13 юли 1982 година, Рим. На военното летище "Чампино" са дошли десетки хиляди души да посрещнат чартъра, с който се прибира Сандро Пертини, президентът на Република Италия. Той е изключително популярен в родината си и без съмнение би получил трети пореден мандат, ако Конституцията позволяваше това.

Но този път това огромно множество не е тук заради него, а заради спътниците, които имат честта да пътуват с личния самолет на Пертини. Това са футболистите на "скуадра адзура", които преди два дни са станали първенци на планетата. И ето, те слизат от самолета - вечният Дино Дзоф, безкомпромисният Джентиле, неудържимият Кабрини, галантният Ширея, всеотдайният Тардели, изящният Алтобели... И най-големият - Паоло Роси! Това е краят на една история, започнала преди няколко години, една история, наречена "черно тото"...

След успешното представяне през 1978 г. на младия тогава отбор на Италия на Апенините са оптимисти за представянето на отбора на предстоящите еврофинали две години по-късно. Непосредствено преди това избухва скандал за уредени мачове, от който потърпевш се оказва младата звезда на "адзурите" Паоло Роси. Двегодишна дисквалификация коства участието му на Евро'80. В момент, в който всички сякаш са забравили за него, един телефонен разговор между Хеленио Херера и Енцо Беардзот реабилитира играча.

"Започвай да редиш състава от Роси!", казва Великият магьосник и Паоло е сред 22-мата избраници в "небесносиньо" за предстоящото световно първенство в Испания. За Иберийския полуостров не заминават двукратните вицешампиони от Холандия - това е най-голямата изненада. Нашите момчета също не намират място сред финалистите. Те допускат пред себе си не само европейския шампион ФРГ и не толкова силния тим на Австрия. Участниците вече са 24 на брой. Идеите на Хавеланж вече придобиват реални очертания...

Много възможности се откриват за представителите на Третия свят. Толкова дебютанти наведнъж е рядко явление - Кувейт, Нова Зеландия, Хондурас, цели два представителя от Африка - Алжир и Камерун! Прави впечатление отсъствието на Уругвай, докато "абонатите" Аржентина и Бразилия са налице, придружени от "бронзовия" някога отбор на Чили. Асовете отвъд океана се готвят за страховита битка, знаейки какво ги чака на Стария континент.

В редиците на "гаучосите" е младата звезда Марадона, а "селесао" изглежда още по-солиден с невероятните изпълнители в златисти фланелки. Осем студенти има в този знаменит състав - капитанът д-р Сократес, Зико, Едер, Серезо, Леандро, Фалкао, Оскар и Жуниор. Сред фаворитите още са СССР, Англия, ФРГ, дори и Франция, чийто млад отбор тепърва ще събира симпатии. "Ла фурия еспаньола" е записана по инерция сред фаворитите, но по-късно става ясно, че разполага само с един коз - домакинството.

На 13 юни препълненият стадион "Камп Ноу" в Барселона става арена на първата сензация - световният шампион Аржентина претърпява крушение срещу Белгия с 0:1. Марадона и Диас са неутрализирани, а Кемпес е бледо подобие на големия играч отпреди четири години. Един гол на Ванденберг е достатъчен, за да загатне за тежките дни, които предстоят на "гаучосите" на испанска земя.

В група "А" 5 от 6-те мача завършват наравно. Само отборът на Полша разгромява Перу с 5:1 и успява да заеме първото място. За второто, даващо възможност за класиране напред, спорят Италия и... Камерун. "Неукротимите лъвове", предвождани от Роже Мила и вратаря Томас Н'Коно, отстъпват заради само един по-малко отбелязан гол. Мачовете в групата са винаги мъка за италианците и този път не е по-различно...

Много са запомнящите се моменти и в групата на Алжир, Австрия, Чили и ФРГ. Африканците взривяват футболните среди, побеждавайки еврошампиона от Западна Германия с 2:1! Надделяват и над Чили с 3:2, но допускат поражение от Австрия - 0:2. Немците също побеждават Чили с 4:1 благодарение на невероятния Румениге и сега съдбата на Алжир зависи от мача ФРГ - Австрия. Той завършва 1:0 в полза на германците и това остава в историята като най-срамната среща, играна някога на световни финали.

