Отново е декември! Онзи месец от годината, в който прозорците ни са украсени с малки цветни лампички, елхата чака да подредим подаръците под нея, а домът ухае на топлина и уют. Идеалният период за равносметки и предприемането на важни решения, които имат за цел да направят живота ни далеч по-одухотворен и смислен. Тази феерия от красота и блаженство обаче ще подмине ПФК Левски (София). "Синята" Коледа изобщо няма да настъпи на "Герена", тъй  като всички в клуба набързо осъзнаха трагичната ситуация, в която се намира столичният гранд.

Отново е декември! Левски пак е в криза! За кой ли път се говори за сгрешена селекция, треньорска смяна и слаби футболисти! Една трагикомична пиеса с ясно начало и край. Само изпълнителите са различни. Лошото е, че с всяка изминала година те стават все по-посредствени!

Често журналистическото ни съсловие е обвинявано в липса на достатъчно търпение. Критиките винаги изпреварват хвалебствията, а язвителните коментари са предпочитаната среда, където майсторите на словото да изразят негативното си мнение. Това обаче е единственият начин, чрез който мога да споделя явното си недоволство от случващото се в клуба. След месеци на сериозен медиен комфорт, "синият" балон най-сетне се спука. За съжаление, във възможно най-неподходящия момент. Серията от слаби резултати и отпадането за Купата на България сякаш предопределиха поредната нулева година за столичани.

Както писах в предишни свои коментари, временният възход на Левски бе факт благодарение щастливо стечение на обстоятелствата. Хората на Стойчо Стоев се възползваха по възможно най-добрия начин от кризата в Лудогорец и Литкес. Регионалните грандове започнаха кампанията със срамни отпадания в Европа, а след това на няколко пъти смениха своите треньори. Всичко това дойде като неочакван подарък за "сините", които с минимални победи лекичко изковаваха своята преднина на върха. "Пирови успехи", които с всеки изминал кръг замъгляваха съзнанието на всички отговорни фактори в клуба. Директори, треньори и футболисти започнаха да мечтаят за шампионска титла, без да се обърне реално внимание върху спортно-техническото състояние на отбора.


Левскарите изкараха цял полусезон без един читав нападател. Цяло геройство са отбелязаните до момента 19 гола, които в много от случаите падаха след грешка на съперника или моментен индивидуален проблясък на "син" футболист. Показателен факт за "офанзивната мощ" на вековниците е временният голмайстор на тима - Роман Прохазка. Футболистът, който преди няколко години бе прогонен от "Герена", бидейки обявен за "дърводелец". Атанас Курдов пък бе освободен с лека ръка заради лоша дисциплина, но "перлата" Умар Диаби редовно получаваше шансове за изява от Стойчо Стоев. Да му се чуди човек на треньора, какво толкова намира в качествата на френския стрелец. Бил много трудолюбив и се движел без топка. Ами хубаво, но когато срещу името ти има записан само 1 гол, то това моментално те превръща в несъстоятелен фактор за просперитета на клуба. Китамбала пък демонстрира огромно желание да се докаже, но фрапантните му пропуски срещу Литекс сякаш му подписаха "смъртната присъда".

Така стигаме до новата, доскоро БЕЗРАБОТНА "звезда" Санти Нгом. Юношата на ПСЖ сам се изненада, че хвана окото на „сините" треньори и сега 6 месеца ще има възможността да се хвали на роднини и приятели, че най-сетне е сбъднал голямата си мечта - да бъде професионален футболист. Изобщо селекцията на "Герена" за поредна година повлича клуба към блатото на посредствеността . Оправданията, че е за без пари няма как да измие горчилката, която играчите-ментета причиниха на „сините" привърженици. В тази връзка отличен коментар за трансферната политика на клуба направи мениджърът Николай Жейнов, който пред интервю за нашата медия чистосърдечно заяви, че Левски обира футболния боклук на Европа! Твърдение, с което се съгласявам напълно.

