Бразилската връзка е залегнала изключително силно в модерната история на Левски. В последните години няма отбор на "сините", който да не е приютил в редиците си странстващ играч от Страната на кафето.
Част от тези футболисти оставиха сериозна диря на "Герена", докато другите просто добавиха името си към дългия списък на трансферни издънки.
Новият нападател Луан Виана е 16-ият бразилец в клуба. Очакванията към него не са особено високи с оглед на това, че има само един гол в професионалната си футболна кариера.
Нека обаче се запознаем с всички негови предшественици,
които пренесоха с променлив успех ритмичната бразилска самба в квартал "Подуяне".
ЛЕОНИДАС ФЕРЕЙРА - 3 мача, 0 гола (сезон 2000/01)
Второто хилядолетие отваря нови географски ширини в трансферната политика на Левски. Международният полъх довява и първия бразилец в историята на "сините" - Леонидас Ферейра. Въпросният нападател идва със страховита визитка, като преди това е защитавал цветовете на ЦСКА (Москва), Торпедо (Москва) и Бенфика. В Русия придобива особена популярност, тъй като в многолюдната страна е един от първите чуждестранни футболисти изобщо.
Макар и на отлична футболна възраст, Ферейра не прави нищо съществено в Левски. Изиграва три срещи за "сините" в Европа - 2 срещу Дюделанж и 1 срещу Бешикташ, а в първенстовото така и не успява да дебютира.
Дирите му се губят през 2004 година, когато за последно играе един мач за аматьорите от Ново Оризонте (Бразилия).
РОЖЕРИО ГАУЧО - 28 мача, 2 гола (сезони 2000/01 и 2001/02)
Вторият опит на Левски с привличането на бразилски нападател е далеч по-успешен. В началото на 2001 година Рожерио Марио Ботельо пристига на "Герена" от нискоразредния Униао Барбарензе. Дебютира при победа над Ботев (Пд) с 4:0 през февруари, а две месеца по-късно, срещу същия опонент бележи и първия си гол за клуба. Общо попаденията му за столичани са две в 28 мача, другото пада на 24 октомври, когато носи важната победа над Пирин с 1:0.
По това време обаче Гаучо има лошата участ да бъде резерва на Георги Иванов - Гонзо. Всичко това лимитира до минимум игровото му време за столичани. Самочувствието на латиноамериканеца пък е силно накърнено във важния двубой за влизане в групите на Шампиоска лига срещу Галатасарай, когато Люпко Петрович му прави двойна смяна.
Положението за него става нетърпимо, когато треньор на Левски става Рюдигер Абрамчик. Търси спасение в Чехия и Словакия, където за няколко години сменя подред отборите на Сигма, Славия (Прага), ФК Сенег и Слован (Братислава).
Източник: GettyImages
УИЛЯМ РОЧА БАТИСТА - 1 мач, 0 гола (сезон 2001/2002)
За кратко време гореспоменатият Гаучо си има компания в лицето на своя сънародник Уилям Роча Батиста. Нападателят минава по вече отъпкана пътека, като също пристига от Униао Барбарензе. Той обаче така и не успява да се наложи в състава, записвайки само 23 минути за Левски при равенството 1:1 срещу Нефтохимик.
Положението с Уилям е толкова отчайващо, че е отдаден под наем в Спартак (Плевен). Там също не му потръгва и след 9 мача вече е ясно, че мястото му не е в българския футбол. Продължава кариерата си в чешкия Опава, където отбелязва 5 гола в 15 мача. През 2005 г. е трансфериран в украинския Карпати (Лвов), където изиграва най-силния си период в кариерата - 68 мача и 22 гола. През 2008 г. играе за кратко във ФК Харков, а през следващата година е даден под наем в азерския Баку. Връща се в Украйна и отново облича екипа на Карпати (Лвов). Завършва кариерата си в друг украински тим - Оболон (Киев).
