Преди 10 години Вале­ри Домовчийски на­прави първи стъпки в професионалния футбол с Левски. След не особено сполучлив престой в Гер­мания през миналото лято нападателят се завърна в България с екипа на Ботев. Няколко месеца по-късно той премина в Черно море, където бе под ръковод­ството на Георги Иванов. Той изигра 10 мача, в кои­то отбеляза едно попаде­ние. В понеделник Валери да­де старт на втория си пре­стой в Левски - подписа до­говор за 2 години.

Валери, завърна се на „Герена" след дълго прекъсване. От последните ти изяви при сините много неща се проме­ниха. Готов ли си за това предизвикателство?

- Щастлив съм, че отново съм в Левски. За мен това е сбъдната мечта. Искам да благодаря на Георги Иванов. Нямаше никакви проблеми около договора ми. Още преди десетина дни се разбрахме. Общо взето, преговорите бя­ха в рамките на няколко мину­ти. Нямаше как да откажа. Надявам се да помогна с какво­то мога. Аз самият съм много амбициран. За целта обаче трябва да направя добра под­готовка, защото в последно време не успях да го сторя и това се отразяваше през сезо­на. Надявам се отново да рад­вам феновете.

Каква е разликата между първия ти престой на „Герена" и този?

- Една от съществените разлики е, че тогава бях едва на 16 години и 9-10 месеца, до­като сега съм почти на 28. На­трупах опит, улегнах и видях доста неща във футбола. Бях в Германия, наясно съм и там как стават нещата. Опознах много сериозно средата и знам какво да очаквам. Дока­то при първия ми престой тепърва прохождах в профе­сионалния футбол. Е, сигурно ще има и други непознати и различни за мен неща, все пак минаха 10 години, но съм го­тов. Нормално е и моят стил на игра да е претърпял сериозна реконструкция. Надявам се обаче да помогна.

Завръщането ти навява на повечето фенове споме­ни, свързани с четвъртфина­ла през 2005/06 в турнира за Купата на УЕФА и влизането в групите на Шампионската лига през 2006/07...

- Най-вероятно е така. Бяха наистина добри времена, ху­бави спомени. Но това е в ми­налото. Всеки се надява, и аз също, Левски отново да бъде на това ниво. Нищо обаче ня­ма да се получи хей така, а са­мо с много труд. Не се при­теснявам и знам през какво трябва да преминем, за да до­стигнем дотам. Крачка по крачка Левски ще си възвърне славата. Целта е да се изграж­даме като отбор. Нека да ня­ма някакви огромни очаква­ния, че изведнъж ще станем супертим. С малки темпове всичко ще дойде на място, но дотогава ще трябва да рабо­тим сериозно. Искрено се на­дявам, че ще успеем. Ще се по­стараем да влезем в правия път. Вярвам, че Левски го чака светло бъдеще и добрите дни ще дойдат скоро.

Очертава се през следва­щия сезон да играеш в тандем с Валери Божинов. Някои специалисти дори го нареко­ха ударен.

- Нека не избързваме, а да го караме по-леко. Познавам Валери, както и той мен. Не сме играли много заедно. Спомням си, че запи­сахме няколко срещи за юно­шеските национали. Дано се разбираме на терена. Но нека не се надценяваме. Ще видим дали ще станем атомен или ударен тандем. Най-важното е тимьт да прогресира и да върви напред. Най-много жела­ем да тръгнем силно.

През зимната пауза бе пратен от Ботев да трени­раш с юношите в Коматево. Тогава бе доста разочарован и несигурен. В Черно море повъзвърна формата си. На как­во се дължи?

- Няколкото месеца, които изкарах на „Тича", бяха много ползотворни за мен. Успях да понатрупам самочувствие и да вляза в нужния ритъм. Клу­бът и Георги Иванов ми пода­доха ръка тогава. Мисля, че има какво още да се желае от играта ми. Аз също не съм на­пълно доволен от себе си. Важ­ното е, че ми се даде възмож­ност да поиграя по-дълго вре­ме. Надявам се занапред да продьлжа да израствам. Реал­но през пролетта, а и през це­лия сезон Черно море, но не отстъпваше по нищо на Лудогорец и другите водещи отбори. Ви­дяхте, че диктувахме нещата в повечето срещи. Една от основните причини за това да сме фактор в шампиона­та бе силният колектив.

С Георги Иванов бяхте съотборници с Левски. Как­во си спомняш и какъв бе­ше с теб на тренировка?

- Ако трябва да съм че­стен - научих много от Гон­зо. Винаги е бил отзивчив и е помагал. Даваше ни съве­ти по време на трениров­ки, а и в мачовете. Изпол­звал съм помощта му, за да подобря представянето си. Няма да го подведа в Лев­ски.

Сега в отбора отново има много млади футболи­сти. Кой ти прави най-го­лямо впечатление?

- Има много млади момче­та с голям талант. Трябва да им се дава шанс. Минах по този път и знам, че е много трудно. Затова сега съм насреща за всеки от тях и ще опитам да им дам нужните насоки, за да израс­нат. Те със сигурност също ще ми помогнат да продъл­жа да се разбивам.

Яд ли те е, че не успя да се реализираш по-добре в Германия?

- Честно казано - мразя да говоря за това какво е било преди. Изкарах пет години в Германия... Нещата със си­гурност можеха да се раз­вият и по-добре, и по-зле, но така е станало. Така че аз съм доволен. Естестве­но, отдавам всичко на себе си. Но аз не съм разочарован от предстоя ми там. Така е трябвало, така се е случи­ло.