Благодарение на тези, а и още няколко много важни фактора, отборът няма нужните доводи, с които да претендира  за титлата в "А" група.  Столичани не са конкурентноспособни на Литекс и Лудогорец. И двата тима притежават много класни чужденци, които са в основата на техните моментни успехи. Асприля и Кешеру са гарант за качество. Лидери, които имат нужната класа, за да отбележат решаващо попадение или да спомогнат с голова асистенция. Високопрофилни състезатели каквито в момента не виреят на "Герена".

Освен Боян Йоргачевич в клуба няма изявен лидер. Това най-вече се вижда по време на завързаните срещи и гостуванията. Левски няма дух! Липсва онази ярост и футболен интелект, чрез които да се пробие сгъстена отбрана или да бъде наказан съперник, който е с човек по-малко . Левскарите от край време нямат лек за комплекса си "11 срещу 10", който вече им коства една Купа на България и безброй витални точки в "А" група. Мачове като тези с Пирин, Ботев и Литекс за съжаление показват, че в клуба не си взимат поука от множеството грешки през годините. Въпреки, че играчите са различни, те играят със същото напрежение и страх, които тресяха и техните предшественици. Безпрецедентно държание, което принизява вековниците до един средностатистически провинциален отбор.

Вина за срива на Левски е и късата резервна скамейка. Стойчо Стоев може само да си мечтае за дълбочина на състава каквато имаше в Лудогорец. Софиянци разполагат с основна група от 13-14 футболисти, която изкара на плещите си целия полусезон. Освен, че рухнаха физически, въпросните играчи нямат и реална алтернатива сред резервите. Там виждаме Ради Цонев, Мики Орачев и Илия Димитров, на които все още не им е работа да спасяват компрометиралите им се батковци. За съжаление изброеното трио демонстрира съвсем лек прогрес в изявите си и няма да бъде никаква изненада, ако през зимата напуснат "Герена", превръщайки се в изкупителни жертви за настоящия резил.

Няколко думи за тандема Гонзо-Стойчо Стоев. Двамата сякаш достигнаха повратен момент в  тяхната съвместна работа. Изпълнителният- директор загуби доверие в качествата на Стоев и е твърде вероятно да се прибегне до неговото уволнение. Както вече споделих, това би било голяма грешка, тъй като Левски отново ще се върне към честите треньорски смени, за които е сигурно, че ще доунищожат и малкото останало качество в "синия" тим.

Зимната пауза ще бъде отлично време, през което Гонзо и Стойчо да изяснят своите виждания, тъй като към днешна дата, двамата елегантно си прехвърлят отговорността за пропадането на гранда.

Подобно на футболния отбор, във високите етажи на левскарското управление също ври и кипи. Привидната прозрачност, която опитват да създадат Иво Тонев и компания за момента не дава резултат. Тръст "Синя България" пък влезе в открит конфликт с Константин Баждеков. Хората на Васко Колев поискаха втори изпълнителен директор, който да контролира емблематичния ковчежник. Изобщо една ситуация на дезинформираност и липса на доверие, която за капак бе подплатена с влизането в клуба на тв продуцентите Иван и Андрей.

И докато борбата за власт тече с пълна сила, авторитетът на Левски гние. Вече никой не изпитва респект от марката и името на най-обичания клуб. Съдийският и полицейският произвол са повече от видни. За съжаление обаче няма кой да защити вековниците, тъй като отдавна "синьото" лоби в БФС вече е само мит. Сега на "Герена" пишат декларации, за да замажат собствената си несъстоятелност. Реват и заплашват в един глас, сякаш някой ще се трогне на отчаяните им вопли за справедливост и равнопоставеност.

В крайна сметка, най-засегнатите от упадъка на Левски са неговите фенове. Хората, които милеят най-много  за възраждането на клуба, а същевременно биват  предавани по най-злочестивия начин от псевдо футболисти и ръководители.

Докато хаосът на "Герена" продължава, именно привържениците ще бъдат тези, които чрез отдадеността си ще показват колко велик отбор е любимият им Левски. А дотогава, "Синята" Коледа отново ще отстъпи място на вече до болка познатата "синя" тишина...