Помните ли онзи култов фен на Миньор (Перник), който преди години изрече този вечен лаф? Едва ли този корав запалянко е предполагал, че словата му ще се превърнат в "символ верую" за всички онези, които по една или друга причина не обичат Левски.
Е, снощи всички имаха повод за радост, тъй като поредна беда сполетя "синия" клуб. От "Герена" удариха нова греда в стремежите си за финансово прераждане, след като Драган Шолак взе решение да се откаже от придобиването на контролния пакет акции. Левскарите получиха звучен шамар в мразовития 13 февруари, който този път може да има далеч по-големи последици от фиаското с измисления герой Джоузеф Диксън.
Тъжното е, че този път всичко беше истина и зарди това горчилката е повече!
Както писах и в началото на декември, "стискане на ръцете" е имало, но...
Левски отново си изпати от странични фактори. За последното десетилетие управляващите гранда го захвърлиха в потъващите пясъци на политическото задкулисие. Всички зависимости от този или онзи направиха така, че тежките окови здраво да оставят "сините" в полуживо състояние.
След събуждането от кошмара, идва времето и за ужаса наяве. Поне към днешна дата, Левски няма дори план за спасение. От етап "отиваме в Дубай" и "няма да продаваме основните си футболисти", стигнахме до "подуенският мрак".
Свежи средства могат единствено да бъдат набавени чрез продажба на основни играчи. Сега обаче грандът ще бъде в неизгодна позиция. Едва ли Сочи ще вади тлъсти пачки за Кордоба, а американци и араби със сигурност ще искат Сонко "на промоция".
И вече да се търси помощ от феновете не върви. Хората издадоха и последния си лев за държането на клуба малко над повърхността. Повече обаче е ненужно, а и срамно - един от най-обичаните отбори на Балканите да проси ежемесечно от своите привърженици. Тяхната работа е да бъдат коректив и подкрепят от трибуните, но не и вечна "финансова инжекция".
Сдружението "Левски на левскарите" пък няма необходимия кадрови потенциал, за да осигурява необходимото. Не запали сякаш искрата сред "синьото" множество...
Остава генералният спонсор. Благодарствените хвалби през седмица трудно ще продължават още дълго, не и ако от "Палмс Бет" не поемат контролния пакет акции. А дали това ще се случи е доста под въпрос.
Отново всичко опира до Наско Сираков. Президентът се връща на изходната позиция от лятото на 2020 година. "Синята" светиня трябва да се опази, но има ли сили Вълка да освободи Левски от тежкото наследство. Скептичен съм! Но вината не е в него. Заслугата за поредния разпад на гранда е всеобща. На всички онези управленци "левскари", които през годините помагаха ли, помагаха...
Оттук насетне пътят е стремглаво надолу. Нека си го признаем. Негативен оттенък ще има и върху представянето на футболния тим. А когато си в серия от мачове без победа и все по-далеч от местата в евротурнирите, управленските неразбории не са най-доброто лекарство за измъкване от безизходицата.
14 февруари е празник любовта. Именно тя е в основата на това Левски все още да го има. Но ще бъде ли достатъчно силно това велико чувство, за да "излекува" новите "сини" рани, ще покаже не времето, а точните управленски решения.
