Тази есен е една от най-тежките за Левски в последното десетилетие. „Сините” завършиха на незавидното четвърто място на полусезона, на цели 13 точки зад лидера ЦСКА.

Въпреки че имат мач по-малко, шампионите са далеч от призовите места. След две поредни титли, третата е мираж и закономерно ще отиде във вечния съперник. Единствено Левски остана да се бори в турнира за купата на България, но и там нещата изглеждат трудни, след като още на  полуфинала актуалният носител на трофея трябва да гостува на Литекс в Ловеч.

Преди началото на сезона „сините” имаха големи амбиции да затвърдят хегемонията, която наложиха в България в последните няколко години. Още повече, че през пролетта отборът грабна и трите трофея – шампионската титла, купата и суперкупата на страната. В началото на лятото обаче Левски бе разтърсен от куп проблеми. Те бяха свързани основно с бягството на Станислав Ангелов.

Пелето си уреди трансфер в немския Енерги (Котбус). „Сините” шефове започнаха съдебни дела с германците, които вероятно ще продължат с години. Последваха кошмарни мигове за най-успелия роден представител в Европа в последните две години.

Още във втория предварителен кръг на Шампионската лига никому неизвестният финландски Тампере отупа на два пъти българския шампион и Левски отпадна
от евротурнирите.

Така започна голямото ходене по мъките на "Герена". За ненужи бяха обявени Емил Ангелов и Милан Коприваров. Двамата трябваше да тренират с юношите на клуба, след като отказаха да преподпишат договорите си и да преминат в Черноморец. Изпълнителният директор Наско Сираков влезе в голям конфликт със собственика Тодор Батков.

Наско бе на сафари именно по време на злощастните два мача с финладците. Дори се носеше слух, че той е бил уволнен, но впоследствие всичко бе потулено. След тези проблеми играчите не успяха да се мобилизират на пълни обороти в шампионата и логично загубиха куп точки срещу по-слаби съперници. Най-големият проблем на „сините” бе нападението.

Въпреки че бяха отбелязани цели 26 гола, играчите в офанзивен план не бяха на нужното ниво. Учудващо слаби бяха шампионите и в защита. Те допуснаха 11 гола само за един полусезон, което не бе ставало от доста време насам. Старши треньорът на Левски Станимир Стоилов непрекъснато въртеше карето в отбрана. На резервната скамейка бе закотвен капитанът Елин Топузаков, който бе изградил перфектен синхрон с Игор Томашич.

Проблем за Левски бе и липсата на конкуренция в лявата зона на защитата, където е Лусио Вагнер, а Веселин Минев не го заместваше по най-добрия начин. Основна причина Левски в момента да е на четвъртото място бяха загубите от ЦСКА и Литекс. Шампионите паднаха от ловчанлии с 1:2, понесоха и поражение във вечното дерби с 0:1. За първи път в историята си „сините” не успяха да вкарат гол срещу трите столични отбора – ЦСКА, Славия и Локо (Сф).

След поражението от "армейците" Мъри нарочи за гонене Седрик Бардон. Един от най-стабилните играчи на „сините” в последните няколко години бе отстранен от отбора до второ нареждане, но едва ли ще се върне пак на "Герена".

Тази есен бе безспорно най-тежката за Мъри, откакто пое тима през 2004 година. След загубата от ЦСКА собственикът на клуба Тодор Батков поиска оставките на спортно-техническото ръководство на отбора. Естествено те не бяха приети, а след поредната среща между боса и подчинените му бе заявено, че криза в Левски няма. След големите сътресения с оставките и голямата разлика от ЦСКА бе определен нов план 2009 година. В него вече ще се злага на юноши и млади чужденци.

В последните години на "Герена" бе най-спокойно, но не така завърши годината за "сините". Отборът има тежката задача да върне облика си през пролетта, с който радваше милионите привърженици в последните години. Всичко отново е в ръцете на Батков, Наско, Мъри и футболистите, които отдавна доказаха, че знаят как се постигат успехи.

АПОГЕЯТ
Трудно може да бъде посочен най-добрия мач на Левски при сегашното състояние на отбора. Въпреки това, «сините» напомниха за себе си срещу Ботев (Пд) и Черно море. Шампионите разбиха „канарчетата” в София с 6:2 и поне за малко оставиха впечатление, че криза и проблем с отбелязването на голове няма. Срещу пловдивчани всички играчи бяха на ниво. Това се случи и при победата над Черно море с 4:0 отново в София. Два гола за успеха отбеляза Валери Домовчийски, а по един добавиха Телкийски и Ники Димитров. Това бе една от малкото срещи на шампионите, в които не допуснаха гол. И в двата двубоя шампионите показаха разнообразие в играта си, но такова имаше само в отделни моменти през есента.

