Наследството на Люпко

Левски загуби злощастно от Черно море и това е сериозна причина за недоволство сред феновете. Шансът да бъде спечелена купата бе поне десет пъти по-голям от възможността да се постигне същия успех през първенството. Това означава, че през май 2017 година ще се навъртят 8 години без никакъв трофей. По образно казано малките левскарчета, станаха гимназисти без да видят отбора шампион. Но точно след злощастния мач с Черно море, левскарите не трябва да униват. Нещо в отбора силно се е променило за разлика от предишни години, в които отделни проблясъци се приемаха за начало на възход. В такива моменти по традиция, Тодор Батков търсеше първия микрофон по пътя си и заявяваше самодоволно, че синия отбор го очакват велики дела. И след това всички знаят какво се случваше!Сега може и да няма възход, но има iтабилност в играта.

Въобще има игра, каквато отсъстваше в по-голяма част от предишните 8 години. Съществува една много тънка нишка по която се движи развитието на един отбор. Сините са минали от другата страна при изграждането на стабилен тим. Други отбори, които уж са ги надиграли в дербито, са на светлинни години от подобна стабилност. Вижда се колко нелеп е българския клубен футбол. От един резултат се правят генерални изводи и в следващия уикенд вдигнатия до небесата отбор пропада в пропастта. Левски вече изглежда далеч от пропастта.

Сините отпаднаха от турнира за купата заради грешки и липса на късмет. За пръв път от години не заради слаб футбол и липса на идеи на терена. 18 корнера срещу нито един за съперника е сериозен атестат, кой отбор е доминирал напълно на терена. Вземам за база корнерите, защото по принцип до тях се стига предимно след сериозни атаки и опасности. Изводът се налага от само себе си, Люпко Петрович остави готов отбор, който може да надгражда. С това равнище е твърдо втори в България на голямо изоставане от Лудогорец и с голяма преднина пред всички останали. И на фона на реалностите това е постижение, което не може да се подценява. Лудогорец е много мощен за да бъде спиран с празни приказки и заклинания. Трудно ще бъде настигнат не след година или две, а в далечното бъдеще. Левски обаче се намества в нишата на подгласника и не трябва да се допуска направеното да се разруши. Втори след Лудогорец все пак е добра база. И по-добре от седмото място преди две години.

Мачът с Черно море е лош като резултат, но прекрасен като картина за състоянието на синия тим. При негативен развой на мача, за пръв път от години футболистите със сини фланелки имаха креативни идеи. Не да натискат по инерция, а да създават непрекъснато изработени ситуации. Преди това гола се гонеше с хаотични заритвания или центрирания, сега се употребяват светкавични пасове, гардиране на топката от страна на нападателите, търсене на близкия контакт с противниковия играч с цел извличане на по-добра позиция. Левски вече не играе за предизвикана случайност. Във фаза атака сините могат да натикат противника с топката във вратата. Преди много трудно влизаха смислено в наказателното поле. Сега го постигат, защото вече печелят повечето индивидуални надигравания. Така именно вкараха двата си гола и създадоха още дузина положения. В други дни с такава игра спокойно биеха с три-четири гола, сега не стана, защото футболът е непредсказуема игра. Понякога и много по-слаб и невзрачен съперник какъвто бе Черно море на "Герена", може да отбележи всяко свое положение. Случва се и на най-добрите. Силата на Левски идва от разгръщането на способностите.

