Бившият футболист на Левски Илиян Стоянов даде интервю за Канал 3. В него Коловати говори за представянето на сините от началото на сезона, налагане­то на юноши и постоянните оправдания на ръководство­то. Той коментира и смяна­та на властта на "Герена" и напускането на Тодор Бат­ков. 38-годишният Стоянов взе отношение и около из­важдането на ЦСКА от А група. От вчера той е в София за няколко дни с млад японски талант, който тренира в школата "ДИТ".

Илияне, как ти се вижда представянето на Левски от началото на сезона?
- Това е една тема, по коя­то много не искам да говоря, защото хората на „Герена" се обиждат, когато им кажат истината. В началото на се­зона се твърдеше, че уж са се намерили пари, селекцията върви и така нататък, но и там всичко е тъмна Индия. Трима човека уж финансират, има пари, пък няма пари, рабо­тата е много объркана. Откъм спортно-техническа гледна точка смятам, че осем точки са прекалено малко, за­щото Левски има потенциал.

Могат ли младите играчи, на които Стойчо Стоев за­лага, да отговорят на очак­ванията?
- Абсолютно. С тези футбо­листи трябва да се подходи по съвсем различен начин. Не може един-два мача да са изиг­рали добре и на следващия ка­то играят малко по-слабо, да ги забиеш на пейката. По този начин ги убиваш. С децата, младите футболис­ти трябва да се действа по друг начин, защото тепърва навлизат в професионалния футбол. Само оправдания - ня­маме крила. Не знам от колко месеца вече слушаме тези не­ща. Това за мен са пълни глу­пости. Левски има потенциал и много добри футболисти. Просто трябва да се работи повече и да не се оплакват, за­щото след всеки мач само то­ва се прави.

Толкова ли е трудно Левс­ки да върви както трябва?
- Не е трудно изобщо. Ло­шото е, че... Знаем оправдани­ята им сега - няма пари. Със си­гурност обаче финансирането на други отбори е в пъти по-малко. Говоря за тимове, кои­то в момента са с равни точки с Левски. Например Монта­на има хубав състав, Пирин съ­що, макар че са последни в класирането. Стига да знаеш как може да направиш добър от­бор и с малко пари.

Тодор Батков напусна
Левски, след като дълги годи­ни бе начело. Какъв е твоят коментар за неговото уп­равление?
- Когато Батков пое клуба, отборът беше много добре -печелехме шампионски тит­ли, взимахме и купи. По време­то на Мъри и Наско собстве­никът въобще не се мешаше във футболните дела. финансираше Левски, без много да дава интервюта и така на­татък. След тяхното освобождаване Батков излезе на първа линия, започна да разби­ра от футбол и да говори за всички. Приближени негови хо­ра, мениджъри и агенти му из­точваха парите с трансфери, които не бяха за Левски. Прос­то човекът не разбираше много отфутбол и хората, на които имаше доверие, го ог­рабиха. Това е истината. До­като бяха Мъри и Наско там, не го виждахте по телевизия­та, но след това се започнаха интервюта, разбори на мачо­ве. Иначе като човек не е лош, много е добър. Имал съм срещи с него, приятели сме. Той е много добър човек, вина­ги ще обърне внимание на все­ки и ако може, ще помогне. Ло­шото е, че хората, които го съветваха за футбол, му изя­доха главата.

В момента
ЦСКА не е в А група, а вместо това игра с бившия ти клуб Велбъжд при аматьорите...
- Жалко е за българския фут­бол, че ЦСКА и Локо София не са в А група. Просто я няма тази интрига. Все пак феновете и на Левски, и на червени­те чакат с нетърпение дер­битата. Не че ми липсва ЦСКА, но стават по-интерес­ни мачове. В крайна сметка това е най-голямото дерби в България, без да обиждам Локо Пловдив и Ботев.

Как си обясняваш, че може да се допусне клуб с такова значение за българския футбол да стигне до това деред­же?
- Това се получава от хората, които управляват клуба. Не може толкова дълги години да не са плащани данъци. Но не само ЦСКА е виновен. Пове­чето клубове не си плащат данъците, не са прозрачни и всичко е на черно. Не се знае какво се прави и как се управ­лява и как се финансира. Виждате в една Румъния за какво става въпрос. Когато има ко­рупция, хората отиват в зат­вора, защото такива са зако­ните. В България също има за­кони, но не се спазват.

Би ли подпомогнал Велбъжд със средства или съ­вети?
- Със съвети бих помогнал, но никой не ме е търсил. Няма как и да им давам някакви на­соки, тъй като не живея в Бъл­гария. Общината помага на футбола и спорта в Кюстен­дил, но трябва още. Най-вече за да се направи базата и да могат децата да тренират. В момента липсват тези не­ща. Вярно, времената са теж­ки, но в Кюстендил има много бизнесмени, които не дават пари. От една страна, ги оп­равдавам, защото не всеки ис­ка да си хвърли средствата в една бездънна каца. Откакто отборът отиде във В група,няма никакво развитие или план за работа. Ако някой иска да се намерят спонсори, които да дават па­ри, трябва да бъде изготвена стратегия. За мен обаче не­щата в Кюстендил вървят ден за ден. Това е много жалко. През 90-те и началото на новия век Велбъжд направи фу­рор в А група, но винаги е бил отбор от по-ниско ниво. Как­вото и да говорим, хората идваха на стадиона. Имаше по 20 хиляди на дербито с Марек. Спомням си, когато съм ходил на мачове с баща ми във В група, стадионът се пълне­ше, да не говорим какво ста­ваше в А. Но лошо се управля­ват клубовете.

Разкажи повече как про­тича в момента животът ти, след като приключи ак­тивната си кариера.
- Избрах по-трудния път да остана да живея в държава ка­то Япония. Ако се бях върнал тук, щях да съм много добре, щях да си направя една школа, да си живуркам, да си изкарам лицензите. Но реших да боря с друга култура и да оставя бъл­гарска следа. От 2-3 години направих клуб, който от годи­на и половина е регистриран и играе в първенствата на Япония. Имам около 58-60 де­ца, които са разделени в че­тири групи. Засега вървим добре. Работя сам, тъй като нямам помощници, но не се оплаквам. Има само двама чо­века, които ми помагат с до­кументацията. Дал съм пари­те, които съм изкарал от футбола, за тази школа. Мно­го по-лесно можеха да станат нещата в България. Близо половин година не ми позволява­ха да си направя клуб, въпреки че ме познаваха. Пречеха ми тимове, за да не им взимам деца. Но винаги съм вървял с главата напред и искам да се боря докрай.

Как се промени Илиян Сто­янов от японската култура?

- Вече съм на 38 години и съм съвсем различен от това, което бях в България. Много от нещата, които съм правил като футболист, са смешни и трагични. Например избухва­нията ми. Свикнах на живот, който е уреден и знаеш какво правиш. Няма ги тези интри­ги, злобата и затова съм по-спокоен. Аз не разчитам на късмет или да се моля на няко­го, трябва работа, за да успе­еш.