"Българският бразилец", "Геният от Хотница", "Важният човек зад Стоичков на терена" - все силни прозвища, все от верни по-верни и всички те, отнасящи се за един велик българин - Красимир Балъков.

Господин Балъков, ти беше гений на терена! От теб пищяха аржентинци, мексиканци, гърци, италианци и дори смазаната до идиотска точност германска машина. Последната дори те почете като божество, когато реши, че спираш с футбола.

Помниш ли, господин Балъков, Щатите? Помниш ли опулените като в реклама на някой Q10, макс фактор, микс фактор, екс фактор, фиър фактор гел за бръчки лица на Хеслер и Клинсман, когато профучаваше покрай тях с някой съчинен на прима-виста нов финт, прилаган чак десетилетия след теб от сегашните световни звезди на футбола? Защото тогава нямаше кой да прави такива неща като теб, Лечков и Ицо.

Вие бяхте природни гении (пак тая дума, но няма как - просто беше така). Бяхте нашата гордост и причина да се бием с всичка сила в гърдите, казвайки че сме българи.

След това? След това заформи, г-н Балъков, едно налудничаво на пръв поглед трио в скромния Щутгарт, което караше "титаните" от защитата на Байерн (Мюнхен) да пият по поне една шепа успокоителни преди мач, знаейки какво ги чака.

И всички те, всички ние ти бяхме признателни. Можехме да поставим рекорд в "Гинес" за най-много настръхнали косми на глава от населението, докато обикаляше днешния "Мерцедес Бенц Арена" в Щутгарт, под звуците на "Time to say goodbye", минутка след прощалния ти мач. Последният, в който те видяхме с футболната фланелка.

Защо по дяволите не остави нещата така? Защо не остана просто велик? Хей така, за наш кеф и твое най-голямо удоволствие.

Защо треньор, г-н Балъков? Защо треньор?

Нещо повече - след 1, 2, 3, 4... колкото и да са там неуспешни опита със сакото на резервната скамейка, вместо с екипа на терена, защо просто не се отказа? Защо не проумя, че няма как да стане и просто не си роден за това?

Трябваше ли да чакаш да те гонят не съвсем с почести от Кайзерслаутерн и да поставят публично качествата ти под въпрос, че да се сетиш, че не бива да продължаваш повече, господин Балъков?

Не, вместо това реши да се пробваш в родната, мила, сладурска злокачествена помия, хамелеонствайки с останалите, позволявайки да те причислят към общото, към тъпанарската картинка на каращата ни да настръхваме (но този път не в добрия смисъл на думата) "А" група.

И стана част от цялото. Започна да говориш за игра "мач за мач", за "много създадени, но и много пропуснати шансове", за "добрия мач", който тъкмо хей сега, преди малко се е получил, въпреки 0:3-то на таблото и всички останали клишета, познати на фенове, журналисти, критици, букмейкър-ентусиасти и обикновени олигофрени.

Разказа играта на Лудогорец в свръхбезсмислен мач (продължаващ да буди известни съмнения в пюритета си) и "това беше всичко, приятели".

Йелгава...

Човек! Нужно е... не, всъщност моля те, моля Ви, господин Балъков - спрете! Повече от достатъчно е! Убедихте ни, че максимата е правдива и не всеки голям футболист става добър треньор.

Сложете точка. Бъдете отново просто идол, докато все още спомените за гениалността Ви не са съвсем избледнели. Върнете се мъничко назад във времето, докато все още е възможно.

Нека все пак остане някой, който да знае, помни и разказва за "Българския бразилец", за Красимир Балъков от терена, онзи в сърцата ни, а не този на скамейката.

Да се обидите от написаното би било най-лесно. Вместо това помислете над него...

С уважение: Г. Петков