Това, което се случва напоследък във футболен клуб Левски отгоре надолу или отдолу нагоре, както искате така го разглеждайте, е една сполучлива пародия на футболен клуб. Само отидете в офиса на клуба, вижте от кога не са боядисвани стените, парапетите, вратите и си направете сметка - тези хора или не уважават себе си, или умишлено създават впечатление за пародия. Обсановката е като отпреди 30 години.

Само изгледайте един мач на Левски, огледайте хората по трибуните, техните реакции, после внимателно изберете 10 минути, в които няма да отделите поглед от терена и също си направете сметка - тези футболисти или не уважават себе си, или нарочно се поставят като герои от "Господари на ефира". Някои изпълнения, като особено това се отнася за последния мача с Локомотив Горна Оряховица, са изключително пародийни и човек има усещането, че след поредното такова някой режисьор ще изкрещи "чудесно, няма нужда от втори дубъл" и мачът ще си продължи. То не са спъвания от топката, то не са подавания там, където няма никой, то не са чудеса. Но дори и да нямаше смешни моменти, футболът на Левски е като отпреди 30 години.

А ръководството? Там също има моменти, които ни карат да си мислим, че тези хора или участват в някаква ситуационна комедия с грижливо подбрани действия и фрази, или неадекватното им поведение е таван на техните възможности като футболни ръководители. Едно няма как да отречем - опитите на собственици и директори да насъскат отделните групи привърженици сами срещу тях си, имат своята макар и минимална реализация. Наистина е доста интересно как собственикът ще пише декларации против организираните фенове, че били анонимни, след като

той се е виждал с тях
на затворени срещи,

знае имената и лицата им. Бързо забравя г-н Спас Русев или му е изгодно да забравя. Също така е любопитно как така на срещата с феновете в "Универсиада" се изпънаха подставени лица, макар и акционери, да четат писма срещу привържениците, които също са акционери.

А не е ли пародия да казваш на тези, които на практика спасиха клуба от банкрут, финансов и морален, че са обединени от омразата, пък ти обичаш Левски повече от всичко на света. Защото такива ги видяхме много - последните трима собственици имат сумарно два мача на стадиона откакто си "оставиха" акциите на сегашния Спас Русев. Сигурно и той повече няма да стъпи на "Герена" след като един слънчев ден бъде помолен наистина да се оттегли, а ще продължи да бъде редовен ползвател на сезонните си 2 билета на "Стамфорд Бридж".

Тези хора наистина са сполучливи пародийни герои. Нищо чудно един ден "Господарите" късно вечерта по Нова да ни поднесат едно цяло предаване с избрани моменти на това, което се случва в Левски. Къде на друго място във футболен клуб през 21 век един човек за две седмици може първо само да е шеф на детско-юношеската школа плюс член на Управителния съвет, после да стане спортен директор плюс шеф на ДЮШ, една сутрин да се събуди като втори най-голям акционер в клуба и след няколко дни да върне акциите си, солидарен с този, който му ги е "дал".

Покрай всички неразбории в клуба, на представителния футболен отбор му се налага да играе и официални мачове. Въпреки опитите на високите ръководни фактори да разединят привържениците на организирани и кротки, на нереално мислещи и трезви, на лумпени и аристократи, беше чудо, че все пак на стадиона отидоха над хиляда човека, още повече, че климатичните условия бяха крайно неподходящи за приятен престой на открито за 2 часа. Относно феновете - част от тях са наистина с по-гореща кръв, други просто псуват наум и са по-умерени, трети искат да управляват, четвърти не искат третите да управляват, а

пети просто не
знаят какво искат,

припомняйки факти от историята на клуба, но без да имат идея какво следва да се случи утре. Да, фенската маса конкретно на Левски е разноцветна палитра с много нюанси на синьото, нека да не са точно 50 нюанса.

Липсата на достатъчно силно електрическо осветление е първото, което направи впечатление на всеки, който отиде на обединителния мач с Локо Горна Оряховица. Второ - теренът на стадион "Георги Аспарухов" бе в най-лошото си състояние за последните години. Ако Мъри Стоилов, по чиято идея бе направено новото игрище бе на трибуните, щеше да му стане лошо от гледката. Умишлено не изписваме новото име на стадиона, защото сектор Б издигна плакат, на който добавката "Vivacom Арена" липсваше. Тоест - това бе явен протест срещу прекръстването на синята арена.

Трето - озвучението на стадиона бе почти като на автогарата в Дулово. Някой бе забравил да изкара допълнителните тонколони. Или пък вече ги няма, кой да ти каже.

Също няма и кой да ти каже защо Елин Топузаков след само една загуба реши да се откаже от схемата 3-5-2, която тренира цяла зима. Вярно, че като не владееш изкуството да въведеш тази постройка по разбираем за футболистите начин, се обричаш на самоубийство, както се случи в Благоевград. Но пък Топчо след мача казва - аз съм упорит човек. Е? (както казва Любо Пенев).

Ако Бабатунде Аденижи бе оставен на резервната скамейка за това, което (не) направи в Благоевград, то за предстоящото гостуване на Дунав новото попълнение Антон Огнянов трябва да бъде пратен в Сибир за това, което (не) направи срещу Локомотив Горна Оряховица. Този футболист, който през зимната пауза проведе преговори с Левски все едно идва от Севиля и е юноша на Валенсия, направи около 1300 грешни и пародийни отигравания. Ще му спестим някои прилагателни. Иначе се доуточняваха едни условия, пък се презаверяваха самолетни билети, аха да замине за подготовка с Левски в Кипър, аха да се качи с Дунав за Турция, пък престой на хотел в София докато мине прегледи и последни детайли в договора. И сега като вдигне две корни без да се спъне и направи две центрирания, които няма да бъдат пресечени от противников футболист, на "Герена" ще отчетат, че му е трябвало време да се аклиматизира и бъдещето е пред него.

Бъдещето е и пред Елин Топузаков. Само не е ясно къде и като какъв. На този етап той идва редовно на училище, посещава часовете без да вдига шум, само от време на време край тъчлинията се държи невъзпитано, но това няма да му го пишем в бележника като забележка.

Близкото бъдеще на Левски е в Разград на гости на Дунав. Треньорът на съперника Веселин Великов онзи ден, без да знае какво ще направят сините с Локо Горна анонсира нахакано, че неговите момчета, ако не направят някоя глупост няма как да паднат от Левски. А пък Иван Колев онзи ден си призна, че е имал идея как да бие на "Герена" и малко не му е стигнало. Ето това е големият резил на Левски. Вече никой не се съобразява със сините, нито Дунав, нито Локо Горна, да не говорим за другите. Славизацията на Левски продължава с пълна сила, или по-точно това е локомотивизация, защото клубът бе пуснат на пързалката от бившия локомотивски кадър Иво Тонев и вече бе изпързалян качествено и си напълни задните части с пясък.

Резилът наистина е пълен и неговите господари продължават с пълна сила да изумяват с действията си. А другите "Господари" трябва всяка седмица да носят Скунксове на "Герена" и всеки път ще има на кого да връчат статуетката.

Ругатни и обвинения в Левски след провала

Ругатни и обвинения в Левски след провала

Обстановката в съблекалнята след мача с Локо (ГО) е била крайно нажежена