Със сигурност във вечери, като тази в четвъртък, е хубаво да си от Левски. За близо 10 години привържениците на клуба изстрадаха толкова много, че имаха крещяща нужда да видят нещо такова, като това, което им поднесоха играчите на Станимир Стоилов срещу ПАОК.

Разбира се, че нещо подобно изпитаха те и във финала за Купата срещу ЦСКА, двата полуфинала срещу Лудогорец и някак съвсем естествено и логично дойде ред да усетят такава емоция и да изпитат голяма радост и в международен мач. Победата над значително по-силен като единици и по-солиден като финансови възможности клуб, какъвто е гръцкият, е нещо, което тепърва ще се оценява и преоценява. А това не беше минимална победа, изтръгната с късмет, а с 2:0 и напълно заслужена. Без да изпада в глуха отбрана, Левски не позволи на ПАОК да стигне до точен удар през второто полувреме.

"Сините" играха така, както подобава на голям отбор - умно, хладнокръвно, а успяха да подобрят значително и ефективността си - нещо, което бяха длъжни да направят след двата първи мача в първенството, в които изпуснаха много положения.

"Сините": Благодарим ви за неспирната и гореща подкрепа, левскари

"Сините": Благодарим ви за неспирната и гореща подкрепа, левскари

Отправиха послание

Чисто футболно трябва да отбележим, че комбинацията за втория гол би намерила място във всеки футболен учебник. От отнемането на топката от Уелтън, дрибъла му, паса към Миланов, неговата асистенция към Бари и завършващия удар на мароканеца - всичко това, освен че бе изиграно перфектно, бе и максимално красиво за окото. За такава игра жадуват всички левскари. Това е истинският Левски на левскарите, който и подетата кампания цели да си осигури.

Другите неща, които не са изцяло футболни, но са задължителни, за да се постигат големи успехи, също бяха налице. Пълен на макс стадион, невероятна публика и атмосфера, както и един отбор, който не трепна и за секунда. Всички бяха като един на терена, всички си помагаха, всички се подсигуряваха. Но освен с много хъс, играчите на Стоилов изиграха мача и с много разум и майсторство. Всеки имаше не само ясни задачи на терена, но и показа, че има класата да ги изпълни и то срещу толкова сериозен противник. Противник, който сравнително рано в мача приключи със смените и го доигра с петима свежи футболисти. Но и това не можа да сломи бойците на Стоилов. Тримата му централни защитници бяха великолепни, Георги Миланов беше навсякъде, Михайлов на вратата стабилен, а играта на Уелтън напомняше на други негови далеч по-именити сънародници.

Ясно е, че всичко това се дължи на един човек. И той се казва Станимир Стоилов. Наистина Мъри изстисква от този отбор повече от максималното. А срещу ПАОК, дори отсъствието на четирима играчи от и без това малката група, с която разполага, не можа да го спре да бие с повече от един гол значително превъзхождащия го съперник. Направи го с хора, чиято кариера в последните години никак не даваше индикации за бляскаво бъдеще. Миланов дълго не игра футбол, Ники Михайлов в един момент бе отписван, а Филип Кръстев преотстъпван три пъти в чужбина. Сундберг взет от слаб шведски отбор, Кордоба невинаги титуляр в Етър, Жереми Петрис - бек на Царско село, Билал Бари - таран на Монтана. Както и няколко бразилци, които невинаги са били в долните дивизии на Бразилия, но са били и там. А пропусналият мача Андриан Краев преди две години беше в Хебър.

Всичко това говори, че няма много предпоставки от Станимир Стоилов да се очакват големи неща. Мъри обаче ги постига и неслучайно левскарите не спират да скандират името му. Победи като тази над ПАОК са и един от възможните пътища за финансовото оцеляване на Левски, което все още изглежда много далеч. Парите, които клубът може да спечели от Европа, са жизнено необходими. Но даже и отборът да не стигне до тях, хората не са слепи и виждат какво прави Стоилов. И го оценяват по достойнство. Каквото и да стане в Солун, това няма да наруши убедеността, че пътят на Левски е правилен. А водачът по този път трябва колкото се може по-дълго време да бъде Станимир Стоилов. В Солун ще е страшно и все още нищо не е решено. Но пък това ще бъде поредният сериозен тест за този "крехък отбор", както често нарича момчетата си Мъри.

За него отдавна знаем, че си го може и си разбира от занаята. В четвъртък вечер обаче се видя и друго нещо важно - това, че и играчите могат. А за да могат, заслугата пак е на Стоилов.