"Ей, мишка", изрепчи се някой си Гаджев от Локо Сф на Димитър Димитров. И Херо полудя! Така както само той може. Защото е от онези, които не понасят мишките да си правят имидж на негов гръб. Особено като тази. Беше наистина срамна работа.

Някакъв анонимник, който, ако не беше такова ренде, нямаше да го знае никой, обижда на мишка Димитър Димитров! Човека, преборил рака, човека футбол днес в "А" група. Този Гаджев ще отмине и замине. И единствено ще си го спомня счетоводителката на БФС. Тази, която напук на математическото си образование след 135-ия червен картон на Гаджев миналия сезон се притесни, че трябва да го глоби със сума, достатъчна за 10-дневното изхранване на Бангладеш. За съжаление това е мечтата на всяко преходно човече. Да си спечели своя момент слава на гърба на истински големия.


А Митко Димитров е наистина най-големият. Ако трябва днес отново да се напише "Повест за истинския човек", Борис Полевой със сигурност ще се спре на Херо. Та напук на борбата с рака бургазлията остана верен на футбола.

Нещо повече, и днес си упражнява професията така, както 95 процента от чиновниците по резервните скамейки не предполагат, че е възможно въобще да се работи. А Херо го прави! И то в спорта, чиито проблеми, чиито нерви докараха на Митко коварната болест. Всъщност май е по-добре да потърсим отправки към "Как се каляваше стоманата". Защото Димитров е необходимият Павел Корчагин на българския футбол. На негово място мнозина да са теглили чертата. И след победата над рака да празнуват всяка сутрин, в която си поемат свободно въздух.

Без футбола обаче Херо няма как да е свободен. Нито въздухът около него. Затова търси своя кислород само и единствено на стадиона. Дори срещу умрелите кучета от Локомотив Сф той търсеше футбола, търсеше играта. Докрай! И когато при 2:0 неговите взеха да се мардосват, той пак полудя. Да го питаш за какво му е? И при 2:0, и при 22:0 се дават три точки. Срещу Локо Сф и 5 минути да играеш футбол, и 95, пак същото - все биеш. Само че това е достатъчно за чиновниците. Тези, при които всичко е от-до. Почват работа в 9 и приключват в 18. Изпълняват си нормата и право вкъщи. Херо обаче е друг. Няма начин човек, който е преборил смъртта, сега пак да живее от-до. Не че Митко някога го е правил. Но сега е още по-отдаден, още по Херо.
И може би причината е точно в онази битка с рака. Когато човек я спечели, сигурно по инерция продължава и след нея да прави всичко по онзи начин, по който се е борил за живота си. Затова и Херо и в събота в умрелия мач с Локомотив водеше така Черноморец, сякаш от това зависи животът му, сякаш му е за последно.

Има нещо знаково, че точно Митко възроди Черноморец след разсипническата политика на Балъков, Бобич и Буковац. Първо, това е неговият отбор. Няма значение как се казва, важното е да е от Бургас. И второ - точно отбор, изпаднал на практика в неговото положение, борещ се с разсейките на раковото образование "Балъков-Буковац", можеше да надъха Херо за такава битка. И Митко успя. Успя и на двата фронта. Може да се каже, че дори надмина Корчагин. Павката загина, докато работеше, а Димитров работеше, за да оцелее. Сигурен съм, че ако го нямаше футболът, шансовете на Митко да пребори рака щяха да са поне 30 процента по-малки. Но слава богу, че ги има. И футбола, и Херо. За да знаят пишлеметата като Гаджев, че не всичко са трите точки. За да са наясно, че ако си чиновник, не можеш да си Херо.