Това е Левски, дами и господа. Отборът, който от нищото миналата седмица хвърли в екстаз привържениците си след малко очаквана победа, вчера в типичен стил се сгромоляса срещу осакатения Берое. Браво на старозагорци, заслужиха си похвалите момчетата на Ферарио Спасов. Играха навито, като за последно, нямаха нищо общо с първите мачове от пролетта, когато изглеждаха като отбор, който или не може, или не иска. Получи се битка, а митът насложен от "специалистите", че мачовете между тези два отбора са "мижи да те лажем", бе разбит за пореден път на пух и прах. С такива сблъсъци се прави футбол, а не с безсмислени като този в Горна Оряховица.
Добрата новина за "сините" е, че за първи път от доста време, в Левски могат да извлекат някакви позитиви от загубата. Съгласете се, че видяхме един далеч по-креативен и офанзивен син отбор, който доминираше почти през всичките 90 минути и определяше темпото на игра. Подаваше си топката с идея, използваше разнообразие в статичните положения и създаде достатъчно на брой опасности пред вратата на съперника, който все пак съхрани аванса си. Връщайки лентата назад, за последно май видяхме сходен Левски при загубата с 2:3 от Черно море за Купата на България по-рано през сезона.
Иначе Николай Митов е прав, че има много работа с тези футболисти и този отбор, но колоритният млад специалист вече трябва да е констатирал, че колкото и упорито да се работи с някои играчи (а те не са малко), те толкова си могат и това е таванът на възможностите им. Нищо против срещу раздаващия се Сашо Александров-Алвеша, но Левски е прекалено голям за него, а същото се отнася за неговия "брат" по име и позиция, за Антон Огнянов, както и за изчерпания капитан - Веселин Минев.
И за да не си помислите, че имаме нещо против родните футболисти, продължаваме списъка с легионерите. Франсис Нар, Бабатунде Адениджи, Боян Йоргачевич и Амаду Сукуна - все футболисти, които са далеч от нивото за Левски, но пък за сметка на това излизат прекалено солено на клуба. С други думи съответствие между цена и качество няма. Затова, ако на "Герена" са си научили урока от последните няколко години, приоритет №1 за ръководните фактори, в случая Боримиров и Митов, е да си вземат още с последния мач за сезона "довиждане" със споменатите. Ако ли не, промяна в организационен и игрови план не очаквайте. Ще гледаме същия 8-годишен филм, който не е с американски "хепиенд" за левскарите.
Като заговорихме за цена и качество на футболисти, май е време да попитаме каква е работата и на т.нар. "скаутско звено"? Защото, ако футболистите носят отговорност за представянето си на терена, то съгледвачите носят поне двойно по-голяма с препоръките и привличането им. Понеже обаче в Левски приеха оправданието и лъжата като модел на работа в последните години, на нас не ни пречи да питаме и да боравим с факти. Един от тези факти е, че скаутите не си вършат работата, а отговорът за тази констатация се съдържа в това, че Левски привлече трима футболисти, но забележете откъде. Двама от..."А" група и един, заложен в лятната селекция (б.а. - на 2016 година) - Давид Яблонски. Извинявайте много, но ако това е работата на селекционерите Георги Чиликов и Кирил Вангелов, звеното трябва да се разпусне незабавно, за да не се чудим защо има дългове. Ще има, когато някой не си върши работата, но в същото време взима пари, и то немалка сума - нещо, което го няма в нито един сериозен клуб.
Ето на такива проблеми трябва да намерят решение в Левски като за начало. "Сериозните разговори с футболистите", за каквито говори Даниел Боримиров, може и да почакат, дори са излишни. И с разговори и без разговори, нито Алвеша ще стане Дани Алвеш, нито Бабатунде ще се научи къде да застава в наказателното поле, нито Нар ще посмее да центрира от фланга...
