше хонорари по сайтовете, ама не в тоя дух, в който се подвизаваше в "Меридиан мач" на времето! Сигурно въпрсният чете форумите и се наслаждава на угасването на промитите от него мозъци, ама всякаква "приказки" имат край...
Johnny
на 30.09.2016 в 22:13:58 #20Знаеш ли кое беше най-лошото, барбулаторе? Якимов беше гениален футболист. Може би най-добрият български футболист за всички времена. Единственият, който излъга Гаринча веднъж и после се върна, за да повтори упражнението. Проблемът на Митата - той си е от Коньовица, а аз се родих от другата страна на реката е, че беше комарджия. Още мога да те заведа на местата, където това се правеше. А тогава това се наричаше 1. Поведение несъпоставимо със социалистическия морал и 2. Нетрудови доходи. Затова в най - добрия случай те изселват от София и те изпращат примерно в Силистренско, с цел бране на кайсии и здрав физически труд, да се приучиш на правилно поведение. Митата беше обичан и от нас левскарите, защото такава техника нямаше. Натириха го впоследствие. Тогава беше така - ако си талантлив, значи требе да си от партията. Гунди беше много млад, талантлив и изключително срамежлив. Като добавим и това, че беше красавец, ставаше страшно. Разходките тогава бяха по Раковска. Когато Гунди излезеше на разходка с т.нар. лоден жените се обръщаха след него. Решиха значи другарите, че това е емблемата на българския спорт и го превърнаха в нещо, което той не беше. Той искаше тишина, спокойствие. Накараха го й във филм, като нелегален да се снима. И в крайна сметка му съсипаха психиката. А беше ненавършил 30 години. Тежестта на славата го срина. А той така и не я разбра. Той си беше едно интелигентно момче от Редута, което искаше да рита топка.
Johnny
на 30.09.2016 в 22:03:16 #19Та значи, когато пак ни прекръстиха, ние нито веднъж не сме викали Витоша. Заради това гонеха по цел ред. А ония от сектор Г викаха Средец. Партийно - класово послушни. Тогава се въведе модата да си купуваш по три - четири билета, та като те изгонят от сектор А, да влезеш в сектор В. А като те изгонят и оттам - откъдето те пуснат. И пак ставаше
Johnny
на 30.09.2016 в 21:59:20 #18Когато чорбата я прекръстиха на Средец, а нас на кашкавала Витоша /иронията на комунистите беше страшна - заради Любимец 13/Апостол Карамитев/,
Johnny
на 30.09.2016 в 21:55:03 #17Барбулаторе, Алфата си я караше с кеф. А за Гунди - недей! Не са легенди и не са глупости, колега. През 2001г. ме бяха изпратили в командировка в град Триест. Жалко е, че тогава гледах несериозно на тези неща, защото се бях съсредоточил в работата си. Пристигнах в 20.00 часа местно време и колегата, който ме посрещна. Няма да споменавам имена, за да не бъда обвинен в трансфер на лични данни, ми каза - понеже сме извън сезона, всичко е затворено, но аз убедих един мой приятел специално за тебе да остави ресторанта отворен, за да вечеряш. Казах му, амико мио, не е било необходимо, аз ще си легна и утре по задачите. Не, не, искам да го видиш това, което ще ти покажа. Бене. Отиваме, значи. И тоя ме представя - куесто е ун амико мио булгаро, ун левскаро молто гранде. Думата Левскаро я беше научил от мене. И домакинът ме заведе в една стаичка, на която имаше два портрета на Гунди. Първият беше този, на който надскача Албертози, а вторият - паспортната му снимка. И отдолу Centro attaccante dei miei sogni. Оказа, че това е един от племенниците на Нерео Роко /за невежите - той е от Триест/. Тогава плаках.
пиргос
на 30.09.2016 в 21:53:06 #16Мадлен,Черноморец изпадна 2004та,Нафтекс през 2006та,не се изказвай неподготвен пак
*** 
Johnny
на 30.09.2016 в 21:41:46 #15Колега Див, Не вярвай на хора, които, след като нямат място в отбора, започват да го плюят. В България винаги е било така. Въпросното лице от Елин Пелин, както и Пиер Курда, понеже не могат да разчитат на пенсия от Левски, а всички така се надяват, започват да плюят по отбора. Така е и в ЦСКА. Доколкото си спомням, а ако греша, да ме прощаваш и поправи ме, си локомотивец. Е, та Атанас Михайлов - да е разчитал на пенсия. Тренираше си децата човекът и плачеше при какви условия го прави. Срамно е, когато Петър Жеков веднъж казва едно, а после друго. И в Левски е пълно с пенсионери. Чест прави на хора като Стефан Аладжов, Павел Панов, Емил Спасов, които не го правят.
Johnny
на 30.09.2016 в 21:36:09 #14Не ми говорете за далаверите на Чорни, Бакърджиев и сие. Просто не познавате ситуацията. Не ми говорете и за лактите на Гонзо срещу Ибрахима Гай. Хората, които осакатяваха Гунди. Хората, заради които Петър Жеков и т.н. Извинете ме, момчета, но съм твърде стар вече, за да Ви припомням истини. Левски беше обединен със Спартак, за да бъде поставен под контрол. Защото нещата излизаха извън контрол. Когато Котарака наниза онези четири гола до 37 ма минута, защо излезе и на негово място влезе Панов? Защото отиваше на десетка, а не беше класово - партийно правилно. Човекът искаше да си запази хляба. Защо се нааквахте, когато сините излизат? Гунди го щипеха, бодяха го с карфици. Какво ще ми говори Пената и тинтири - минтири. Само си пуснете мача във Флоренция и вижте как същият този мировянски селянин търчи да го целува след края на мача.
Johnny
на 30.09.2016 в 21:27:39 #13Втората глупост на ЦСКА беше безсмисленият фаул на Чомаков, когато Телкийски беше вече затворен. И третата и фатална - изключително некадърният Немодрук.