Димитър Илиев даде интервю за предаването "Тази неделя" по bTV. Футболист №1 на България за 2019 г. обяви голямата си мечта.
"Не съм аз човекът, който може да прави генерални изводи, но със сигурност от известно време българският футбол върви в доста сериозна низходяща градация. Може да заключим, че от последното силно поколение, което през 2004 г. участваше на европейско първенство, има една много голяма суша от класни футболисти, каквито в близкото минало имаше.
Източник: LAP.bg
Европейското представяне на българските клубни отбори, като изключим Лудогорец, който държи фронта, също във всяко едно отношение има отстъпление. Да се надяваме, че в най-близко бъдеще ще има поводи за оптимизъм, защото всяка една нация минава през такива моменти на боледуване. Надявам се в скоро време младите футболисти да започнат да излизат по-рано в чужбина. За мен това е ключът. Колкото повече момчета играят в силни европейски отбори, толкова по-силен ще е националният отбор.
За един футболист най-голямата чест е да защитава националната фланелка. Имам доста мачове в юношеските формации и знам какво е да играеш за България. Надявам се в най-скоро време да получа шанса да дебютирам. През годините смятам, че е имало периоди, в които съм заслужавал да бъда част от националния отбор, но не съм получавал повиквателна. През 2019 г. я дочаках. За съжаление още не съм дебютирал, така че в краткосрочен план това е най-голямата ми амбиция - да помогна с моите качества националният отбор да изглежда по-добре.
Избирането ми за Футболист №1 за 2019 г. ми донесе изключителна гордост и чест. Наредих се до велики имена в историята на българския футбол и в частност до една от най-големите легенди и икона на нашия клуб - Христо Бонев. Името ми да седи редом до такива величия е много специално. Миналата година беше специална за мен и за любимия ми отбор. Завоювахме първата в историята на клуба купа на България. Освен това отдавна не бяхме играли пред пълен стадион европейски мачове. Във всяко едно отношение 2019 г. беше перфектна за мен и за отбора.
Източник: LAP.bg
През 2004 г. бях на двуседмични проби в Челси. Смятам, че се представих доста добре. Имаше конкретна оферта към мен, към тогавашното ръководство, но, поради една или друга причина, не се стигна до преминаване в Англия. За мен това е изпуснат шанс. Един млад футболист на 16 години и с качества, ако отиде да работи на такова високо ниво, със сигурност има по-голям шанс да направи по-сериозна и голяма кариера. За мое нещастие това не се случи. Търся причините предимно в себе си. Загубих доста години, тъй като не получавах достатъчно игрови минути, което спря по-доброто ми развитие. Със сигурност този шанс, който пропуснах, се отрази на живота ми.
Много хора смятат, че съм затворен и по-трудно завързвам нови запознанства, но когато се опозная с някого и го приема за по-близък ставам доста отворен и показвам същината си. Със съпругата ми сме заедно от 11 години. Женени сме от 2,5 години. Синът ни е на 2 години. Те са най-голямото ми щастие. Всяка свободна минута гледам да я прекарвам с него, защото покрай лагери и пътувания, ценното време със семейството е доста кратко", каза Илиев.
loko-pd
на 20.01.2020 в 00:00:25 #5Защо ревете срещу Митко.Да той беше избран и то убедително за футболист на годината.Да не е играл за този нац.отбор и това е най доброто че не се посрами .Тези които наричате национали какво направиха .Това не е ли най най слабия и бездушен отбор за всички времена.
champions_league
на 19.01.2020 в 19:46:03 #4хм, цензурираха тъ.пспорт
И на въпроса ти: Да лично аз бих бил доволен ако футболист номер 1 на България води националния ни отбор към победи и участия на големи футболни форуми както го правеха много преди.
А ти в уикито можеш да си отвориш поне всички избрани в България през годините за Футболист на България. Кажи ми виждаш ли един който да не е бил и лидер в националния отбор, камо ли да няма нито един мач за него.
champions_league
на 19.01.2020 в 19:40:08 #3Локо, май никой не разбира от футбол, то мноооого сложна материя, ти в чужбина в университет ли ходи за да го разбираш? Факт е, че един футболист когато се избира, че е бил най-добрия в страната си за определена година, той винаги е лидер и на националния си отбор. Меси за Аржентина, Роналдо за Португалия, Шави в Испания, Хари Кейн в Англия и тн При нас двама различни селекционера през годината не го сметнаха за достатъчно добър че да го викнат и пуснат за национала, а във всеки един момент виждаха поне 15 играчи по-добри от него щом той не е на терена. Но пък за сметка на това журналистите от раз го харесаха за номер 1. За мен това противопоставяне на мненията на нац. селекционери и журналята. Кой би трябвало да разбира повече? Все си мисля че мнението на нац. селекционери тежи повече от на *** примерно.
Локо Пд
на 19.01.2020 в 17:06:37 #2#2 Да разбирам, че ако беше избран играч," повикан да защитава Родината", независимо от кретенския критерий на Балъков и БФС със седемстотинте равнопоставени футболни клуба, щеше да бъдеш доволен? Фаворитът ти Сърмов ли беше?
Тук все по-рядко коментират хора, които разбират от футбол....
champions_league
на 19.01.2020 в 16:44:33 #1Нищо против теб но ти си живото доказателство че има деградация. За първи път в историята на футбола в света се избира за футболист на годината играч който не е избиран да представлява родината си. Слагаш се до Бонев, но Бонев е бил дълги години капитан на България и има почти 50 гола за България - рекорд. Единственото нещо за което съм съгласен с теб е че докато беше малък имаше голям интерес към теб, жалко е че не се уреди на запад. Можеше наистина да станеш голям играч.