МАРСЕЛО ВИЕЙРА - ВАВА - 32 мача, 4 гола (сезон 2002/03)
Определено един от най-култовите нападатели, обличали фланелката на Левски. Странната структура на неговото тяло, съчетана обаче с доста прилична техника, все още предизвикват усмивка в спомените на най-паметливите "сини" привърженици.
След едва три мача за Беласица, през 2002-а спортно-техническият щаб на столичани взима под наем Вава от Беласица (Петрич). Тогава връзките между двата клуба са повече от приятелски, което прави сделката повече от лесна.
Нападателят така и не може да намери постоянство в своите изяви, като редува мачове като титуляр, с такива на скамейката. За 32 мача той отбелязва 4 гола, като се разписва по два пъти в мрежата на Добруджа и по веднъж наказва Славия и Спартак (Варна). Лебедовата песен на Вава в Левски е в двубоя срещу Щурм Грац за Купата на УЕФА, когато две минути след като се появява на терена, получава червен картон.
След това Марсело е върнат на Беласица, където се превръща в един от любимците на петричани с 15 гола в 71 мача.
ЛУСИО ВАГНЕР - 173 мача, 5 гола (в клуба от 2003 до 2010 година)
Без никакво съмнение, Лусио Вагнер е най-успешният бразилец в историята на Левски. Доведен е в клуба от бившия собственик на отбора Майкъл Чорни.
Получава българско гражданство и става титулярен защитник в националния отбор под ръководството на Христо Стоичков. С Левски е три пъти шампион на България (2006, 2007, 2009), два пъти е носител на Купата на България (2005, 2007) и три пъти на Суперкупата на България(2005, 2007, 2009). Има 118 мача в "А" група и 1 гол.
Част е от великата "синя" приказка на Станимир Стоилов, като играе четвъртфинал с отбора в турнира за Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 е фундаментална част от левскарския тим, който за сефте представя България в груповата фаза на Шампионската лига.
На 1 февруари 2010 напуска Левски и обявява, че временно ще прекрати кариерата си. След това така и не я подновява...
В момента Лусио живее в родния си град Рио де Жанейро, като за последно помагаше на клуба със скаутинга на играчи от тамошния шампионат.
КЛАУДИУ ДИАНУ - 0 мача, 0 гола (2007 година)
И след като вече се запознахме с успешния бразилец в Левски, е време да видим и страхотното трансферно недоразумение Клаудиу Диану. През 2007 година, той така и не записа нито един мач под ръководството на Станимир Стоилов.
Въпросният е роден на 7 октомври 1981 г. в Сера Негра, Бразилия. Играе на поста централен защитник, като може да действа и като десен бек. Първият му отбор е Сиера Негра, откъдето през лятото на 2005 г. е привлечен в Беласица (Петрич).
Източник: topsport.bg
За година и половина Диану се превръща в основен футболист на "комитите" и е обявен за един от най-добрите защитници в България. Той изиграва 41 мача за петричани, в които отбелязва 4 гола. През декември 2006 г. е трансфериран в Левски (София). Той получава фланелката с № 2 на гърба.
И всичко приключва!
Последствие се завръща в Беласица, а след това играе за Олимпик (Баку) от Азербайджан и индонезийския Сривдижайа.
ЗЕ СОАРЕС - 74 мача, 7 гола ( три сезона в Левски от 2007 до 2010 година)
Зе Соарес е юноша на Палмейрас. След това играе за няколко отбора от долните дивизии на Бразилия. Идва в България през есента на 2007 година , когато Левски го привлича от втородивизионния бразилски Ремо.
Прави неофициалния си дебют на 6 ноември 2007 г. срещу Хасково в контролен мач. Зе Соареш оставя отлични впечатления с играта си в този двубой, като дори подава за първия гол.
На 9 ноември е картотекиран в БФС и веднага попада в групата за шампионатния мач срещу Черноморец. Двубоят обаче е отложен и така той записва първия си официален мач за Левски чак на 24 ноември срещу Локомотив (София). Мачът завършва 0:0, а Зе Соарес се появява като резерва в 61-та минута.
