Роналдо (39 г.) е истински глоубтротър. Такъв е и когато работи, и когато е във ваканция. У дома той става в 04:00 или 05:00 часа заради ангажиментите си в своите академии и футболни школи, които са от Китай („Само там открихме 40") до САЩ. А също и лети („Много често") до Маями, за да наглежда Форт Лодърдейл Страйкърс, на който е съсобственик.
Идвайки в Европа, Феномена пък не се спира между Париж, Рим и Мадрид. Но особено го влече към Милано, където се роди приятелството му с Бобо Виери („Чуваме се често"), Фабио Канаваро и Малдини („Паоло го чакам на 2 април в Маями"). В напрегнатата си програма Роналдо отдели време да даде ексклузивно интервю за „Гадзета дело спорт", показвайки, че е оставил завинаги част от сърцето си в града. И дори обидният траспарант, който опънаха тифозите на нерадзурите на съботния мач Интер - Сампдория 3:1 („Легендите не сменят екипа, които го направят, са лай.а") не може да промени отношението му.

Роналдо, изненада ли ви посрещането на „Сан Сиро"?
- Не съм очаквал нищо, нито пък съм си мислел какво ще стане. Дойдох на „Сан Сиро", защото го исках, а не да видя нечия реакция.

Обиден ли сте?
- За какво? За 4 дни в Милано не спрях да раздавам автографи и да се снимам с желаещите. Хората ме спират, без да крият обичта си. Тези, които в събота вечер бяха против мен, са малцинство. Както и да е, аз


не мога да им се сърдя


че не знаят каква е истината или просто не искат да я приемат.

И каква е истината?
- През 2007 г. исках да се върна в Интер и го заявих ясно на Марко Бранка (б.р. бивш спортен директор, който движеше трансферите на нерадзурите). Той ми каза, че трябва да говори с президента Масимо Морати, но ме държа цяла седмица в неизвестност. Моето идване бе свързано с напускането на Адриано. В крайна сметка избраха него.

А вие избрахте Милан.
- В Реал (М) нямаше как да остана, докато Милано бе в сърцето ми. Харесвам много този град. Освен това Милан опита да ме привлече, използвайки цялата си сила, докато аз се чувствах наранен от отказа на Интер. Преди 5 г. се бе случило същото, когато поех към Мадрид. Защото и тогава щях да остана при определи условия, както много добре знаете.

Това ли си изяснихте с Морати по време на съвместния ви обяд?
- На масата бяха обсъдени само две горещи теми - Купер и голът, който вкарах за Милан в дербито.

След като минаха толкова години, бихте ли казали кой сгреши?
- В тази ситуация и двете страни са убедени, че са прави. В общи линии аз разбирам аргументите на Морати, защото в крайна сметка


човешко е да се прости


Аз обаче твърдо вярвах и бях убеден, че в онази ситуация той ще избере мен, а не Ектор Купер. В крайна сметка спечели треньорът. Когато исках да се върна в Интер от Реал, също много го исках, наистина.

В действителност през следващите години винаги сте твърдели, че в сърцето ви Интер заема повече място от Милан.
- През моята кариера има три клуба, които са по-важни от останалите. Това са Коринтианс, Интер и Реал М. Става въпрос за невероятни човешки отношения, а не толкова за спечелените трофеи.

Като стана дума за специални отношения, как ви се струва сега Морати?
- Като оставим настрана, че вече не е президент, то днес най-накрая той е повече запалянко, отколкото акционер. И вече мога спокойно да кажа, че за него това е начинът да живее за отбора.

Сегашният президент Тохир бе казал, че иска да ви види като посланик на клуба - има ли нещо реално в тази посока?
- Това бе част от един по-голям разговор. Първо, трябва да се изясни каква ще е моята роля, защото на мен „посланик" ми


звучи доста абстрактно

Освен това аз и в момента реално съм такъв и го правя за нерадзурите, при това без никакъв конкретен ангажимент. Както и да е, има много различни възможности, за да подновя връзката си с Интер извън обичта ми към този клуб.

А възможно ли е един ден да ви видим начело на ФИФА?
- Може би, защо не. Има предостатъчно време за това.

Интер нямаше право на грешка срещу Сампдория, как ви се видя отборът?
- От малкото, което съм гледал напоследък, а и каквото са ми споделяли, очаквах да видя тим в доста по-затруднено положение. Ако подминем трите гола, отборът не рискуваше нищо и по-добрият заслужено спечели. Въпреки че мачът не бе лек и се усещаше напрежение, Манчини го проведе правилно.

Впечатлиха ли ви някои играчи?
- Най-вече четирима - Миранда, Биабиани, Едер и Икарди. С Миранда съм се срещал на терена и когато след мача си поговорих с него, останах поразен от човешкото му излъчване. Мисля, че в негово лице Интер има лидер в съблекалнята и извън нея. Биабиани ми напомни за Мориеро, но е много по-бърз. Като бивш централен нападател ще кажа, че Едер е идеалният партньор за Икарди, който за пореден път доказа головия си нюх.

В ложата разговаряхте ли и с Моуриньо?
- Много малко. Имаше толкова много хора, с които да се видя и поздравя. Но с Моуриньо се уговорихме да се видим на спокойствие.

Въпрос като към колега - каква олимпиада да очакваме през лятото в Рио?
- Градът все още е строителна площадка. Но инфраструктурата за Игрите е почти готова. Мисля, че няма да има проблеми и всичко ще приключи навреме - кметът върши страхотна работа.

Кой ще спечели скудетото?
- Бих искал да кажа Интер, но както се развиха нещата, реалната цел е третото място и плейоф за Шампионската лига. Това ще е максималното за този сезон.

Как виждате битката за титлата?
- Стискам палци за Наполи. Според вас мога ли да кажа Ювентус...