Отборът на Левски се прости и с минималните си шансове за спечелване на шампионската титла. Ситуация, която не е някаква новост на "Герена", но все пак отново разваля настроението на "синята" общност.
Обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че временната криза в Лудогорец и ЦСКА позволи на столичани да получат една последна възможност за нещо по-значимо в шампионата. Е, това се оказа прекалено голяма лъжица за вековниците, като показателна за това беше снощната дългоочаквана битка срещу "орлите" от Разград.
А Левски я изгуби по всички възможни параграфи...
Вчерашната игра на "сините" може да бъде описана само с една дума - СТРАХ. Явно на "Герена" настъпиха такива времена, че мощната подкрепа на публиката може да навреди, отколкото да помогне. Селекцията на Георги Дерменджиев буквално беше стъписана, като първите няколко минути, точните пасове между единадесетте левскари бяха истинско събитие. Горанов и компания решиха да го карат на бодър ентусиазъм, но бързо стана ясно, че подобни "подвизи" няма как да минат срещу Лудогорец.
Източник: LAP.bg
Гостите демонстрираха далеч по-футболните моменти в мача, и ако не беше късметът, преднината им можеше да бъде класическа още до почивката. През втората част пък шампионите дочакаха умело своя момент и без да се увличат по хаотичния натиск на съперника, заслужено стигнаха и до търсения втори гол.
Разочарованието за Левски е, че "сините" имаха всички необходими предпоставки, за да бъдат равностойни поне тактически на лидера в Първа лига. Георги Дерменджиев е човекът, който може би най-добре познава Лудогорец, но и това не спомогна за нещо позитивно. Домакините изгубиха битката в центъра на терена, където ключови футболисти като Хали Тиам и Мартин Райнов изневериха. Двамата допускаха досадни грешки още в организирането на атаката, а оттам даваха необходимия тласък на Марселиньо, който макар и на 34 демонстрира, че все още е един от най-класните чужденци в българското първенство.
Източник: LAP.bg
От решителните сблъсъци по терена абдикира и Жерсон Кабрал. Апатичността му към мача блокира изцяло всички набези по неговия фланг. Холандецът не направи нито един успешен пробив или центриране, като рядко се нагърбваше да направи отиграване, което да бъде една идея по-рисково. От критиките няма да се спаси и Паулиньо, който е напълно различен от онзи Паулиньо, който гледахме по българските терени преди година.
Много мъка имаше и в представянето на Давиде Мариани. Швейцарецът все още се нагажда към ролята си на плеймейкър, но някак си му липсва разбирателството с неговите колеги. Странно е... Или той е прекалено добър за тях, или обратното... На няколко пъти негови пасове оставаха загадка, а опитите му за изстрел от средна дистанция не намираха целта. Изобщо Мариани е от този тип футболисти, които силно се влияят от моментното си представяне на терена. Не потръгнат ли нещата според неговото виждане, след това не го чакай да "живне" с нещо значително до последния съдийски сигнал.
Източник: LAP.bg
Лудогорец, а и още доста отбори, продължават да се възползват от сериозната "пропаст", която има в центъра на "синята" отбрана. Тандемът Яблонски - Рейш така и не достига до нужната стиковка. Двамата са сходни като качества, от което страдат софиянци. Високи и тромави, въпросните биват лесно преодолявани с няколко бързи паса, а оттам насетне остава само един Николай Михайлов, който евентуално да оправи техните грешки. Поради този факт, много важен компонент ще бъде привличането на французина Седрик Хонтунджи, който да внесе нужната конкуренция в отбранителния вал. Видно е, че формата на Рейш доста е спаднала, като колкото и изненадващо да звучи, той се представяше далеч по-успешно като дефанзивен халф, което не е неговата предпочитана позиция.
Настоящият Левски загуби и може би единственото си добро наследство от Делио Роси - успеваемостта при статични положения. Снощи "сините" изпълниха общо 10 корнера пред Пламен Илиев, като едва при последния имаха някаква прокраднала се възможност за попадение. Всичко останало беше просто изсипване на топката с надеждата Давид Яблонски случайно да се провеси над всички и да отбележи с глава. Само, че и головият нюх на чеха вече не е това, което беше...
Каквото и да си говорим, достатъчно алтернатива няма и от резервната скамейка. На кой да разчиташ за помощ срещу Лудогорец - като на нея са нарочените за сигурно гонене през лятото Буш, Белмонт и Вашчук. Или пък Стаси Иванов, който все още се очаква да разцъфне, а честно казано е с доста по-лимитиран потенциал, отколкото пратените да се обиграват по други отбори Илия Димитров и Атанас Кабов.
Нека обаче кажем и нещо хубаво - на "Герена" най-сетне има ръководители, които са обзети от футболен реализъм. И Павел Колев, и Георги Дерменджиев са наясно, че с лимитирания си потенциал, Левски няма как да мечтае за нещо голямо.
Особено, когато клубът ти е бил на косъм от фалит...
Може би най-нужното сега е просто да има едно стабилизиране на всички нива, а след него да се мисли за титли и купи. Прекрасно е, че в Левски са подели точно тази политика, а тя сякаш е адмирирана и от публиката. Дано само тази тежка ситуация не бъде застраховка за подобни резултати. Мнозина вече се оправдаваха, като пътят им на "Георги Аспарухов" беше кратък и безславен.
Източник: LAP.bg
Пред столичния гранд предстои наистина много работа. Една, две, три години, периодът е неопределен, но целта е ясна - възраждане. Дори и да се минава през такива отчайващи резултати, но в името на един по-добър и боеспособен тим.
Дано тандемът Колев - Дерменджиев е точният, защото ако през лятото се стигне до нова рокада на треньорското кресло, бъдете сигурни, че нищо добро не очаква поредния "нов" Левски.
Просто поредното завъртане на "Спиралата на отчаянието".