Джанлуиджи Буфон влезе в клуба на безсмъртните, след като изигра мач номер 1000 на професионално ниво. До момента 18 футболисти членуват в него, а Джиджи стана едва вторият италианец след Паоло Малдини (1028). Буфон без никакви проблеми ще изпревари легендата на Милан и макар рекордът на Питър Шилтън (1377) да е недостижим, то спокойно вратарят може да влезе в Топ 10 до края на кариерата си. Легендарният страж на Ювентус отговаря на доста любопитни въпроси както от футболния си живот, така и от личния.
Вярно ли е, че сте започнали като халф? Как се озовахте между гредите?
- Да, така е. Всяко дете, което иска да играе футбол, желае да отбелязва голове, вместо да ги спасява. Дори бях нападател за кратко. Забавлявах се, но, общо взето, застанах на вратата случайно. Баща ми ме подкани, а и аз исках много да бъда като Томас Н"Коно, вратаря на Камерун. Бях малко резервиран в началото, но след като гледах африканските лъвове на световното в Италия през 1990 г. и чудесното представяне на Н"Коно, реших да предприема тази стъпка.
Кои бяха Вашите герои като дете?
- О, имал съм много герои. Харесвах Н"Коно, но също така и неговия съотборник Роже Мила. Наистина обичах да гледам Камерун, те са вторият ми любим отбор след Италия. Голям фен съм и на тениса, харесвам Лендъл, Едберг и Рафтър.
В дебюта си за Парма се изправихте срещу Милан, а в състава на росонерите бяха играчи като Уеа, Баджо и Савичевич. Колко уверен бяхте в себе си тогава?
- Това беше един прекрасен ден, чудесно изживяване. Тогава се реализира една моя мечта, над която работих години наред. Направих добър мач и не допуснах попадения, завършихме 0:0. Бях уверен. Дали съм крещял и тогава на защитниците? Вероятно, доста възможно е, все пак това правят вратарите.
Много се спекулираше за трансфера ви в Ювентус, когато Старата госпожа плати 45 млн. евро за правата ви, при това през 2001 г. Как се почуствахте? Какво бихте казали на някого, който смята, че цената е умопомрачителна за вратар?
- Нямах никакъв проблем с трансферната сума, беше голямо удовлетворение за мен да премина в Ювентус. Наблюдаваха ме и решиха, че съм феномен и си заслужавам, след което платиха много пари за мен. Пазарът определя цената. Един добър вратар е жизненоважен за един добър отбор. Той е ценен почти колкото един нападател. Дали щях да подпиша примерно за 5 млн. евро с Юве? Да, със сигурност, но едва ли Парма щеше да бъде щастлива тогава.
Как ви се отрази изхвърлянето на Ювентус от професионалния футбол през 2006 г.? Мнозина са на мнение, че това ви е вдъхновило да спечелите Световното първенство през същата година. Мислите ли, че щяхте да вдигнете купата, ако Юве бе останал в Серия А?
- На професионално ниво, да ти вземат всичко, което си спечелил, да, опустошително е. Лиши ме от 2 успеха от миналото (смее се). На световното в Германия със сигурност бяхме център на вниманието. В такъв деликатен момент трябваше да направим нещо голямо. Бяхме решени да спечелим турнира, но никога не съм мислил дали щяхме да сме на върха, ако Ювентус бе останал в Серия А.
Спасяването срещу Франция на финала на световното първенство през 2006-а, след удар на Зидан,това ли е най-доброто в кариерата ви?
- Хм... Не знам дали това е най-доброто, но може би е най-важното в кариерата ми. За най-добро едва ли мога да кажа само едно.
Лесен избор ли беше за вас да останете в Ювентус, след като отборът бе пратен в Серия Б? Какво мислите за Виейра и Ибрахимович, които напуснаха? Хареса ли ви футболът във второто ниво на италианския футбол?
- Разбира се, че беше лесно решение, защото те хвърлиха много пари за мен. Шегувам се (смее се). Да играя в Серия Б не бе лесно, но това е изборът на сърцето ми. Една част от състава реши да напусне. Това си бе техен избор. Решенията, които правиш в живота си, невинаги са лесни, но те правят човека, който си. Серия Б бе добър опит, но имам смесени чувства. Не мога да кажа, че ми е харесало или съм се радвал.
Не изглежда, че ви е страх от някого, но срещу кой нападател не ви е харесвало да се изправяте?
- Без съмнение най-добрият нападател, срещу когото съм играл, е бразилецът Роналдо. Невероятен играч, истински шампион. Ако трябва да кажа италианец, то това ще да е някой, който има голямо влияние... Роберто Баджо!
Ударихте лек шамар на Стивън Джерард на Евро 2012, когато се разиграваше жребият преди дузпите между Англия и Италия на 1/4-финалите. Спокоен ли сте преди лотарията на дузпите?
- Не, въобще не бях спокоен срещу Англия. И като цяло никога не съм, щом се стигне до 11-метрови удари. Стигнеш ли дотам, имаш 50% шанс да спечелиш, но също толкова и да загубиш. Напрежението върху теб е голямо, защото трябва да спасиш поне 1-2 дузпи. Няма как да си спокоен.
Никога в живота си не съм виждал футболист като вас, който да пее националния химн с такава страст. За какво си мислите тогава, затваряйки очите си?
- Мисля си за това какъв късметлия съм да представям националния отбор. Горд съм, че съм италианец и винаги давам най-доброто за страната си.
Кой ваш съотборник е най-големият шегаджия?
- Със сигурност ще кажа Гатузо. Ние все още сме добри приятели, винаги може да те накара да се усмихнеш.
Защо винаги играете с къси ръкави?
- Наистина не знам. Това е нещо, което съм правил винаги, от първия ми ден, когато застанах на вратата. Винаги съм се чувствал добре, а погледнете - сега и другите го правят. Но аз започнах модата (смее се).
Ако не бяхте успели във футбола, с какво щяхте да се занимавате?
- Нямам представа. От времето, когато бях малко дете, аз преследвам тази моя мечта. Никога не съм мислил, че няма да се случи. Никога не съм мислил да се занимавам с нещо друго.
Заявявали сте няколко пъти, че обичате да забавлявате хората и да създавате един спектакъл за тях. Смятате ли, че това е възможно сега, когато всеки резултат във футбола е толкова важен?
- Да, но нещата не трябва да опират само до пари. Ако играеш в голям клуб, твое задължение е да печелиш. Но ако излизаш на терена и единствената ти цел е да запишеш 3 точки, то тогава не се наслаждаваш истински. Удоволствие е да играеш за хората. Малко поостаряла цел, но наистина важна според мен.
Често казват, че приличате на младия Ал Пачино. Срещали ли сте го? Кой е любимият ви негов филм?
- Кой? Пачино? Неее! Не съм го срещал никога, а любимият ми негов филм е Scarface.
Вратарите играят до късна възраст. Колко време мислите, че може да продължите? Кога е пикът за един страж?
- Може би около 30-те, когато физиката и ловкостта ти са на най-високо ниво. Но с годините добиваш и безценен опит. А за това според мен е нужно да преминеш 30 г. Така че няма точно опреден пик на вратарите. Времето ще покаже колко дълго ще играя.
Кои вратари харесвате в момента?
- Джо Харт е страхотен вратар, също така и Тибо Куртоа.
Какъв съвет бихте дали на младите вратари, които искат да станат професионалисти?
- Трябва да си истински мазохист, за да превърнеш това в своя работа. Дори малко извратен. Помислете върху това: играеш в спорт, в който всички използват краката си, но ти искаш да си служиш с ръце.
