Ако не се беше случило това с Литекс в края на есенния полусезон, може бе нямаше да се случи и това в началото на годината. Но това са само догадки. Няма как да бъдем сигурни дали изваждането от А група, макар и неокончателно като присъда, е причина за двойния трансфер на двама футболисти, наречен малко прибързано - разпродажба.

Преди да знаем окончателно дали тимът от Ловеч ще бъде разпуснат за пролетния полусезон, няма смисъл да гадаем дали сергията ще бъде прибрана или това е само началото. Защото няма как водещи футболисти да останат за два-три мача за цяла пролет. Ясно е, че при вариант пауза от половин сезон Асприя и Страхил Попов ще бъдат последвани и от други играчи, а каквото остане, ще премине в ЦСКА или във втория отбор на Литекс, който играе в Б група.

Оранжевият клуб обаче ни направи поредното показно как в българския клубен футбол може да съществува организация, на която да й излиза сметката, тоест да не е на загуба и да не се налага дотиране или така нареченото бъркане в джоба за запълване на дупката.

Няма какво толкова да се смята задълбочено, калкулатори не са необходими. Данило Асприя дойде в Ловеч с разходи по привличането 10 хиляди долара комисиони и около хиляда долара пътни. Страхил Попов пристигна от прочутата школа на Пирин с транспортни разходи по-малко от един резервоар гориво и някаква финансова компенсацийка за академията в Благоевград. Колкото и да го смятаме, печалбата от престоя на двамата за Литекс е грубо 5 милиона лева. И отново в стила на клуба от Ловеч трансферите станаха без така наречените саги, без слухове, без анонимни източници, без увъртания и други такива.

Майсторство е да купиш когато трябва, да купиш когото трябва за колкото трябва и да го продадеш когато е с най-висока котировка. Това упражнение в Литекс го владеят много добре, а освен това отборът винаги е бил на ниво, треньорите никога не мрънкат, че еди-кой си е заминал и няма достойни заместници. Те са в школата и някъде по света, където останалите български клубове не подозират.

Стойчо Стоилов не е от тези, които бият барабана за всяка своя сделка, но е видно, че контактите му и познаването на пазара му помагат да не допуска тимът да свали нивото повече от допустимото. С оглед деликатната ситуация със статута на Литекс през следващите месеци вероятно скоро няма да има продължение на тенденцията с евтино привлечени и скъпо продадени чужденци, въпросът е продукцията от школата да не спре естествения си път на развитие.