Цяло чудо е, че тренираме с 25 футболисти, каза Петър Хубчев в първата си (полу)медийна изява след четиримесечно мълчание. И разясни, че нито стотинка от фенските дарения не е отишла за заплати на футболисти и треньори.

Това наистина си е чудо - каквото не се е случвало в нашия футбол и едва ли някога ще бъде повторено. Но чудото съвсем не се състои в това, че Левски разполага с футболисти, а че към днешна дата изобщо продължава да съществува. При всичките адмирации, комплименти и уважение към "синята" общност, към хилядите обикновени фенове, заделяли лични средства в тези тежки времена, към безбройните жестове на клубна вярност и съпричастност, на алтруизъм и чиста любов към идеята, има една личност, на която футболен клуб Левски дължи почти изцяло оцеляването си.

И когато времето отсее всекидневните дребнотемия, страсти и вълнения, историята ще го посочи като човекът, на който всеки истински левскар трябва вечно да е благодарен за това, че Левски продължава да го има. Неговото име съвсем не Наско Сираков, нито Васил Божков, нито Георги Попов или Константин Папазов. Става дума, без никакво съмнение, за Павел Колев.

МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ ТУК

Цанко Стоичков пред ТОПСПОРТ: Наско ми е идол! Най-голямата мечта в живота ми е да работя за Левски

Цанко Стоичков пред ТОПСПОРТ: Наско ми е идол! Най-голямата мечта в живота ми е да работя за Левски

"Ще го питам и през медиите, искам да ме вземе"