След злополучната среща на Левски с БАТЕ Борисов и победата на "сините" над Ботев коментарите и анализите за играта на „сините" не спират.

Скандалите, реални и евентуални оставки, нови наставници и шансовете за влизане в групите на Шампионската лига продължават да валят. Това, което твърдо ги обедини, са крайностите в умозаключенията и непрестанните съвети за бъдещата визия на представителя ни в тазгодишното издание на Шампионската лига.

Някои моменти обаче категорично олицетворяват футболната ни приказка и как по-точно се случват нещата по тези географски ширини, пък и не само във футбола. Един от тези аспекти е уволнението на Вили Вуцов или подаването на оставката му, което в нашата страна явно е едно и също предвид развилите се събития на „Герена" и отправените от Батков реплики към треньора на Левски: „Подавай оставка или сам те уволнявам".

„Адвокатите" на Батков ще го оправдаят с евентуален жест и опит да бъде запазено, доколкото е възможно, достойнството на Вуцов. Вероятно в това има някакъв резон, но когато часове преди това си обяснявал надълго и нашироко, как срещата не е съдбоносна за поста на наставника, как той е човекът и т.н., шансът после да се компрометираш с подобен ход не е малък.

Да - феновете скандираха за оставката, те обаче са такива по цял свят, има ли издънка във важен мач - на прицел е треньорът. Неоспорима истина е обаче, че Батков не застана зад Вили Вуцов, както го направи с Мъри след мачовете с Беверен, а му би шута след само два официални мача по начин, по който наставникът едва ли заслужаваше. По начин, по който всъщност бе отстранен и Станимир Стоилов - след хиляди обещания, че е твърд на поста си и в спокойствието да гради силен отбор без натиск за кратки срокове.

Мачът с БАТЕ безусловно бе фундаментален за Левски, както за непосредственото бъдеще на „сините", така и за историческия отпечатък в българския футбол с едно влизане в групите, така и за солидните финансови облаги от най-комерсиалния турнир. Беларуското птиче, което кацна на „Георги Аспарухов" също изглеждаше като в сън.

Надеждите то да бъде хванато нормално бяха големи, като се знаят другите възможни противници, чиито имена само хвърляха в тотално отчаяние футболисти, шефове и фенове. Типично по нашенски мачът с БАТЕ се превърна във „всичко или нищо", което на практика е така - егати късмета, в един-единствен мач отупваме автомонтьорите от Беларус с 2-3-4 гола в София и влизаме в групите, където са най-големите отбори, освен това и милионите ще дойдат. Всичко това е така, стига да не си на мястото на Вуцов, който преди 3 месеца, както сам се изрази, не си е и помислял, че съвсем скоро ще му бъде поставена такава цел, най-малкото Левски бяха на немислима дистанция от първото място.

Изведнъж обаче се появява някой си БАТЕ Борисов, който не е първи братовчед на кмета на столицата ни, а футболен отбор от "изкуствено създадена държава". Разбира се, целите са ясни - групи, групи, групи! Шампионска лига, Шампионска лига, Шампионска лига! БАТЕ Борисов?! На никой от амбициозните шефове на „Герена" естествено не му прави чак такова впечатление, че беларусите изхвърлиха в два мача Андерлехт, и че първенството в Беларус е в разгара си, без БАТЕ да са допусната загуба, а нашето със само един изминал кръг... Далеч съм от мисълта да се ставам защитник на Вуцов или да изтъквам класата на БАТЕ, слагайки го в графата „труднопреодолими".

Съвсем скоро Левски може да отнесе съперника си насред Беларус и да влезе в бленуваните групи. Контекстът е в болезнените амбиции на „Герена" да избутат някакси до там и в подобна ситуация с отбор, чието име явно будеше само подигравки и бъзици, да осъществят мечтите си. И когато тези мечти се отдалечават, да се окаже, че всъщност треньорът не е достоен за "синята" идея.
Всичко това с изгонванията и оставките е приемливо и допустимо.

Нелеп и парадоксален е начинът, който в България се взима за нормален. Говориш едно - правиш друго, после пак говориш едно и пак правиш друго. На обществото бе дадено да разбере, че в Левски не са военни и за ултиматуми изобщо не се говори. Как се развиха събитията обаче знаем всички. Друг е въпросът, че футболистите системно изпускаха дузпи, които, както и да се погледне, са с абсолютно решаващо значение за изхода на дадените срещи.

Може би голяма част от вината на Велислав е, че не си направи картотека, за да влиза и бие дузпите, когато биват свирени в полза на тима му. Или поне да взима топката и да я дава на този, който е отреден да изпълнява наказателния удар, защото извън терена явно няма тази власт да определя... В този ред на мисли, пресни са и случаите, в които безцеремонно бе показана вратата на Телкийски, Бардон и Йовов, а времето, в което бяха „носени на ръце" съвсем не бе далеч.

Само след няколко месеца бяха дадени инструкции да се ходи буквално „на крака", за да бъдат убеждавани и молени да се върнат въпросните футболисти. Гонзо също не е по-различен казус. Едва ли ще сгрешим, ако сметнем, че Батков вече горчиво, горчиво съжалява за раздялата си с Мъри. Картинката се допълва от комичните изказвания на Тодор Батков, за чиито патент междувременно не спира съревноваванието с Александър Томов.

Коментарите на президента на „сините" за тима на БАТЕ преди мача, са всеизвестни. Неизвестно е обаче защо ги прави и съзнава ли при евентуален краен неуспех (което вече не звучи невероятно), как злепоставя не само себе си, а и славния тим, който ръководи.

Това със заканите и чуждите паници е второто ни любимо занимание - тук - „Маде ин беге", както едно вреве се произнасяше английското Made in BG. В стилистиката на любимото мото на футболистите, че „футболът е проста игра за умни хора", преди доста години един популярен философ и мислител на име Конфуций е казал: „Когато човек говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало". Това е и вторият момент, в който нашенските нрави разцъфнаха красиво и замирисаха на бабаитлък и простотия.

Става дума именно за Вили Вуцов и момента, в който много обичаме да сме язвителни, иронични, подигравателни и държащи се иронично, когато сме в удобната позиция. Когато обаче сме притеснени, застрашени, не дотам уверени и на по-неизгодното стъпало, решаваме да се държим умерено, че дори и угоднически. Вероятно всички си спомнят начина, по който Вуцов пристигна на „Герена". Целият гняв от внезапното и неочаквано уволнение на Мъри и Наско Сираков бе изсипан със страшна сила върху новия наставник на Левски.

От първата секунда на поста, че дори и още преди да го е поел официално. Без съмнение този акт бе незаслужен и вероятно щеше да споходи и друг непосредствен наследник на Мъри - просто съвсем логично „синята" публика не искаше никой друг освен Станимир Стоилов, човекът който написа новата история в Левски. Никой друг, пък бил той и вечният левскар Велислав Вуцов.

Да работиш в такава атмосфера е непоносимо. Да работиш в такава атмосфера е невъзможно. Тук е моментът да се отбележи едно много смел и доблестен избор на Вуцов. В интервю при назначаването му Тодор Батков сподели, че му е дал възможност да избира дали да поеме тима след дербито с ЦСКА или да дебютира именно в този мач. Треньорът се хвърли в огъня да изведе тима на „Българска армия" срещу бъдещия шампион, който освен, че играеше силно, би направил всичко, само и само да узакони титлата си пред пълни трибуни, точно срещу вечния враг. Който от своя страна бе обезверен и с доста паднал тонус, предвид поредицата неуспешни игри. Но Вуцов се справи - 1:1. Това също не бива да се забравя.