За Левски посоката е ясна: Казахстан

В някои моменти играта на Левски е като във филм и ако някой гледа повторно прожекцията, ще си помисли, че наистина става въпрос за много сполучлив опит за повторение. Става дума за секундите от началния съдийски сигнал. Не един и два пъти сме писали, че когато сините започнат от центъра, като че ли ги удря ток или получават факсове от извънземни. Неслучайно в рубриката с прогнозите в "Тема Спорт" чат-пат подхвърляме на пръв поглед щурата идея през първите 2-3 минути играчите на Левски да крият топката или да я ритат безцелно, да лежат, да падат, да стават, да се щипят помежду си дори, само и само да не допуснат гол. А след това някак си да добутат до 10-ата минута, след което вече да се опомнят, да си плиснат вода на лицата и да се опитат нещо да играятq но вече като нормални футболисти, които на всичкото отгоре са с професионален статут и получават петцифрени заплати. Вижте онзи ден старта на мача с ЦСКА. Левски пак започва от центъра, един връща на Бурабия, който явно в момент на умопомрачение, необезпокояван от никого, изкарва топката в тъч. Певецът Веселин Маринов вероятно щеше да се справи по-добре в тази ситуация. В следващите секунди централният защитник Александър Александров стига до топката и след като вижда, че е притискан от играч на ЦСКА се паникьосва и му отстъпва владеенето, след което го фаулира. Абсолютно идиотско отиграване! И тук Веселин Маринов щеше да се справи по-добре, макар и вече целият облян в пот.

Тръст "Синя България" към Спас Русев: Дойде да унищожиш Левски ли? Ела и ни кажи!

"Дължите този отговор"

Да отбележим, че Бурабия се води един от най-добрите футболисти на Левски тази пролет. Също да отчитаме, че Александров и той минава за стабилен централен защитник, стигна и до националния отбор. Това е до около 40-ата секунда на мача. Прескачаме останалите 89 минути и 20 секунди и се пренасяме на пистата пред сектор Б след последния съдийски сигнал. Именно Бурабия и Александров са двама от тримата футболисти на Левски, които са нападнати от разгневени ултраси на Левски с цел събличане на фланелките. Третият е Веселин Минев. Е, представете си значи какъв е потенциалът на сините изобщо, щом тези трима играчи, които в никакъв случай няма да помиришат титулярно място при един силен и сериозен тим на Левски, са водещи и са в списъка на спортно-техническото ръководство за следващия сезон. Извинете за израза, но това са най-обикновени среднюрковци, които се възползват от предоставеното им трудово право да изкарват пари като футболисти на ПФК Левски. Ако в последните 3-4-5 години на "Герена" имаха един директор и един треньор, а не да ги въртят през няколко месеца, такива играчи изобщо сега нямаше да са в съблекалнята и Левски нямаше да е развалина. Но фактите не са такива.

Фактите са, че сините имат не повече от 15 процента що-годе прилични футболисти и останалото е ниско ниво. А може би не е редно феновете да събличат ментета, докарани от Тонев - големия мъжкар, Гонзо - големия левскар и Пелето - големия директор, при положение че същите фенове търпяха изброените трима господа години наред.

Камъни се хвърлят по плодородни дървета. По тополи и върби никой не мята павета, защото от тях няма какво да падне. По неможещ пианист не се стреля. Същата песен е и с тези футболисти на Левски. Разбираме те да са показвали някога нещо интересно или пък видимо да имат огромен потенциал, но в момента да са в дупка, но случаят не е такъв. Разбираме, че запалянковците в момент на отчаяние могат да се превърнат в неконтролируема тълпа, но чак такива изблици на агресия не са в реда на нещата. И откъде този гняв? Огромна част от феновете на Левски направиха още една крачка към припознаването на този съперник за ЦСКА. На миналия мач имаше "хей, чуй ЦСКА", нарицателното "чорбата" присъства в нагласите, хореографиите и изобщо цялата терминология от песни и скандирания. Да, има една малка част привърженици, която говори за Литекс София, но те са горе-долу толкова, колкото и тези червени, които не признават новото дружество и симпатизират на това с добавката "1948".

Други трябваше да са събличани, но не пряко, а с недопускането им да заемат ръководни постове в клуба. Същите тези, които бяха против участието на феновете в УС на клуба. А нима Иво Тонев и сподвижниците му не бяха фенове?! Само че те бяха спуснати и облечени във власт фенове, които по стечение на обстоятелствата имат допир с някакви пари с неясен произход и неясно количество. Колко книги за футбол бяха прочели те, колко специализирани помагала бяха усвоили на тема маркетинг и мениджмънт на спорта? Но явно имаха някакъв друг вид "допир" със същите агресивни събличащи запалянковци и се радваха на дрехите си. Да, не е нормално толкова години разсипия и прахосничество и никой да не потърси сметка с много здраво тропане по масата. На това му викат съучастие в провала или казано на жаргон - партия на потъването. Става дума за бавно и настоятелно свличане на Левски и в спортно-технически, и в морален, и във финансов аспект. Никъде го няма това - шайка несъстоятелници да разкатаят фамилията на единия от двата най-големи клуба и никой да не ги съблече. Ама Бурабия и Александров са лесни и беззащитни, нали? Нямали сърце и душа! А директори и треньори имат ли сърце и душа за Левски София? И да имат, какво от това, като нямат потенциал и капацитет да изправят гиганта на крака! Онзи пианист, дето не може да свири, и той сигурно има сърце и душа и много му се иска да е Ричард Клайдерман.

"К`во да ви кажа, топката ни е в краката и ние допускаме да ни я вземат и да ни вкарат гол." Това, представете си, е анализ на треньора на Левски след загуба с 0:3. Ще каже човек, че една загубена топка е болестта на отбора, който от много време насам играе Ганкиното и чат-пат някакво подобие на футбол.

И сега се задава Европа. Ако, разбира се, Левски се сдобие с лиценз. Но за какво му е на клубът да се излага? Това участие ще е колкото да се изчистят наказанията за мачове без публика срещу Санта Колома или някой грузински или казахстански тим. И като сме в тези географски територии, нека пак да посочим най-приемливия изход за Левски. Сигурно има и други варианти, за които не подозираме. Но на първо време посоката е Казахстан. Дали Димитър Димитров, дали Станимир Стоилов, дали двамата заедно, с твърдата и безкомпромисна, но разбираща от материята ръка на Наско Сираков, истината май е някъде там. Това с освобождаването на 4-5-6 човека и привличането на нови, които уж са гледани и преценявани, сме го гледали. Защото е важно кой гледа, как гледа и дали има очи да види. Това лято трябва да е последният валс на този порочен модел на "Герена". С тези хора сериозен футбол не става, не става и не става. Това е положението, колкото и на Спас Русев да не му се занимава да прави промени. Само той си знае защо не заложи на хора изпитани, знаещи и можещи, а продължава да търпи загуби на всички фронтове. Сега вече като успешно вписан собственик на "Виваком" той продължава да е далеч от стадиона и респективно от проблемите на Левски. Не може един истински собственик да е толкова немарлив и немилеещ за собствеността си. Този клуб, независимо от това с какъв бюджет разполага - с 14 милиона или 1 милион на година, има нужда от хора, които знаят как се прави футбол. Защото в последните години хората там са предимно такива, които знаят как се харчат и респективно усвояват пари.

Ники Митов, ти сериозно ли?

След два пъти по 0:3 сериозният треньор има един, единствен сериозен ход