Източник: topsport.bg
Превръща се в един от любимците на "синята" публика, като голът му за победата над ЦСКА с 2:0 през сезон 2008/09 е от съществено значение за последната шампионска титла на клуба от "Герена".
В началото на 2010 преминава в Металург (Донецк). А след четири години в Украйна отново се завръща в родината си, където облича отново екипа на Ремо. И до ден днешен Зе Соарес споделя, че най-хубавият му период във футбола е бил с тима на Левски.
ЖОАЗИНЬО - 105 мача, 16 гола (четири сезона в Левски от 2007-2011 година)
Нисичкият техничар е най-резултатният бразилец в историята на Левски. Реализирал е 16 гола в своите 105 мача за клуба, като нито един негов сънародник не е минал котата от 10 попадения.
Жо пристига в Левски през януари 2008 година, когато за услугите му "сините" плащат немислимите за клуба днес 770 000 евро. През 2009 г. печели заедно с Левски шампионската титла, а също така и Суперкупата на България. Важна част е и от селекцията, която през 2010 година играе в груповата фаза на Лига Европа.
На "Герена" оставя силни впечатления с изключителния си дрибъл, силен удар и центриране от статични положения.
Източник: levski.bg
След четирите си сезона при софиянци, Жоазиньо превзе и руската Премиер лига, където се превърна в истинска звезда с екипа на ФК Краснодар. След няколко много успешни години при "биковете", от тази кампания той брани цветовете на възраждащия се Динамо (Москва).
Въпреки уредения си живот в Русия, Жо е категоричен, че би завършил кариерата си в Левски, а ще спази ли това свое обещание, тепърва ще разберем.
ЖЕАН КАРЛОС - 15 мача, 8 гола (сезони 2007/08, 2008/09)
Една от най-големите трансферни мистерии в клуба. Заедно с гореспоменатия Жоазиньо, Жеан Карлос пристига в Левски през 2007 година, като за правата му са платени почти 1 млн. евро.
Макар и представян като голова машина, бившият играч на Фигейрензе сякаш така и не успява да се аклиматизира на "Герена". Остава пословичен със своите чести контузии и големи пропуски. Въпреки това, статистиката му от 8 гола в 15 мача е достатъчна, за да бъде продаден през 2009 година за добри пари в Амкар (Перм).
Източник: topsport.bg
Дръжте се, след "червено-черните", за период от 10 години, Жеан Карлос е сменил 16 отбора. Към днешна дата някогашната надежда на Левски играе за бразилския Атлетико Ювентус.
ЖОЗЕ ЖУНИОР - 15 мача, 6 гола (под наем в Левски през пролетта на 2012 година)
След пауза от година и половина, бразилец в Левски има през пролетта на 2012-а. В един определено турбулентен период за софиянци, под наем в клуба пристига тогавашният нападател на Славия Жозе Жуниор.
Тогава играчът пристига по изричното желание на треньора Николай Костов. Сделката пък е осъществена от спортния-директор Георги Иванов - Гонзо.
Жуниор обаче няма късмета да попадне в спокойна обстановка, тъй като не след дълго Костов е уволнен и Левски изпада в сериозна игрова криза. Въпреки това бразилецът изкарва полусезона с чест, като за 15 мача отбелязва 6 попадения. Блести с хеттрик при разгрома над Видима-Раковски с 6:1.
След като е върнат на Славия, Жозе така и не играе повече в българското първенство, като след периоди в Турция и Молдова, в момента играе за тим от родината си - Покош де Калдаш.
Източник: levski.bg
МАРСИНЬО - 16 мача, 3 гола (есента на 2012 година)
През лятото на 2012 година Левски се готвеше за поредното си ново начало. Този път под ръководството на Илиан Илиев. Топ сделката през месец юли тогава беше привличането на бразилския плеймейкър Марсиньо. Играчи, който само няколко месеца по-рано бе направил истински фурор заедно с АПОЕЛ (Никозия) в Шампионската лига.
