Снощи Борислав Михайлов спечели изборите за президент на БФС и ще получи шанс да развива най-популярната игра у нас така, както само той умее. Дали ще има преповтаряне на изборната церемония, или не - ще реши съдът, а дотогава резултатите са ясни: 241 клуба дадоха своя вот за бившия национален вратар. Редом до редица други беше и гласът на Левски.
Да, той имаше еднаква сила като този на Челси (Брестовене), например, но проблемът е друг. Подкрепата към Михайлов дойде еднолично. Едно 40-годишно приятелство пренебрегна фенска маса №1 в България. А когато имаш подобен актив зад гърба си, някак си идва неестествено да махнеш с ръка и обезличиш мнението на тази общност.
Новият-стар президент на БФС е "синя" легенда. Има го и това левскарско ДНК, което е предал на своя син. Обича Левски и никога не го е крил. Същото важи и за добрия му приятел Наско Сираков. Поведението му беше мъжкарско и подкрепи своя събрат в критичен момент.
В този миг обаче Вълка направи грешка, тъй като не съумя да разграничи личното от строго професионалното. Пренебрегването на феновете е опасен прецедент. До този момент привържениците усещаха донякъде ролята си на "Герена". Даряваха пари за спасението на клуба, участваха при изборите за нови екипи, купуваха виртуални билети, бяха на стадиона в победи и загуби...
Но този път клубът не действа като едно цяло. Толкова съдбоносен избор си остана само в ръцете на мажоритарния собственик. При това не чух и да е имало специално събрание на УС, където да се попита какво е мнението по този въпрос и на Тръст "Синя България", да кажем - друг от акционерите в столичния тим.
Нека си спомним и за призива от фракцията "Ултрас Левски", която също подтикна за действия различни на тези, които предприе Сираков. А фактът, че буквално до началото на извънредния конгрес ръководството не обявяваше своя фаворит в изборната битка, лично за мен ми изглежда на опит за минаване между капките и избягване на евентуално фенско недоволство.
Грешката обаче е направена. Оставени в миманса бяха хиляди "сини" мнения. Неестествено звучи как клуб, чиито фенове често скандираха "трибуквието" за БФС през годините, изведнъж подкрепи същата тази система. А демокрацията винаги е лежала в основата на цялото историческо съществуване на Левски.
Заради приятелството си с Михайлов, Сираков демонстрира леки признаци на диктатура. Нека не забравя, че колкото и да са безценни в този миг, той и Станимир Стоилов няма как да решават вместо хиляди, защото не те са Левски, а ТЕ - симпатизантите на столичния гранд, които никога не трябва да остават със запушена уста. Дори понякога това да навреди на дадени лични интереси.
Дано тази грешка повече не се повтаря.
cvetomirmagnitski
на 13.10.2021 в 23:00:39 #181Джена телепортираше
german
на 13.10.2021 в 23:00:18 #180джаб, конгресите по супи и дупИ, завършиха отдавна бе, приехме резолюции, начертаха се петилетни планове забравил си
cvetomirmagnitski
на 13.10.2021 в 22:59:16 #179Трева или опиум, качествено го е описал Елин Пелин
Мик Джагър
на 13.10.2021 в 22:58:06 #178Влизам само за малко да се включа в темата с филмите, че са ми слабост. Изброяването е не според стойността им, че ми е трудно. Синьо кадифе; Животът на другите, Ел Баркадеро;Мъни хейст;Диво сърце,;Брейкинг бед; Милиарди; Тру детектив; Четири стаи; Криминале; Мълкхоланд драйв и още много други Детските, които най-много са ме впечатлили са Синьо Лято, Васко да Гама от село Рупча, Гостенка от бъдещето и някакъв по Жул Верн за един остров Лека от мен, че Панчо ми е пратил четиво
VLAD
на 13.10.2021 в 22:57:58 #177Седморката на Блейк. . Колко игра сме ударили вдъхновени от филма. Телепортации, лазери, ИИ. . Ония големия Ган ли беше?
Bloody_Sword
на 13.10.2021 в 22:57:47 #176Титикака, Преди първи клас четях, пишех, таблицата за умножение цялата и знаех всички столици. Никой не ме е карал. И накрая нищо не стана от мене, тъпак съм си.
german
на 13.10.2021 в 22:56:46 #175...Една сладка отпадналост обхващаше цялото му тяло и дрямка тежеше на клепачите му... *********************************** опиум 100%
metalkris6
на 13.10.2021 в 22:55:34 #174Седморката на Блейк
metalkris6
на 13.10.2021 в 22:55:14 #173Имах и котарак… казваше се Блейк От Седмиркатабна Блейк
Bloody_Sword
на 13.10.2021 в 22:55:08 #172Понеже съм се отчаял да намеря нещо за гледане което да ми хареса, отскоро почнах да гледам бокс без ръкавици - Top dog. Руснаци го организират, стават зрелищни кютеци.
cvetomirmagnitski
на 13.10.2021 в 22:54:38 #171Урко беше положителен герой
VLAD
на 13.10.2021 в 22:54:37 #170Магнит, тоя пасаж си го спомням добре. Имаше го и на касетата. Естествено и аз ся чак се усетих.
german
на 13.10.2021 в 22:54:07 #169кой конгрес, бе джаб а. литературния тази вечер б. на индийското кино от 1914 в. по квантова физика, дето го свикваме утре
cvetomirmagnitski
на 13.10.2021 в 22:53:24 #168Вла, аз съм го чел сигурно десет пъти като дете, но нито веднъж не ми е направило впечатление, че пушел упоителна цигара. Т.е. така и не съм разбирал, какво е искал да каже автора
metalkris6
на 13.10.2021 в 22:52:22 #167Аз, имах булонка.Казваше се Гейлън От Планетата на Маймуните
VLAD
на 13.10.2021 в 22:52:07 #166К4в, тръгнах на училище на 6 години и 3 месеца. Пипи Дългото Чорапче вече си я четях сам.
VLAD
на 13.10.2021 в 22:50:18 #165Ян Бибиян и Дяволчето Фют. Имах я на касета - аудио приказка. Колко пъти е изслушана не е истина.
german
на 13.10.2021 в 22:49:38 #164335.
VLAD
на 13.10.2021 в 22:47:42 #163Тошко Африкански е специален поздрав за Кратунчо. Деева и гадния Каралийчев и той за африкански негропримати писал.
cvetomirmagnitski
на 13.10.2021 в 22:46:36 #162"Ян Бибиян пушеше упоителната цигара и се унасяше. Нещо сладостно замъгляваше празнотата на главата му, в ушите му звънеше приятен звън. Една сладка отпадналост обхващаше цялото му тяло и дрямка тежеше на клепачите му. Отведнъж той усети, че лети, че се издига нависоко и наоколо му минават със страшна бързина тъмни облаци. След това той усети, че се спуска леко надолу, в някаква тъмна пропаст. Ян Бибиян се стресна, като че се пробуди от сън. Наистина той помисли, че се пробужда и че навън му се е сторило, че лети. Но когато се огледа наоколо, той се видя върху гърба на Фют, който летеше със страшна сила надолу в някаква пропаст право към центъра на земята." Из Ян Бибиян