Моментната ситуация в лагера на Левски е повече от деликатна. Клубът е изключително непостоянен в представянето си, а спекулациите за треньорска смяна внасят допълнително напрежение на „Герена".

В чисто спортно-технически план, „сините" най-сетне могат да се гордеят с играта си в отбрана. След дълги години на посредствени изяви в защита, Стойчо Стоев постигна необходимия баланс. Двойката Лукин-Александров тепърва ще става по-добра, но към днешна дата демонстрира, че е с класи над предшествениците си Белаид-Карнер. Австриецът пък е отлична алтернатива, но трябва да поработи сериозно върху своята скорост. Конкуренцията ще стане още по-ожесточена, когато от травмата си бъде възстановен и младокът- Деян Иванов. Нужната класа от левия фланг пък подсигурява капитанът Веселин Минев, който е последният светъл спомен от времената, когато Левски бе фактор в първенството.

Целта на този анализ обаче е да изкара на преден план представянето на десния краен бранител -Сашо Александров. БГ Дани Алвеш е един от най-добрите футболисти на Левски от началото на пролетния полусезон.Изненадващ факт, който сюрпризира и тънките познавачи на „А" група.

Юношата на Септември (София) пристигна на „Герена" преди повече от година и сякаш на всички беше ясно, че бъдещето му със „синия" екип едва ли ще бъде бляскаво. Сашо се задоволяваше с място на резервната скамейка или с мимолетно участие в мачовете от тогавашната втора шестица. Мъките му сякаш продължиха и през есенния полусезон, когато отново бе ротационна смяна в тактическия замисъл на Стоев.

Прераждането на Алвеша започна от зимната подготовка в Турция. Александров демонстрира изключително старание по време на контролите, а първата крачка към „захапването" на титулярното място беше в Разград, когато се появи като смяна в мача с Лудогорец. Неговият хъс и безкрайно желание за себедоказване раздвижиха  играта на „сините" и те достигнаха до гол за 1:2, който обаче в крайна сметка не им помогна за нищо друго освен за почетна загуба. Този момент обаче се оказа преломен за Сашо, който в следващите три двубоя намери мястото си сред стартовите 11.

Изключителен двубой той изигра срещу Черно море, когато се хвърли с много жар срещу бившия си тим. Александров не спираше да снове по десния фланг, комбинирайки си отлично с вече налагания като крило Роман Прохазка. Именно тази рокада придаде нужната острота по фланга, Алвеша и словакът сякаш изградиха изключителен синхрон, имайки взаимозаменяемост в определени ситуации от играта.

Ако трябва да бъдем честни, Сашо трудно ще замени като качества и харизма- Живко Миланов, но в момента няма по-достоен от него за дясната част на отбраната. Сега на бранителя му е нужно постоянство, защото притежава всички необходими качества, за да бъде част от карето защитници. Той може да бъде отличен пример и за останалите „резерви" в клуба, доказвайки нагледно, че когато имаш цели и желание за развитие, титулярното място винаги ще бъде достижима цел.

Сега пред Левски предстои да стабилизира играта си и в нападение. Дали това ще се случи през този полусезон ще бъде спорно. Тепърва обаче ще видим на какво са способни хора като Тигъра от Акуре, Куршума и Нар, който както предрича Ангел Червенков, през лятото може да бъде разменен и за портокал.