ПАДЕНИЕТО
Това безспорно бе загубата от ЦСКА (0:1) и двата хикса със столичните Локо (Сф) и Славия. От две години „сините” нямаха поражение от вечния съперник и сега, когато трябваше да направят отново своя удар, те се дадоха без бой. Това може би е единственият мач между родните грандове, в който футболистите на Левски нямаха нито едно чисто голово положение. Те играха безумно слабо и заслужено загубиха. При попадението на Машадо, защитата на шампионите сякаш се бе събрала за първи път и допусна по елементарен начин бразилецът да промуши топката във вратата на Петков. Анемичните удари на Бардон и Домовчийски с нищо не застрашиха стража на ЦСКА Иво Петров. Картинката се повтори и в двата мача със Славия и Локо (Сф). Шампионите не успяха да отбележат гол нито срещу «белите», нито срещу «железничарите» и това до голяма степен доведе до четвъртото място.

ОТКРИТИЕТО
На фона на трагичното представяне на отбора през есента, най-добрият играч на Левски бе младокът Николай Димитров. Хичо измести от титулярната единадесеторка Христо Йовов. Талантът не е ново име в състава, но през есента успя да разгърне потенциала си и неслучайно в момента е на проби в Арсенал. Ники бе в основата на доста от успехите на Левски тази година. Въпреки това, Станимир Стоилов не залагаше на него в най-важните срещи и после сам си призна, че това е било грешка. Нападателят взе участие в 13 мача и отбеляза 4 гола. Хичо реализира важно попадение при гостуването на Спартак (Вн), а останалите му три гола бяха у дома срещу Локо (Пд), Черно море и Ботев.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Разочарованията в Левски тази есен бяха много. Под всякаква критика обаче бяха лидерите Седрик Бардон, Христо Йовов и Димитър Телкийски. Французинът изигра може би най-слабата си есен откакто е на «Герена». Има основна вина за гола на Машадо във вечното дерби, а след него Мъри го изгони съвсем логично с оглед на показаното. В останалите по-важни мачове Бардон също не се представи на ниво. Точно при гостуванията на Пирин, Беласица и дербитата с Локо (Сф) и Славия французинът остана в сянка и с нищо не доказа ролята си на един от основните играчи на шампионите.
Останалите, които разочароваха с изявите си, бяха Христо Йовов и Димитър Телкийски. Заслужено в последните няколко кръга те бяха пратени на резервната скамейка.

КАК ИГРАХА НОВИТЕ?

ЮСУФ РАБЕ - Капитанът на олимпийския отбор на Мароко се представи повече от колебливо през есента. Той пристигна на „Герена” като невероятен талант, към който има оферти от цяла Европа. Въпреки това, Рабе не успя да се утвърди като титуляр в състава на Станимир Стоилов. Мъри го пробва на няколко позиции в отбрана, но се видя, че силата му е в центъра на защитата. Мароканецът направи тандем с Игор Томашич. Поради идването на Рабе на резервната скамейка седна Елин Топузаков и това доведе до доста скандали в клуба, а феновете на „сините” логично застанаха зад Топчо. В няколко срещи от шампионата Юсуф направи фатални грешки, поради които тимът загуби ценни точки.

ШАХИБ БЕНЗУКАН - Той бе първото ново попълнение през лятото. Шахиб пристигна от Мароко с надеждата да засили конкуренцията в защитата на Левски. Впоследствие в тима дойде сънародникът му Юсуф Рабе и Бензукан стана резерва. Той имаше доста колебливи изяви и заслужено Мъри не разчиташе на него в голяма част от срещите. Наколко кръга преди края на полусезона Бензукан получи тежка контузия. На него му е нужно още време, за да свикне с обстановката у нас. Докато отбраната на „сините” е в този формат, той със сигурност ще получава малко шанс за изява.

ДАРКО ТАСЕВСКИ - Македонският национал бе дълго чакан на „Герена”. Всички имаха големи очаквания към него, но като че ли Дарко не ги оправда напълно. Поради конкуренцията, Тасевски бе принуден да играе като опорен халф, а не по дясното крило или като втори нападател, където е силата му. Македонецът успя и да се разпише. Впечатляващ бе голът му срещу Литекс с Ловеч. Той премина на парад през цялата защита на домакините, за да изравни резултата, но в крайна сметка „оранжевите” ликуваха след победа с 2:1. Дарко добави още две попадения на сметката си - срещу Видима-Раковски и Локо (Пд). Въпреки колебливите си изяви в началото на сезона, той влезе в ритъм и стана основна част от състава на шампионите. 

ЗЕ СУАРЕС - Бразилският халф пристигна в средата на ноември в София и подписа 3-годишен договор с шампионите. От него се очаква много, но през пролетта. Зе Суарес взе участие само в три мача на „сините” и то срещу столичните отбори. В тях само загатна за техниката и потенциала си, с които разполага. „Синьото” спортно-техническо ръководство възлага големи надежи именно на него по десния фланг, при евентуална продажба на Димитър Телкийски.