А Левски лети!

В четвъртък Левски излиза за поредната "синя" европейска вечер. Вчера феновете на тима за породен път доказаха, че са зад отбора и за броени часове изкупиха билетите за срещата с Хамрун Спартанс от третия квалификационен кръг на Лигата на конференциите. Някои го наричат истерия, други го определят като лудост, но това е просто любов. Чиста, необяснима и неразбрана от мнозина. Любов, която през всички нулеви години, наброяващи повече от десетилетие, се каляваше. Всяко едно разочарование, което трябваше да изтърпят "сините" сърца си заслужаваше. Защото сега, когато Левски се вдигна от пепелта, всяко едно от тези сърца оценява триумфите много повече. И това е същият този Левски, който загуби три финала за Купата на България и изпусна титлата на стадион "Георги Аспарухов" след безумното равенство със Славия, дошло спад автогол на Димитър Везалов. Това в същият този Левски, който потъна в забрава на европейската сцена след резили с Вадуц, Спартак Търнава, АЕК Ларнака, Иртиш и т.н. Няма смисъл да изброяваме и други.

Година след година на "Герена" не се случваше нищо хубаво. Стигна се до момента, в който този отбор бе на крачка от фалит, а акциите му се разнасяха из жълтите павета на София, като чувал с картофи. И сега, когато същият този тим е спасен от феновете си, онези непримиримите, Левски се завръща постепенно към корените си. Спечели трофей, по-сладък от всякога. По-сладък, не защото си победил във финала ЦСКА, а защото си го чакал 13 години. На "Герена" гостуващите отбори вече дори не си и помислят да излизат на чисто положение пред вратата на Левски, напротив, стоят дълбоко прибрани и дебнат, ако стане нещо от статично положение или контраатака, която обикновено е спряна от бранителите в синьо. Феновете не се питат, както до скоро: "Тези ще ги победим ли?", а си задават далеч по-приятния въпрос: "Тези с колко ще ги победим?!". И няма как да е иначе, защото след завръщането на Маестро Станимир Стоилов този отбор наистина изглежда все по-стабилен и уверен. Стабилен, защото в защита има двама стожери в лицето на Хосе Кордоба и Сонко Сундберг.

Левски със специален плакет за Божидар Искренов

Преди мача с Хамрун

Да се чудиш кой от двамата е пo-стабилен, те просто не бъркат или ако това се случи е изключително рядко и се покриват. До тях от едната страна Цунами, който дори след травмата си демонстрира хладнокръвие и желание или Патрик-Габриел Галчев, който расте пред погледа на Мъри с дни. От другата привлеченият на пожар Жереми Петрис, който усети къде е попаднал още от първата минута и определено ще бъде много полезен занапред. Пред тях Филип Кръстев, който в първата среща с Хамрун пропусна дузпа, но не се отказа до последната секунда и като че ли напук вкара дълбоко в добавеното време. Келиан Ван дер Каап и Георги Миланов, които внесоха нужното спокойствие в средата на терена с изявите си, както в двубоя с малтийците, така и в сблъсъците с ПАОК. От лявата страна на нападението Уелтън буквално не можеха да го спрат в първия мач с ПАОК в София и реализира за 1:0, а за второто попадение помогна много, открадвайки топката, дълбоко в половината на Левски, намирайки Миланов и прекосявайки на спринт целия терен. В Гърция имаше страхотната възможност да донесе победата на Левски в края, но не успя. Леко разконцентриран изглеждаше в мача с Хамрун, а когато излезе очи в очи с вратаря им пропусна. Напоследък прекалява и с резките влизания и удари от дистанция при положение, че може да потърси друго продължение на атаките. Безспорно обаче се превръща в един от лидерите на този отбор и дано успее да се отпуши срещу малтийците в четвъртък.

Другата бразилска перла в редиците на Станимир Стоилов - Роналдо, демонстрира отлична скорост и пласиране. Успя да запише и първите си голове с фланелката на Левски в официални срещи, реализирайки на ПАОК, а след това и Пирин в неделната вечер. Срещу благоевградчани се стараеше много и това не остана незабелязано от треньорите и феновете. Себераздаването му беше гарнирано и с чудесно попадение, което се оказа достатъчно на Левски да се поздрави и в този мач с успех. На върха на атаката Билал Бари. И на него му се получава на инат и напук на всичко. Показва израстване и бележи далеч по-често и то във важни мачове. Хвърли много сили в сблъсъците в Европа и поради тази причина Станимир Стоилов го пусна едва през втората част на мача с Пирин. Марин Петков показва голямо желание, но го очаква още доста работа. Контузените до скоро Андриан Краев и Илиян Стефанов имат място на "Георги Аспарухов". Загатнаха за това още през миналия сезон. По време на лятната кратка подготовка Мъри обърна внимание на автора на гола във финала с ЦСКА, че е допуснал отпускане, но Стефанов също се стараеше в мача с "орлетата" и се видя, че има желание час по-скоро да върне старата си форма и дори да надгради. Не на последно място и капитаните на тима Николай Михайлов и Пламен Андреев. На вратата на Левски са опитът на единия и младостта на другия. И двамата са сред любимците на "сините" фенове след това, което направиха през миналата кампания и това, което правят през тази. Едно е сигурно и двамата демонстрират завидно хладнокръвие в ключови моменти и ръководят защитниците пред себе си по отличен начин.

Все още се очаква и доскоро контузеният Ивелин Попов да направи дебют със "синята" фланелка, но на този етап в лагера на Левски правилно не искат да рискуват с неговото здраве. В неговия случай е сигурно, че ще бъде полезен на тима с опита и класата си.

И така, тези момчета ще излязат да довършат започнатото срещу Хамрун Спартанс и в четвъртък вечер да пратят в екстаз над 16 500 на стадиона и още милиони пред телевизионните екрани. А колкото до тези, които ще са рамо до рамо на "Герена", единственото, което може да кажем е "Шапки долу!". В най-отпускарския период, срещу непретенциозен противник те изкупиха всичко до последната седалка. Защото те не отиват, заради името на съперника, а заради любовта към Левски! Те ще са там, за да подкрепят отбора на сърцето си от първата до последната минута. Едва ли има друга сила, която може да събере толкова много хора в България на едно място през най-гоpещите летни дни и вечери! Защото Левски лети!