Големият защитник на Сливен и националния отбор от миналото Николай Арабов-Майстора даде интервю за "България днес".

Между 1971 и 1986 г. Майстора е отдаден на родния си отбор, след което преминава през няколко други тима, за да завърши кариерата си чак през 1994 г. в албанския Тирана. Въпреки възможностите да заиграе за софийски гранд той остава верен на сливенската публика. Още преди да е започнала кариерата му, той се среща лице в лице на терена с едни от най-големите нападатели в историята на българския футбол Георги Аспарухов и Никола Котков. Годината е 1970.

"Самият Гунди ме покани да отида да играя в Левски, но на мен сърцето ми е в Сливен и отказах.

Играхме с Левски една предсезонна контрола по време на съвместен лагер. Така се случи, че техните защитници бяха кой болен, кой контузен и не искаха да рискуват да играят, та се наложи аз да облека синята фланелка. Веднъж в живота, няма да го забравя никога. Млад бях, надъхан, явно съм играл така, че съм направил впечатление.

Искан от Левски отново национал на Швеция

Искан от Левски отново национал на Швеция

Антон Тинерхолм бе повикан в селекцията на скандинавците

След мача самия Гунди дойде при мен, поздрави ме и взе да ме увещава да отида в Левски, да играем заедно. Треньор беше тогава Кръстьо Чакъров, който също се опита да ме придума. Но аз си обичах Сливен, тук се чувствах добре и отказах.

ЦСКА ме искаха и на два-три пъти отивах, взимах им по 10 000 лева под тезгяха и се връщах. Бях в ЦСКА през 1976 г., когато Тулата Ковачев беше треньор, лека му пръст. После ми стана треньор в Сливен.

Холмар Ейолфсон отпада от сметките за мача със Славия

Несменяем титуляр в Левски отпада от сметките за мача със Славия

Димитър Пиргов отново на линия за "сините"

Можех да остана в ЦСКА, но щяха да ме оставят на пейката, защото тогава в защитата им бяха Димитър Пенев и Божил Колев, които бяха титуляри, нямаше да ме пуснат. Пък бях национал заедно с Кирил Ивков бяхме двойка, Боре Ангелов беше третият стълб в защитата. Щях да си изгубя мястото в първия отбор.

Столичният отбор, който ме е спечелил за привърженик, е Славия. И то само заради Сашо Шаламанов. Такъв защитник в българския футбол не е имало и няма да има. А е и чудесен човек, добър приятел, много скромен", коментира Арабов.