Човек може да бяга много, но не може да избяга от съдбата си, са казали хората. Подобен е случаят и с новото попълнение на Левски Ребин Сулака. Напуснал рано родния Ирак, сега той е един от спортните герои на нацията, а в тима на родината си е най-високият играч - 192 сантиметра. Опитал да играе хандбал, но станал футболист, отритнат, но след това приет...

Ребин е роден на 12 април 1992 в Анкава, град в Северен Ирак, в който живее християнско асирийско население (коренните жители са около 30 хиляди, но с християнски бежанци предимно от размирни райони като Багдад и Мосул през 2014-а нараства на повече от 100 хиляди). Той е нещо като предградие на кюрдско-иракската провинция Ербил. След поредните размирици там в началото на века семейството му решава да търси по-добър живот и да намери начин да стигне до Швеция, където има роднини. Причината - по-големите му братя може да бъдат привикани в армията. Стигат до Сирия, където остават година, докато съберат всички необходими документи да тръгнат към мечтаната Европа. Така на 10 Сулака пристига в шведския град Ескилстуна, в който има доста иракски емигранти. Дотогава никога не е ритал топка, а може да се каже, че дори не е спортувал.

"Аз съм от семейство, в което се държи на образованието, така че през повечето време си стоях вкъщи, залегнал над учебници и книги. Като пристигнах в Швеция, ме записаха на хандбал. Изкарах само 2 тренировки и напуснах, този спорт не ме привлече. В отбора бяха само местни момчета, а аз не знаех езика. Просто стоях отстрани и мръзнех по време на тренировката, преди да се прибера вкъщи", разказва години по-късно той пред "Афтонбладет".

Тогава на помощ идва футболът, чийто език е универсален. Привлича го това, че треньорът на местния тим също е емигрант - хърватин, "футболът бе начин дете като мен да завърже приятелства и покрай играта да научи езика. Започнах с тази игра, когато бях на 11 години. В началото нямах никаква координация, липсваше ми и двигателна култура. Беше трудно. Започнах с най-важното - да съм физически добре подготвен и просто да уча най-простото и основното. Но и това ми се струваше толкова трудно. Като гледах останалите как правят упражненията, аз се чувствах засрамен, когато опитвах да ги повторя", признава Ребин.

Ребин Сулака - футболният номад от Ирак, който трябва да стабилизира отбраната на Левски

Ребин Сулака - футболният номад от Ирак, който трябва да стабилизира отбраната на Левски

Страстен почитател на модата, фитнеса... и смяната на отбори

Треньорите му обаче съзряват необработения талант, който момчето успява да развие доста бързо, и на 15 вече да дебютира за Ескилстуна Сити. Пускат го като централен защитник, но може да действа и като дефанзивен халф. Предпочита обаче да играе в центъра на отбраната: "Аз съм силен, добър съм с топката в крака и имам хубав поглед върху играта", обяснява силните страни от играта си.

Кариерата му започва да се развива възходящо, а скаути на националния отбор на Ирак разбират за съществуването му от клипчета в интернет. От местната федерация решават да го повикат, но се оказва, че Сулака има само шведски паспорт, но не и иракско гражданство.

Предизвикателството да направят Ребин национал се оказва голямо. В началото на 2015-а процесът е задействан. Тогава обаче времената в родното му място са доста размирни, а баща му трябва да го регистрира в Киркук. Родителят получава инструкции от федерацията, а всичко е като в шпионски филм. "Трябваше да отиде на определено място под някакъв мост, а някой щеше да дойде да се срещне с него, за да му каже какво трябва да прави. Беше си страшничко. Поне постоянно държахме телефонна връзка, а аз само го питах: Да не те отвлякоха? Оцеляваш ли?".

На 12 юни 2015-а мечтата на Сулака да заиграе за родината се сбъдва. Тогава Ирак гостува на Япония в приятелска среща. Тимът губи с 0:4, а бранителят се появява в края на срещата. "Бях на 23, а преживяването невероятно, най-големите ми емоции. Въпреки поражението с 0:4 никога няма да забравя този мач, защото бе незабравим опит. Да играеш пред 60 хиляди в Йокохама си е събитие, което ще ценя до края на живота си".

За да се утвърди в състава и в последно време да е сочен за звездата в него, трябва да измине дълъг път. В началото, когато е на терена, съотборниците не му подават. В един двубой получава само един пас за цели 32 минути, което възмущава коментатора - "Момчето си играе само, тича, бори се, но не му подаваха. Останалите играеха срещу него, а не с него - целият свят го видя." Манталитетът на иракчаните е такъв - всеки си пази своето. Но Сулака не се сърди: "Трудно е просто да дойдеш в Ирак и да се наложиш. Момчетата виждат нещата от тяхната гледна точка - ако не си преминал през това, което и те, ако не си страдал като тях, е нормално в началото да не си един от тях. Ти си просто някой, който е дошъл да им вземе работата. Разбирам ги, може би и аз щях да постъпя като тях." Ребин обаче успява да извърви пътя от Шведа до Асирийски лъв и да си спечели уважението на всички в тима.

Сега ще трябва да мине по него и в Левски. Той е историческа придобивка. Не само защото бе дебютно попълнение на сините за 2021 година. Сулака е първият иракчанин, който ще облече фланелката на тима от "Герена". В началото може и да има недоверие към него. Но той е свикнал да го гледат с други очи и да си проправя път напред. Вече знае за българския футбол от престоя в Арда Кърджали. И ще следва основните правила и мисълта, че с много работа всичко се постига.