Триумфът на Лукас Масоеро с Купата на България продължава да предизвиква интерес към него в родната му Аржентина. Вестник "Ел Деспартадор" публикува интервю със защитника, в което той разказва са себе си, за кариерата си и за престоя в Локо (Пд).

Лукас, разкажи ни за семейството си?

- То е четиричленно - майка ми Нелида, баща ми Едуардо, брат ми Матиас и аз. Добавяме и любимите ми кучета Глория и Елена.

Как е престоят ти в България и как се справяш с езика?

- Истината е, че съм много щастлив от страната, в която дойдох да живея. Не знаех какво ме чака, но идването тук беше приятна изненада и вече имам моята група приятели. Опитвам се да живея нормално, както правех, докато бях в Мендоса. Засега всичко е наред. С езика беше сложно и трудно, но аз уча. Сега мога да ходя да пазарувам сам. Справям се. Понякога дори действам като преводач на новите колеги, които идват в клуба, но продължавам да се опитвам да се усъвършенствам. Пловдив е много стар и пълен с туристи град. Тук винаги има хора, които говорят испански.Това е много хубаво. Страхотно е да намерите хора, които не познавате и които говорят испански. Това успокоява тревожността ви от желанието да се приберете вкъщи. Накратко, градът е доста красив, живея на пет минути от стадиона. Потърсих жилище, което беше близо, така че нямах проблеми с тренировките и можах да се адаптирам по-бързо към всичко. Така че съм много щастлив, че съм на това място и в този отбор.

Как се справя България с пандемията?

- Както навсякъде и тук имаше максимални предпазни мерки. Излизах от вкъщи само, когато трябваше да отида до супермаркета. Тъжно ми бе, защото бях сам - далече от родината и от моите близки. Тук карантината продължи два месеца и след това успяхме да се върнем към нормалния живот.

Милош Петрович е като брат за Лукас Масоеро

Милош Петрович е като брат за Лукас Масоеро

"Той е най-големият в групата, с която сме най-често заедно и ми помогна много за адаптацията"

Как се чувстваш след спечелването на Купата?

- Спечелването на купата беше една от целите, които имахме в началото на сезона. Успехът е важен за клуба и вдига нивото му. Миналата година също спечелихме трофея и това беше качествен скок за клуба. Получи право да играе в Лига Европа, където не беше влизал в продължение на 15 години. Сега ще играем в турнира за втора година поред, така че сме много щастливи от подкрепата на феновете и постигнатата цел.

Ти ли си единственият аржентинец в отбора и как се разбираш със съотборниците си? Успяхте ли да се сприятелите?

- В отбора само аз съм от Аржентина. В първенството има още един, който играе в София (б.р. - Франко Мазурек от Левски) и ние сме единствените двама, които играем в лигата в момента. В отбора имаме преводач, който превежда всичко на английски. Треньорът говори на български, имаме преводача до нас, който ни помага с някои въпроси, за да знаем какво се иска от нас. Ето, консолидирах групата си, имам един приятел бразилец (Лукас Салинас), много привързан към мен, португалец (Диниш Алмейда) и сърбин (Милош Петрович), който е най-големият от групата, който ми помогна много в адаптацията, той ми е като брат.

Поддържаш ли редовен контакт със семейството и приятелите си?

- Всеки ден говоря със семейството си, провеждаме видео разговор, те винаги се опитват да ми се обадят, карат ме да се чувствам много по-малко отдалечен, щастлив съм и благодарен на технологията, която ни позволява да бъдем свързани.

Лукас Масоеро: Справихме се отлично със защитата на трофея!

Лукас Масоеро: Справихме се отлично със защитата на трофея!

"В България сбъдваме мечтите си!"

Кога за последно си беше в Мендоса?

- През декември миналата година, прекарах ваканцията у дома. По-късно исках да се върна през май, но поради пандемията и затварянето на летищата билетът ми беше отменен и трябваше да остана. Сега чакам декември отново да се прибера при семейството си.

Като момче, кой искаше да бъдеш и на кого се възхищаваш?

- Като всеки фен на Бока, който е видял най-добрият отбор в цялата история на клуба, харесвах начина, по който играят Валтер Самуел и Хорхе Ернан Бермудес, те винаги бяха моите примери за позицията, на която играя. Рикелме е най-големият ми идол и до сега.

