Един гол, а всъщност всичко

Ако във футбола денят си личеше от сутринта, Левски може би нямаше да спечели първия полуфинал с ЦСКА. Само в разстояние на 45 секунди от началото на мача сините върнаха цели три пъти топката към Божидар Митрев. Изглежда никой от символичните гости не смееше да поеме отговорност, да направи нещо смислено, да потърси разиграване и всички се опитваха да си измият ръцете с вратаря. Това бе по-скоро отърваване от топката, докато всички на терена се опомнят кой какъв е и къде е попаднал. Обаче тази игра е интересна именно заради моментите, които преобръщат нещата, вкарват хаоса в някакъв коловоз и напомнят на зрителите, че са платили пари за развлечение. Което във футбола има две страни - радост и тъга, както е казал Шишо Бакшишо. Отлично позициониране на Обертан (суперпопадение на Спас Русев като идея), идеално центриране към Буш между цялата защита на ЦСКА и майсторско отклоняване на топката от румънския нападател на сините зад голлинията.

Ето това чакаше Делио Роси! Този момент му липсваше. Само с едно центриране и едно цъкане във вратата на съперника целият сезон му се осмисли като психология. В тази 7-а минута облаците над главата на италианеца бяха разпръснати от урагана "Буш", който издуха всичко и синьото слънце изгря. Минутата също е синя - 7 е добро число.

ЦСКА попадна в "синия" капан! Левски матира "армейците" и докосва финал за Купата на България

Безценен успех за вековниците с 2:0, големият герой се казва Серджиу Буш

От този момент нататък изведнъж всички карти за сините се подредиха като с магическа пръчка. Делио Роси разпореди на своите да застанат зад центъра. Треньорът бързо прибра гълъбите. Имаше вероятност съперникът да реагира като ужилен, макар че това не е патент на ЦСКА. Но колегата Стамен Белчев просто тези дни нямаше План Б, а нямаше и късмет, особено в Разград. В сряда му липсваше рецептата как да замени отсъстващите, които са над 50 процента от потенциала на тима като качество. Може би по-добрият вариант за него бе да избере по-предпазлива стратегия за първия полуфинал с оглед на проблемите в състава си.

Веднага след гола на Буш в седмата минута камерите показаха Роси как насърчава своите да се приберат, с палец показваше - точно така. А ЦСКА от целия си арсенал носеше със себе си само дългите топки, от стила на Уимбълдън в Англия преди 30 години. Този ден бе от онези, в които играта на червените не върви, и не върви, и не върви.

Всичко това бе отлична новина за Роси. Поради натрупване на много на брой негативни обстоятелства Левски трябваше да вземе този мач, изпълнявайки заръките на песента от трибуните "Сърце, душа...". То повече нямаше накъде да се копае. Сините трябваше да преобърнат всичко наопаки, а инструментът бе първият гол на Буш. След попадението вече си личеше, че всеки от футболистите на Левски искаше победата с всяко мускулче от тялото си. Сякаш имаха влязла в сила присъда да бъдат арестувани и до следващия мач да не се прибират при семействата си. Играта сме я коментирали много пъти, сега съществена разлика нямаше, като изключим съвсем леко завишения процент на точни подавания. Целта до края на срещата не бе да се показват някакви невиждани комбинации и отработени разигравания. Идеята бе някак си да се вкара втори гол, което да прати отбора с крак и половина на финал. И не само. Втори гол щеше да прекрати дебатите относно статута на Делио Роси на "Герена", да вдигне адреналина не само на тези сини фенове, които бяха на стадиона, но и на тези, които са се колебали по една или друга причина дали да присъстват и в крайна сметка са го играли сърдити. Още едно попадение щеше да активира всичко. И това всичко ще намери своя отговор още утре, когато Левски ще посрещне Лудогорец пред пълни трибуни на своя стадион "Георги Аспарухов".

Вторият гол дойде точно навреме за сините. Хем да има време за трети гол, хем да могат да намалят оборотите с оглед немощния съперник и с оглед на предстоящия мач в събота. Напречната греда на Черниаускас попречи на Буш да влезе в историята с хеттрик, но така или иначе сините вече бяха господари на терена и без да блестят, без да доминират като игра, не дадоха възможност на червените да си мислят, че могат да направят чудо. Така стоят нещата - за едните един гол направи небето синьо, а за другите психологическата криза се нажежи до червено.

Всъщност този мач бе спечелен преди първия съдийски сигнал. Спас Русев само дето не спа на стадиона в дните преди сблъсъка. Хвърля пари, прави селекция, върти, суче и явно е бил на прага на отчаянието, за да включи посещение на "Герена" във всекидневните си планове в графата "задължителни". А както се оказа, босът е провокирал интересната позиция на Габриел Обертан и това всъщност бе разликата. Въпросът е Спас Русев да не се помисли вече за треньор и да не прекали със съветите. Гледал е господинът от Лондон мачове на Обертан като крило в Манчестър Юнайтед и е подсказал това на Роси. Което е леко странно като елемент от комуникацията собственик - треньор.

Този мач идва навреме и като прелюдия към голямото събитие за синята част на България. Затова споменахме по-горе, че след първия гол на Буш във вратата на ЦСКА синият пъзел изведнъж се нареди от само себе си. Над 10 хиляди на "Герена" срещу Лудогорец в събота ще означава, че Левски официално е поканил и телевизионните си привърженици обратно на стадиона. После идва нов мач с ЦСКА, където бройката на феновете не трябва да пада. И кулминацията ще е на 4 май на двубоя с Ботев, когато ще бъде честването 75-годишнината от рождението на великия Георги Аспарухов. А нали се сещате, че ако Левски не бе повел онзи ден срещу ЦСКА, нищо нямаше да е същото. Една част от привържениците щяха да кажат "нема да им стъпим", друга щяха да се колебаят, а сега - всички на стадиона.

Разбира се, трябва да завършим с няколко изречения, че с оглед на последните събития във футболна Европа реваншът с ЦСКА може да се окаже кошмарен за Левски. Нито играта на сините е стабилна, нито съперникът пак ще е само с половината си титуляри. Така че Делио Роси наистина с голяма доза реализъм призова неговите хора да не казват "хоп", преди да са скочили.

Син ОберБуш срещу червено безсилие

Трябваше дълго да чакаме, за да разберем защо Габриел Обертан стигна до Премиершип