Треньорът е безспорно една от най-важните фигури, един от основополагащите фактори във всеки спорт. Не само за индивидуалните, но и за колективните такива. Футболът, естествено, не прави изключение.

Люпко Петрович не е слаб треньор. Славолюб Муслин не е слаб треньор. Същото важи за Ясен Петров, Славиша Йоканович, Николай Костов, Стойчо Стоев. Славиша Стоянович също не е слаб треньор.

Общото между тях е, че ръководиха Левски в добри, но и в доста трудни за "сините" моменти. В даден етап от развитието на клуба те бяха сменяни високочестотно. Често без всички необходими аргументи за това. Както се видя и в годините след тяхното отстраняване от "Герена", специалистите започнаха работа в национални отбори, в клубни грандове, класираха отбори във Висшата лига и правеха тимове шампиони на страните им.

Снимка 360003

Източник: GettyImages

Някои дори се превърнаха в емблеми на клубовете си, които ги изпратиха със сълзи на очи, когато се стигна до неизбежната им раздяла. Макар и доста далеч от България. И от "Подуяне".

Снимка 246590

Източник: GettyImages

Разликите между въпросните треньори са безбройно много. Но основната такава е, че при всеки от тях бе наблюдавано едно и също нещо. Един и същи повтарящ се цикъл.

На първо време те се ползват с пълното доверие на всички футболисти в Левски. Възхваляват го, раздават заедно автографи на феновете. След това се стига до мащабна селекция и 7, 8, 9 нови попълнения. Не в края на сезона. А на почивката през зимата. По време на паузата за подготовка за остатъка от футболната година. По необходимост или пък съвсем без да е налична такава.

Естествено, следва спад на доверието на някои от лидерите в тима към треньора. Това е краят за всеки отбор. Ще смениш един, двама, трима... Няма как да смениш всички. Поне не и ако искаш бързи резултати. Както го изисква съвременната действителност в най-популярната игра. След това всичко отива на кино. Цялата стратегия, всички загубени месеци на разясняване на схемите на игра, на съобразяване с привичките и претенциите на големите и някои от не чак толкова големите футболисти в отбора. Всичко приключва. Започва почти симулативна, фиктивна игра на въпросните фигури. Мениджърите им натискат ръководството и треньора те да играят, така че той ги включва в състава. Те демонстрират високомерие, показват, че са повече, по-важни от треньора, увличат и останалите със себе си. И отново - всичко приключва.

И пак, и пак, и пак. Години наред. А феновете все така си чакат титлата.

Снимка 301622

Източник: LAP.bg

Проблемът на "Герена" от петнайсетина години насам не са толкова треньорските промени, колкото множеството безсмислени такива в самия отбор. Дори на прима-виста всеки по-запознат с близкото минало на отбора фен може да изброи поне 10 трансфера, които не са допринесли с абсолютно нищо за вдигането класата на отбора или пък подобряване на атмосферата вътре в него.

Пристигаха и си тръгваха футболисти, които не просто са в Левски само за парите, но най-неприятното е, че никак, ама никак не им дремеше за бъдещето на клуба. Или пък за клубната история.

Снимка 233273

Източник: LAP.bg

Ред е на Георги Дерменджиев. Уникален специалист. Заедно със Стойчо Стоев на практика научиха един бивш национален селекционер що е то футбол и има ли почва в Разград. Показаха му доста повече от това как се редят конусите. Бяха му в пъти по-полезни от прескъпия стаж в Барселона. Те бяха в основата на всичко, което се случи с Лудогорец. Те дадоха старта за "орлите" и ги пуснаха да летят на свобода. Години наред. Ако Георги Дерменджиев не бе част от спортно-техническото ръководство на "зелените", те можеше и да не се радват на съдбата и успехите, които последваха в годините след това.

Снимка 249543

Източник: LAP.bg

Дерменджиев е символ на доверие. Синоним на стабилност. Знае какво и как трябва да бъде направено в един отбор, за да стане той устойчив и постоянен в изявите си.

Но нека си представим един познат до болка сценарий на "Герена". Сменя се една трета, а защото не и половината отбор на Левски. Идват нови португалци, бразилци, французи, чехи, поляци и руснаци. Дестабилизират отбора из основи. Всеки един от тях пристига със сериозни връзки. С мощен, знаеш, търсещ успехите агент. Както и би трябвало да бъде. Нищо против мениджърите, защото без тях днешният футбол е невъзможен. Но какво се случва в нашата имагинерна действителност в "Подуяне"? Сблъсъци на интереси, противопоставяне, липса на мотивация и желание за игра, търсене само на маркетингови и финансови облаги от футболната дейност.

Нека преходът стане постепенно. Поетапно. Не наведнъж.

С Павел Колев на директорския пост, Дерменджиев на пейката и с Васил Божков, макар и в сянка, зад кадър, ще бъде грехота клубът да изпадне в същата ситуация, от която не е излизал вече поне десет години.

Новите членове на УС на Левски официализираха влизането на Васил Божков в клуба

Новите членове на УС на Левски официализираха влизането на Васил Божков в клуба

Ето подробностите

Нека това не се допуска на "Герена". Нека Левски е силен, стабилен и конкурентен, както по всяка вероятност феновете му настояват. Нека разполагаме със силни клубове, за да имаме и силен национален отбор. И българският футбол пак да е това, което всички помним.

Има и друга опция, разбира се. Да му мислят всички, които я допуснат. Защото няма вечни неща. Така, както Левски бе съхранен и опазен, така може и следващия път да не бъде...

Снимка 389281

Източник: LAP.bg