"Вече е наш футболист. Следихме го доста време, важен футболист, който се надявам да помогне на "Левски", казва щастливият от сделката тогава Иво Тонев.
Източник: topsport.bg
На "Герена" обаче Марсиньо е пълна противоположност на този играч, когото всички очакват. Бавен, натежал и безкрайно апатичен, южноамериканецът едва изкарва мачовете през есента, за да си тръгне през месец януари по взаимно съгласие. Не и без да получи три тлъсти заплати като компенсация.
Така ръководството на Левски удря на камък с намирането на достоен заместник на Дарко Тасевски. Нужно е да припомним, че за да има Марсиньо в редиците си, Левски гони истински футболен маестро като Иван Цветков.
РАМОН ЛОПЕС - 5 мача, 0 гола ( сезон 2013/2014 година)
Рамон Лопес де Фрейташ беше чужденец №84 в историята на Левски. Той пристига в клуба на 7 юни 2013 година, след като украинският му клуб Волин (Луцк) фалира. Подписва договор 18 месеца, който лесно може да се сетите, че не бива изпълнен.
Рамон е истинско трансферно разочарование, като е част от селекцията на Ники Митов, която бива елиминирана от Иртиш (Павлодар).
Източник: LAP.bg
След това играе още три мача за Левски, като в тях "сините" инкасират 2 загуби и едно равенство. Тръгва от България, след като отказва да си намали заплатата.
"В началото всичко вървеше много добре в Левски - тренировки, игра, приспособяването в нова страна... Но след няколко неуспешни мача смениха треньора и ръководството, с една дума всичко се развали. На първо място аз реших, че ще напусна България. Аз и няколко други играчи получихме предложение да си намалим значително заплатите", обясни Лопес пред украинските медии.
В момента Рамон Лопес играе основна роля в бившия тим на Христо Стоичков - Кашива Рйсол от Япония.
РАФАЕЛ БАСТОС 10 мача, 0 гола (сезон 2013/14)
Поредният бразилец, от когото се очакваше да прави чудеса на "Герена". Подобно на Марсиньо, пристигна с доста сериозна визитка. Беше играл за Клуж в групите на Шампионската лига, но дори и двата му гола в този турнир не успяха да притъпят оглушителния тътен от провала му в Левски.
Десет мача и едно голямо нищо от Рафаел, който с тогавашната си визия поразително приличаше на своя съотборник Валери Божинов.
След 9 сменени клуба, Рафа избра пътя на парите, подписвайки с индийския Мумбай Сити.
Източник: LAP.bg
НАСТОЯЩЕТО - ПАУЛИНЬО, РИВАЛДИНЬО И ЛУАН
Четири години след провала с Бастос, ръководството на Левски отново се реши да привлече играчи от Бразилия. През изминалата зима "синята" фланелка облякоха Паулиньо и Ривалдиньо. И докато първия от гореспоменатите се превърна във фундаментална част от тима, то вторият е бледо копие на своя именит баща Ривалдо.
Паулиньо има всичко необходими качества, за да се доближи до величието и любовта, с които бяха запомнени Луисо Вагнер, Зе Соареш и Жоазиньо. В момента набира скорост след неприятна контузия, която го извади от терените за известно време. В края на летния трансферен прозорец пък Левски отказа повече от примамлива оферта за него от швейцарския гранд Базел.
Ривладиньо пък страда от хронична травма, като дните му на "Герена" сякаш са преброени. Поне до зимата нападателят ще продължи да взима доста солидната си заплата, като вчера наши колеги пресметнаха, че за една игрова минута, стрелецът взима по 257 евро.
Източник: levski.bg
За Луан Виана е твърде рано да говорим. Играчът е на няколко тренировки с клуба, като от първостепенно значение за него ще бъде да пренесе показаното от YouTube пред взискателната публика на "Георги Аспарухов".