На отделните играчи. Някои с по-големи такива, други с по ограничени. Когато отборът е силен, дори някоя дупка като Бурабия може да се намести полезно на терена. Това се случи срещу Черно море. За пръв път се видя, че бавния и муден французин може да бъде полезен с нещо. Много по-малко от Аниете, който взема играта върху себе си и търси контакта с топката непрекъснато. Посрещнатият с резерви преди почти година Нар вече показва сериозната си класа. Бабутунде Аденидже е много интересен централен нападател, който тепърва ще развива потенциала си. Костадинов е особен футболист със сериозен футболен интелект, който компенсира многобройните му недодяланости. Краев, Прохазка, Де Нойер могат да се ротират в средата на терена и да вдигат нивото на представянето си. Деса е все още загадка, но е нахален и това е добро условие, че може все някога да се разиграе. Постоянно се говори за някакви митични супертрансфери, но практиката е доказала, че постигнато лесно се разваля, а после много трудно се изгражда. Затова сигналите от "Герена" за тотално безпаричие може би са и добра новина. Защото пак ще се разхарчат през зимата и не се знае какви ментета ще докарат!? Видно е ,че в този отбор място на терена трудно могат да намерят дори имена като Илиян Мицански и Галин Иванов. Не случайно си тръгна Венци Христов, просто не е футболист за сериозен футбол.

Единствената лоша новина от мача с Черно море освен резултата, е играта в центъра на защитата. Влезе ли Сандберг нещо се обърква. Не, че момчето е виновно, но фактите не говорят в негова полза. В състав Пиргов- Александров нещата бяха идеални до мача на "Стад дьо Франс". Но там бяха други реалности! Веско Минев и вратаря Йоргачевич все още се държат, а Сашко Александров, колкото и сензационно да звучи е откритието на сезона за Левски. Спрямо очакванията към него, той направо впечатлява. В тази си камерна основна формация, вероятно благодарение на уникалния усет на Люпко Левски си реши най-сериозния проблем - постоянството. Резултати е имало и преди, серия от мачове без загуба, но след това настъпваше неизбежен срив. Мачът с Черно море независимо от негативния резултат на таблото, не може да се сложи в графата неизбежен срив. Левски не бе разкрит както ставаше десетки пъти и след това се започваха едни заупокойни. Дори обвиненията, че физиката не била наред, звучат нелепо и смешно. Напротив, много добра си е даже физиката. Скъсаха се да тичат 120 минути.

По всичко изглежда, че Левски като клуб има сериозни организационни проблеми. Включително и от финансово естествено, вероятно. Те обаче ще се решат по един ли друг начин с познатите способи- отново ще се образува опашка от спонсори. Но за разлика от други подобни ситуации, Левски сега има отбор. И тук идва ролята на най-важния човек в следващите месеци, а защо не и години. Силно се надявам Елин Топузаков да не е временен вариант поради един милион причини. Най-важната от тях, е че е време един от поколението на "Синята приказка" да се реализира като треньор на "Герена". Не като минал, заминал и за кратко провалил се. Можеше и да е друг, но се падна на Елинчо. Свястно момче, винаги се е държал настрани от интригите. Не е зареден с прекомерна амбиция и злоба като този, който бе пред пейката на Черно море. Дано това да е житейски етап за Георги, защото затаената и сега извадена на показ омраза е лош съветник. На 39 години Елин има най-добрата перспектива да влезе през парадния вход на професията треньор. Най-ценни обаче са уроците, които е получил от Дядо Люпко. Трябва да ги помни, да ги следва и да не ги нарушава с компромиси. И други треньори с качества и интелект са се проваляли заради безпринципност.

Спас Русев искал отбора да мачка противника. Не харесвам тази дума и не я намирам за уместна. Левски трябва да надиграва повечето си противници с футболни аргументи. И с наследството на Люпко го прави. След като сърбинът вече го няма може да се тръгне в две различни посоки. Всичко хубаво да се забрави постепенно както стана с правилния футбол на Мъри Стоилов. Или пък Топузаков да надгради защото много добре е запознат точно с правилния футбол. Силно гласувам да го оставят достатъчно дълго за да се види в каква посока е поел синия клуб. Топчо го заслужава. А и за левскарството е добре. Защото ако стане нещо различно, отново омразата ще унищожава всичко по пътя си. И не абитуриентите, а дори абсолвентите няма да са видели любимия си Левски с купа.