Левски изпраща една доста странна година. Разбира се, не искаме изобщо да подценяваме срещата с Нефтохимик, която тепърва трябва да се изиграе. "Шейховете" на Христо Янев са способни да поднесат изненада срещу всеки съперник, както го направиха и с Ботев. При все, че остава тази среща, е време за някаква равносметка не само за този сезон, а и за цялата година. А тя бе повече от странна за Левски, защото "сините" определено направиха крачка напред, а в същото време остава горчивина.

През миналия сезон тимът завърши твърдо втори зад Лудогорец и с лекота се върна в Европа, след като бе пропуснал два пъти да види турнирите. Това си е крачка напред, откъдето и да го погледнем. За цялата есен пък тимът загуби реално само два пъти - срещу Локо (Пд) и Лудогорец в самия край на сезона. И въпреки това изглежда, че сякаш пролет та ще е протоколна и тимът няма да се бори за абсолютно нищо. Много, много странен случай...

Левски отпадна от Европа без да загуби - с две равенства от Марибор. Левски отпадна от Купата без да загуби - след равенство в редовното време с Черно море и капитулация в продължението. В първенството пък загуби само два пъти за цяла пролет. Какво повече да се очаква на "Герена", след като в този период се смени собственост, УС, спортен директор и треньор, а бяха направени и 3-4 трансфера по средата на сезона? Левски реално прави геройски сезон, какъвто малко хора са очаквали. И пак нещата отиват към това "сините" да не играят за нищо през цялата пролет. Въпреки това, феновете трябва да уважат усилията на този отбор, на всички ръково-дители, треньори и футболисти. Това, че Лудогорец в момента притежава класа, която многократно надвишава родните стандарти, е друг въпрос. Левски обаче за момента прави максималното - да надвива конкуренцията на всички останали отбори и бавно и постепенно да прави крачки нагоре.

Дали скоро Левски ще направи финалната стъпка към върха зависи от много организационни, финансови и спортно-технически неща, които трябва да се служат. Посоката обаче изглежда правилна.