Може ли да разкажеш как премина спортната ти кариера?

- Започнах някъде на 5 години в кварталния клуб Ла Пега. На 8 години решихме да отида в Индепендиенте Ривадавиа, където прекарах 13 години. Там срещнах много хора. Имах кратък период в тихоокеанския Грал Алвеар в края на 2016 г. и през 2017 г. отидох да играя в Депортиво Майпу, където прекарах един сезон и след това дойдох да играя тук, в България, където съм от 2 години.

Какви треньори белязаха кариерата ви и ви оформиха като играч?

- Първият ми треньор беше Рубен Канселмо, който е близък приятел на баща ми. С него работехме в Ла Пега, в Индепендиенте Ривадавиа дълго време тренирах при Пабло Куинтерос, който ми помогна много. По-късно Карлос Лопес беше един от тези, които ми помогнаха най-много. Преминах и през ръцете на Даниел Гарнеро, той е човек, който знае много за футбола и затова днес той успява в парагвайския футбол. Хуан Карлос Бермегуи ме заведе в Майпу и заради него сега съм в Локомотив.

Как успя да с е наложиш в България?

- В началото ми беше трудно да се адаптирам. Имах проблем с ролите на терена. Бях играл в друга схема. Първата година играх много малко, но сега имам достатъчно време на терена. Имам много снимки. През тази година участвах във всеки мач, Страшно съм доволен от сегашното си положение.

Как президентът на Локомотив се свърза с теб и ти предложи да отидете да играете в България?

- Това не беше директен контакт, запознаха ме с него. Той дойде да види някои мачове срещу Лас Херас и каза, че наистина му харесва това, което е видял и иска да ме вземе в отбора. Казах "да", защото исках да опитам късмета си в чужбина. Истината е, че всичко стана доста бързо. И двамата държахме на думата и след 3 месеца отидох при него в България.

Мисли ли много преди да приемеш офертата и посъветва ли се със семейството си?

- Със семейството си се консултирам за всичко, ние сме много сплотено семейство. Когато сме изправени пред големи решения, винаги сядаме заедно, даваме своето мнение. Те знаеха какви са моите мечти и моята идея, никой от тях не възрази и от една страна всички бяха наясно, че бих сбъднал мечтите си. Беше радостно събитие отвъд факта, че трябваше да напусна и да бъда далеч от семейството си, да напусна къщата доста млад. Но това е добра възможност за мен и те са щастливи, че се справям.

Гонзо също е гневен на главния съдия

Гонзо също е гневен на главния съдия

"Дойде един човек, който ни взе победата"

Играеш с момчета от различни националности, какво е да живееш с тях?

- Всички те имат своите особености, всички страни имат различните си езици. Аз научавам малко от всички. Темпераментът на българите е подобен на нашия. Най-добрият ми приятел е сърбин. Неговият език е подобен на българския, но той стана малко латинизиран. Следва моя ритъм. Заради мен вечеря по-късно и се опитваме да бъдем заедно.

Разкажи за досега ти с турнира Лига Европа?

- Изиграхме 4 мача в Лига Европа, не участвах в нито един мач, но опитът беше страхотен. Успяхме да отстраним отбор от Словакия и да стигнем до мачове със Страсбург. Разликата между футбола в елита на Франция и този на Балканите идва най-вече от парите, които се влагат там. Нашият отбор бе сравнително равностоен и това бе ценен опит за всички.

Бесен Акрапович: Скандален мач! Съдията им даде победата! Нямам думи...

Бесен Акрапович: Скандален мач! Съдията им даде победата! Нямам думи...

"Каква беше разликата с финала? Разликата беше, че днес играх с втория ни отбор, без 9 играчи. Те играха същите"

Имал ли си шанс да обмениш думи с велики европейски или латиноамерикански играчи?

- По време на предсезонната подготовка имахме приятелски мач с отбора, в който играе Майкъл Есиен. Успяхме да си поговорим малко с него, много скромен човек, който спря да говори с всички нас и даваше съвети. След края на мачовете в лигата често говоря с някои от играчите на съперника как се справят и дали се забавляват добре. Чатим си с някои, които говорят испански или португалски.

Колекционираш ли фланелки?

- Брат ми и баща ми искаха да им пратя фланелките, които имах - на Хорхе Браун, който отиде в отбора на Марадона, както и на най-добрия играч в българското първенство.