Футболната пролет стартира сравнително оптимистично за Левски. След серия от добри резултати, и грешки на конкурентите, "сините" се върнаха в борбата за шампионската титла.
Макар и да изглежда сюрреалистично, златните медали не са чак такава химера за клуба от "Герена". Предстоят поредица от битки с Лудогорец и ЦСКА, които сериозно могат да нарушат едно вече 7-годишно статукво в българския футбол.
Но за да се стигне до всичко това, вековниците се нуждаят от истински отбор.
Източник: LAP.bg
Колектив, глад за победи и непрестанно желание за усъвършенстване, това е само част от предпоставките за успех. А наченки за такъв определено има в селекцията на Георги Дерменджиев.
И докато фокусът на събитията е акцентиран главно върху головете на Слави Костов, то друг футболист на "сините" сякаш описва най-добре настоящия възход на Левски. Става въпрос за вратаря Николай Михайлов. С позитивните изяви на стража се поставят основите и на един стабилен "син" тим, който вече няма драматичен избор измежду "по-малкото зло под рамката". Кошмарите с Полачек и Митрев са история, а вратарската династия "Михайлови" сякаш отново ще има своите сакрални мигове в столичния гранд.
Историята на Николай не е никак лека. Нелепа грешка срещу Вердер преди много години му лепна етикета "менте", който за жалост все още петни неговото име. А това, подчертано и с доста неточности и в личния му живот, го превърнаха в нарицателното за "БГ футболист, на който не трябва да подражаваш".
Източник: LAP.bg
От тази зима в Левски обаче виждаме един нов Михайлов - целеустремен и спокоен, който се труди неуморно под ръководството на Димитър Иванков. Дори и да са изминали само няколко мача се вижда с ясно око, че вековниците най-сетне намериха точния за своя състав вратар.
Футболистът с №13 свали излишните килограми и бързо започна да трупа увереност под рамката. За разлика от предшествениците си, Михайлов е изключително стабилен при центрирания. А каквото и да си говорим, това вдъхва самочувствие както на самия страж, така и на отбраната пред него. Именно комуникацията му с дефанзивното каре също бива оценена по достойнство. Бившият играч на Твенте умее да напътства умело централната двойка Нуно Рейш и Давид Яблонски, която от своя страна все още има дълъг път на усъвършенстване, докато придобие нужната стиковка. Това обаче е друга тема на размисли.
Другото предимство на Михайлов е начина, по който чете целия развой на футболните събития. Особено в мача срещу ЦСКА, видяхме как в някои решителни мигове той отчая Али Соу само чрез своето добро заставане и необходимото покриване на даден ъгъл.
Новият титуляр на Левски все още трябва да поработи върху своя рефлекс, който сякаш е една идея по-муден от необходимото. Но все пак доброто начало е поставено.
Освен добър вратар, в лагера на "сините" си намериха и лидер. Думата на Ники се чува в съблекалнята на първия тим, а неслучайно срещу Славия получи и привилегията да носи капитанската лента. Сегашната му всеотдайност спрямо клуба се понрави и на феновете, които бързо забравиха "бурното минало" между двете страни и след въпросното дерби с "белите" го изпратиха със заслужени овации.
Източник: levski.bg
Оттук насетне всичко е в ръцете на Михайлов. Мотивът за победоносното завръщане е налице. Време е стражът да демонстрира, че наистина е узрял за този изключително важен етап от своята кариера. Любовта на феновете и добрата форма са сериозен капитал, от който роденият през 1988 година играч трябва да се възползва, защото Левски има нужда от точно този Ники Михайлов!
А нека и не се лъжем, това е последният му шанс да даде нов тласък на позалязващата си кариера.
"Лекето" от преди години вече мъж и истински "син" пълководец. А поведе ли Левски и към победоносна битка за титлата, не се съмнявайте, че вече никой не ще се сети за греховете му отпреди толкова много години.
Източник: levski.bg
