Датата 17.03.76 е записана със златни букви в историята на клубния ни футбол. Тогава в София пристига Барселона, за да изиграе протоколен реванш в турнира Купа УЕФА, срещу нашия Левски.

Срещата е четвъртфинал, а каталунците са с 4 гола преднина преди двубоя на "Васил Левски". Въпреки това испанците пристигат в "Парк хотел Москва" с най-големите си звезди, но по изказванията им личи, че никой от тях няма намерение да играе на 100% от възможностите си. Треньорът на "синьо-червените" Хенес Вайсвалер завява, че момчетата му идват в България за равен и по всичко личи, че вече са насочили мислите си към следващия съперник.

В лагера на Левски-Спартак също не се усеща напрежение, въпреки че столичани са с 4 гола пасив. По това време всички в България са възхитени от представянето на "сините" и от почти 100-процентовото им отпадане не се правят трагедии, но едва ли е имало левскар, който тайно не се е надявал на подвиг от страна на любимците му.

Момчетата на Иван Вуцов елиминират последователно немския Дуисбург и холандския гранд Аякс, като изиграват четири много зрелищни мача, в които бележат общо седем пъти. Преди реванша обаче треньорът на столичани има доста проблеми с окомплектоването на състава си. Кирил Ивков, Борисов и Павлов са мъчени от грип, а основен състезател като Войнов е с контузия. Допълнително тежи и дългата зимна пауза, в която футболистите не се играли официални срещи (мнозина изказват и мнение, че именно поради тази причина Левски пада с толкова категоричен резултат в Испания, други пък хвърлят вината върху съдията Дюбах).

Атмосферата на националния стадион е уникална, нещо нормално за онова време, когато това съоръжение се е пълнело и при далеч по-маловажни срещи. Напук на негативния резултат от двубоя на "Камп Ноу", феновете на Левски са твърдо зад отбора и го подкрепят безрезервно през всичките 90 минути.

Самият мач започва вихрено и подценяването от страна на Кройф и компания им струва скъпо. Те са поразени от левскарите с два гола още до 10-ата минута. "Сините" атакуват масирано и налагат преса по целия терен в опит бързо-бързо да заличат максимално преднината на именития си съперник. Първо Панов поразява вратата на Мора, а само две минути по-късно Йорданов със страхотен удар от границата на наказателното поле удвоява преднината на българите. След натрупания аванс столичани виждат, че дяволът не е толкова черен и целта им да върнат четирите попадения пасив става все по-реална. Това е и първият от трите ключови момента в двубоя.

Втори важен момент се оказват двойките, оформили се на терена, които в крайна сметка решават и неговия изход - Панов-Неескенс; Миланов-Мигели; Йорданов-Асенси; Грънчаров-Ередия.

Полувремето върви към края си, когато при една своя атака Барса съумява да вкара чрез Марсиал и тук мачът за левскарите свършва. В 45-ата "сините" получават нов удар, след като Асенси попарва 70-те хиляди на "Васил Левски", вкарвайки за 2:2 и така на почивката двата отбора се оттеглят при равенство. Българите, разбрали съдбата си, заиграват съвесем освободено и без никакво напрежение, само и единствено за честта на клуба и публиката. В 47-ата Спасов връща усмивките по лицата на "сините" привърженици, като бележи за 3:2. Малко след това обаче настъпва повратен момент в мача, левскарите свалят темпото и само в рамките на пет минути, между 57-ата и 62-ата, резултатът е 4:3 в полза на гостите. Първо Ередия бележи с глава за 3:3 след центриране отдясно, а малко по-късно Йохан Неескенс вкарва много спорна дузпа, свирена от английския рефер Бърнс. Това е петият наказателен удар, който настоящият треньор на Мамелъди вкарва на Стефан Стайков от общо пет опита, като българският вратар така и не съумява да изпълни мечтата си да спаси 11-метров удар, изпълнен от холандеца.

По всичко личи, че столичани ще претърпят втора поредна загуба от именития им противник, но не така мислят играчите на Левски-Спартак. Те натикват Барса в тяхната половина, упражняват много силна преса и минути преди края логичното се случва - Йордан Йорданов-Пиката изравнява с удар от близко разстояние, а секунди след това Павел Панов прави 5:4 от дузпа и влудява изпълнения до краен предел национален стадион.



След срещата изказванията са насочени почти изцяло към играта на българите, като представянето на Барса някак си остава встрани, напомня winner.bg. Италианският делегат на мача, заявява, че "сините" са се легитимирали пред футболна Европа с успехите си, а самият двубой определя като "най-драматичния" в неговата кариера.

В крайна сметка испанците отпадат на полуфинала от Ливърпул, който и печели турнира, а в Примера завършват втори, на пет точки зад Реал (Мадрид).

Въпреки че остават с празни ръце и отпадат, сезон 1975/1976 е един от паметните в историята на "синия" клуб, разполагащ по това време с едни от най-класните си изпълнители въобще. Футболистите, които може би се открояват най-ярко, са: Кирил Миланов-Байко (европейски рекордьор по най-много вкарани голове в един мач в евротурнирите срещу Рейпас), крилото Войн Войнов, Панов, Емил Спасов и др. В крайна сметка левскарите приключват втори годината, след като ЦСКА "Септемврийско знаме" ги изпреварва в крайното класиране на А група. Любопитен факт е, че през същия сезон, в същия турнир отборът на Дунав Русе също побеждава един от еврограндовете в лицето на Рома, но по подобие на колегите си от столицата губи в общия резултат и приключва с участието си.

Стартови състави:

ЛЕВСКИ: Стайков, Грънчаров, Тишански, Аладжов, Ивков (70 - Гайдарски), Павлов, Войнов, Йорданов, Миланов, Панов, Спасов.

БАРСЕЛОНА: Мора, Томе, Мигели, Костас, Албаладехо, Неескенс, Рексач, Марсиал, Кройф, Асенси, Ередия.

Съдия: Бърнс (Англия)

Стадион: "Васил Левски", 70 000 зрители