Първият въпрос, който си задават българските любители на футбола след мача Хайдук - Левски (1:0), е: хърватите ли бяха толкова слаби, или пък сините са вдигнали нивото? И както почти винаги, тривиалният извод е, че истината е някъде по средата.
Друга истина е, че Николай Митов е перде в пълния футболен смисъл на думата. Той не започна мача в Дугополие с покана към домакините да атакуват вратата му. Тези покани обикновено са невидими и се изразяват в това при началния съдийски сигнал футболистите на Левски да останат по местата си и да пречат на съперника да осъществи домакински натиск. Ясно е, че когато опонентът има голям потенциал, нямаш избор и обстоятелствата те принуждават да рушиш играта. През годините сме свикнали на отблъскващи гледки - сините минават центъра 3-4 пъти на мач, от които максимум един път влизат в наказателното поле на съперника. Колеги на Николай Митов са го правили не един и два пъти, а вероятно занапред и други ще го правят. Но той отново извади от ръкава си неизчерпаемите запаси от самочувствие и стартира мача по начин, по който Хайдук вероятно не очакваше. Така правят солидните отбори, не че в момента Левски е такъв. Солидните отбори обикновено бележат при първия удобен случай, сините имаха такъв още в самото начало, но Жуниор Мапуку показа защо се мотае в българското първенство, а не е предизвикал интерес на клуб от друга по-рейтингова футболна лига. Ситуацията, при която той бе длъжен да се опита да засече топката във вратата на Хайдук след центрирането на Иван Горанов, е показателна. Новият нападател на Левски явно е с нисък таван на развитие и изобщо едва ли ще доближи като ефективност Гара Дембеле. Има потенциална вероятност да се окаже, че Мапуку танцува едно полувреме и това да са първите 45 минути на мача със Сутиеска в София. Другите 3 полувремена на привлечения от Берое играч са по-скоро разочароващи. Ясно, че Левски все още няма стил на игра, няма концепция, при която Мапуку да разгърне потенциала си на голаджия, защото липсват ситуации, но той в немалка част е с гръб към противниковата врата, опитва се да се връща назад и да поема топката като организатор, но не за това бе привлечен. Очакванията са в съвсем друга посока и нищо чудно по някое време в стартовия състав да започне да попада Серджиу Буш.
Брьондби: Хайдук или Левски, но първо трябва да продължим...
"Един от тях ни чака в следващата фаза"
В Хърватска сините показаха, че са мръднали една малка крачица напред. Футболистите на Николай Митов стояха някак си по-зряло на терена в сравнение с мача срещу по-ниската летва Сутиеска. Отделните линии бяха по-приближени, разкъсването не бе толкова очевидно и, общо взето, Левски изигра мача прилично и даде да се разбере, че Хайдук изобщо не и тим, който може да си разиграва коня както си поиска. Но в крайна сметка сините отново не успяха да вкарат гол на чужд терен в международен мач при Николай Митов.
При толкова много нови футболисти, някои от които тепърва ще влизат в стартовия състав, като че ли не можем да бъдем максимално взискателни. Ще мине време, докато Рошу и Жорди Гомес разберат какво означават указанията с пръсти на Николай Митов. И не само това - двамата имат достатъчно висока тактическа грамотност, въпросът е как ще се сработят с хората около тях, но е ясно, че тази двойка вътрешни халфове трябва бъде двигателят на Левски за поне за два сезона напред. Румънецът показа, че бързо се ориентира в новата обстановка, добре се движи без топка и дава насока накъде да се местят и другите в средата на терена. Испанецът си е класа и си пролича още в първите му докосвания - спокоен, вдъхва респект, дори когато задържаше топката за повече от секунда в краката си, той не бе атакуван от хърватите. Имаха му респект, защото такива футболисти могат с едно движение, с един пас да променят ситуацията на терена, но Гомес все още не знае имената на съотборниците си и ще мине време, докато видим качествата му не като индивидуалност, а като част от отбора. В тази връзка отложеният мач с Лудогорец щеше да е много полезен на сините за сработка.
Реваншът на "Герена" ще е тежък заради липса на публика. Но това може да се окаже и плюс, защото новият Левски все още не може да играе без притеснение от евентуални негативни реакции от трибуните. Някои от новите се стряскат от публиката, вместо да приемат феновете като импулс. Сините трябва добре да премислят, преди да изберат стратегия. Хайдук в този си вид е отбор, който е задължителен за преодоляване. Един чист гол пасив може да бъде заличен дори на празни трибуни. Хърватите имат футболисти от същия ценови диапазон, на каквито разчита и Левски, треньорът им е с по-солидна визитка от Николай Митов, но сега е моментът сините да отлепят европейската ютия. Да, ясно, че ако не беше дузпата, щеше да е много по-лесно, но понякога 0:0 е по-коварен резултат и кара домакините на реванша да бъдат прекалено предпазливи и да играят за същия резултат в стремеж към дузпи. На феновете не им се гледа пукане на топката и надлъгване. Сините в атака, това трябва да бъде Левски не само в реванша, а в следващите месеци.
