Няма нищо случайно в начина, по който си тръгна Станислав Ангелов от Левски. Сетивата му за клубна вярност са объркани още от ранното му детство.

Първо е юноша на "сините" и се подвизава на стадион "Раковски". А после почти през цялото време докато носеше червената фланелка на ЦСКА, етикетът за него бе, че е връзкар.

Първата грешка на "синия" клуб спрямо Пелето бе, че го приеха не като потенциален Юда или най-обикновен интересчия, а като свой, който е бил заблуден и се е върнал във вярното лоно. Някъде може би тогава като "последна дупка на кавала" Пелето е подписал коварния договор, с който сега се представи на Енерги(Котбус).

А именно контрактът, при който има клауза за директна продажба при конкретно плащане. Човек трябва да е бил врачка в оня период, за да знае, че с този договор на безличния тогава Ангелов в Левски си залагат бомба, по-голяма от тази, с която комунистите взривяват църквата "Света Неделя" през 1925 година.

т тук вече можем да говорим за развитието на неблагодарността на едно момче, което Мъри Стоилов и изобщо Левски лансираха за големия футбол и националния тим. След като Пелето мина периода на низвергване на "Герена", и особено след назначаването на Стоилов като треньор, той бе буквално миропомазан.

То не бяха хвалебствия при всяко негово отиграване. То не бяха ласкателства. Без изключение похвалите идваха и от Батков, и от Наско Сираков. Нормално палачинката бе обърната и за Станислав взеха да се пишат добри неща. А това нямаше как да не влияе на публика и изобщо на общественото мнение. В интерес на истината Станислав показа футболен талант.

Започна да се чувства еднакво добре и в дясната зона като бек и като халф. Дори анкетите показаха неговото универсално израстване. В тази за футболист на годината за 2006 бе нареден от журналистическия вот веднага след непоклатимата тройка Мартин, Бербо и Стилян. После и на последната анкета за футболист на футболистите името на Ангелов пак бе сред първите трима след атрактивния Христо Йовов и голмайстора Цветан Генков.
И тук вече трябва да се видят нещата както от гледна точка на клуба, така и на футболиста, който безспорно има своите права. Със случая Ангелов голям клуб като Левски показа юридическо безсилие, което може да им е като обеца на ухото. Също така казусът с Пелето изкрещя на обществеността - нещо, за което се говореше под сурдинка в "синия" отбор. Доста от играчите са държани в положението на клубни роби и им се пречи в подходящ момент да напуснат тима.

Би трябвало в клуб като Левски, чиято философия още от създаването е силно развито чувство за свобода, тя да не бъде пренебрегната. Никой не казва, че в един подреден клуб, какъвто се показаха "сините" в последно време, трябва да има слободия. Но остава впечатление, че е пренебрегнат принципът "насила хубост не става".

Примерите с Ангелов и Топузаков са крещящи и диаметрално противоположни. Топчо едва ли не бе свободен да ходи къде ли не, но реши да остане верен. Може би това разглези клубното честолюбие, което настъпи първо Илиян Стоянов. Но от ръководството на Левски бяха доволни, че Коловати си тръгна първо унизен да гледа по цял ден видео и после всички бяха в час, когато той се отправи към Япония. А сега нещата се развиха под носа на цялото ръководство, при това от тачен и глезен от тях футболист.

Ужилени от ситуацията, в Левски искат уволнение за Станислав. Няма смисъл от късни мерки. Случаят е такъв, че след като от Енерги са превели необходимите пари по договора, той е валиден. А "сините" тепърва, ако искат нещо, трябва да подадат жалба до родната Арбитражна комисия, която да разгледа случая. Ще бъде несериозно.

По-добре е в Левски да огледат три неща. На първо време да видят кой е изпял повече от необходимата информация на емисарите на Енерги, че Пелето може да мине тънко като футболен диверсант и да прецака Левски. Второ - когато подписват следващи договори, дори с "незабележими" на пръв поглед футболисти, да си отварят очите на четири, за да няма недоглеждане, когато те израснат, навирят нос и решат да се махат. И трето - да дават свобода на такива като Пелето да си ходят, където искат, за да не изглеждат, че са васали. И нещо четвърто - защо за клубни символи като Топчо и Гонзо не важат рестриктивни мерки. А зорът е толкова голям за неблагодарници като Пелето.

Ако искат в Левски да нямат "бомбаджии" като Станислав Ангелов, да се научат да се придържат към принципа на големия режисьор Уди Алън, че "Най-голямото робство е свободата"...