Сезон 2014/15 се очертаваше като поредния мъчителен за Локомотив (София). Надеждите на феновете на отбора от "Надежда" не бяха особено големи. Нямаше как да е иначе, след като в предишните две кампании "железничарите" със зъби и нокти се бореха да не изпаднат от А група. Този път поне отборът щеше да играе на собствения си стадион и да не обикаля по София и провинцията.

Локо обаче бе в ръцете на свой кадър - Димитър Васев. Човекът се зае със сложната мисия да поизлъска имиджа на големия клуб. Той познаваше възможностите на отбора, защото го води и през пролетта. С големи усилия ръководството успя да го запази и дори прибави качество - при черно-белите се завърна Владислав Романов, централният защитник Траян Траянов бе взет за алтернатива на Александър Бранеков и Марко Ранджелович, пристигна и опитният Йордан Тодоров, завърна се Преслав Йорданов. Локо обърна поглед и към чужденци. Бе взет и халфът Антонио Ливраменто, познат у нас от престоя си в Берое и Славия, пристигна и Ламжед Шехуди. Взимането на последния се оказа истински удар. От атакуваш полузащитник той бе превърнат в нападател заради постоянните контузии на Преслав Йорданов. И през цялата есен носеше отбора на гърба си. Отлично се представяха и останалите трима легионери - Ранджелович, Елтон и Том.

В началото Локомотив напипваше верния ритъм. Но отборът бе доста корав за преодоляване в домакинствата си и трупаше точки. Дори пропусна да бие високомерния Лудогорец-2:2 в "Надежда", футболистите загатваха за потенциал, но бяха прекалено непостоянни. Така между два разгрома от ЦСКА и Берое, тимът взе победа над Черно море на "Тича". Въпреки това точковият актив набъбваше и през цялото време червено-черните бяха в битката за Топ 6.

Със силен завършек на есенния полусезон тимът бе на линия за атака на челните места. През зимата обаче надвиснаха черни облаци, футболистите имаха да взимат по няколко заплати и плашеха с разтрогване на договорите. Президентът Николай Гигов обаче намери пари и се разплати с всички. А част от играчите дори си заслужиха и нови контракти. Но това не бе всичко. Най-силният ход на спортно-техническия щаб през зимата бе да убеди Емил Гъргоров да се завърне в "Надежда". Там, откъдето Бадема започна кариерата си. Освен нисичкия магьосник с топка в крака, Локо взе и Орлин Старокин, който пасна като дялан камък в халфовата линия на железничарите.

Бадема успя да разгори огън, който дълго топлеше сърцата на феновете. Димитър Васев успя да изгради истински колектив. Създаде отбор, който знае как и за какво да воюва. Тим, който повярва в силите си и започна да се бърка в разпределянето на евроквотите. Анонсираният ремонт на терена в "Надежда" пък произведе... нещо като дюни. В тях съперникът сякаш затъваше, а Локо плуваше в свои води. Рефренът "Тракат колелетата, нижат се парчетата" пак стана актуален. В този случай играта не бе особено атрактивна, но пък точковият актив набъбваше.

Гъргоров бе способен сам да победи съперник. Съотборниците му изпълняваха безупречно задачите си - затваряха подстъпите към Братата на Митрев, и знаеха, че трябва да намерят, а той знае какво да измисли. И дребният халф, който в някои двубои играеше като нападател успяваше - дали ще разтегли умело играта, дали ще изведе съотборник сам срещу противниковия страж или сам ще вкара - Локо вървеше напред.

Така треньорът Димитър Васев изпълни неусетно пърВата цел - влизане в първата шестица. А след още няколко бе на ръка разстояние и от втората - спечелване на квота за Лига Европа. Методично, с много раздаване, червено-черните навъртяха серия от 11 мача без поражение. И излязоха на коловоз, който дори можеше да ги отведе до титлата. Четири кръга преди края отборът бе на 5 точки от лидера Лудогорец и имаше пряк двубой с шампионите. Тогава обаче дойде болезнен край на серията - 0:1 от Берое - в мач, в който сътавът бе неузнаваем, последвано от 1:4 в Разград.

Локомотив обаче се пребори за третото място и в очите на верните си запалянковци изглеждаше все едно е взел титлата. Радостта на запалянковците от стореното от момчетата на Димитър Васев обаче бе помрачена от ръководството. Локо не получи лиценз за Европа, а към момента е и без такъв за А група! Тъжно, но факт.

Сега на ход е Николай Гигов, който дори може да се оттегли. Ако след този сезон обаче Локомотив бъде разбит, ще бъде престъпление към запалянковците му.