"Позорният мач между братовчедите",

"Мизерен виенски валс" са само малка част от заглавията на световната преса, олицетворяващи падението на двата едноезични отбора. В трета група Аржентина, изпила до дъно чашата студена вода на старта, е преобразена срещу Унгария - 4:1, като основната заслуга за това е на развилнелия се Марадона. "Боксовата круша" Салвадор, инкасирал 10 гола в двубоя си с "чардашите", стяга редиците и губи "само" 0:1 от Белгия и 0:2 от Аржентина. "Червените дяволи" и световните шампиони прескачат тази фаза.

В група "D" Англия успява да си проправи път напред заедно с Франция. В мача помежду им Робсън вкарва най-бързия гол на шампионата и албионците за пореден път надделяват над своите съседи отвъд Ламанша. "Петлите" са перспективен тим, с избистрен състав и затова успяват да наваксат в следващите двубои - 4:1 срещу Кувейт и равенство (1:1) с Чехословакия. Това е напълно достатъчно за амбициозните момчета на треньора Идалго да продължат да събират овации в набиращата скорост надпревара.

Домакините също се промъкват благодарение на три нелепи дузпи - отсъдени, за да потвърдят тенденцията за съдийския толеранс към организатори на мондиал. Правото да играе в следващия кръг освен "тореадорите" си спечелва и Северна Ирландия. Най-много емоции има в последната група. Бразилия побеждава СССР с 2:1 в скандален двубой, ръководен от испанския рефер Ламо Кастильо. И до днес в Москва претендират за две неотсъдени дузпи и един отменен гол.

Четвъртфиналистите, 12 на брой, са разпределени в 4 групи с по 3 отбора във всяка. Полша и Белгия дават началото на "двубоите на истината". Великолепни голове - отдалеч, с глава и след самостоятелен пробив - на Збигнев Бонек носят победата на "дружина полска" срещу "червените дяволи" с 3:0. Последните не могат да се съвземат и в мача със СССР, който губят с 0:1. Така се стига до положение, в което и равенство с Червения крайцер изпраща напред поляците. И те го постигат - златно за тях 0:0...

Блохин, Шенгелия, Андреев и Дараселия не приличат на себе си. Така съветският отбор пропуска изключителна възможност да се нареди сред четирите най-добри. В група "B" равенствата на Англия с ФРГ и с Испания разочароват публиката. Особено тази на домакините, защото бундестимът събира в железен юмрук силите си и побеждава "ла фурия еспаньола" с 2:1. Юп Дервал изненадва испанците с включването на младия Литбарски, наричан "Дрибларски", и Фишер, предпочетени пред Хорст Хрубеш.

Брайтнер е познатият лидер, което е достатъчно за опитен тим като ФРГ да надиграе безверените домакини. Англия за пореден път разочарова. Това, което се случва на стадион "Сария" в Барселона, е нещо епохално, достойно за перото на Омир. Безличната до този момент Италия надиграва Аржентина и Бразилия! Стратегът Беардзот изумява всички, успявайки само за няколко дни да превърне своя отбор в екзекутор на южноамериканския елит - Аржентина и Бразилия.

Срещу "гаучосите" човекът с вечната лула осъзнава, че е достатъчно да се спре Марадона, изпратен в прекалено предни позиции от Меноти. Тардели и Кабрини опъват на два пъти мрежата зад Фильол, а голът от дузпа на Пасарела е слаба утеха... Галван и Тарантини са бледи сенки, а "голеадорът" Марио Кемпес е пълно разочарование. Аржентина губи и от "селесао" с 1:3, преди официално да сдаде титлата...

Италия - Бразилия 3:2! Хеттрик на Паоло Роси и "великата армада" на Теле Сантана напуска сцената на 12-ото световно първенство. "Това е краят. Бразилия загуби. С това загуби и футболът. А най-хубавото нещо, което можеше да се случи на тази прекрасна игра, бе момчетата на Теле Сантана да станат световни шампиони" - тези думи принадлежат на треньорът на Шотландия Джок Стейн.

След този невероятен спектакъл заклетият въздържател от Глазгоу за първи път в своя 57-годишен живот си поръчал бутилка уиски. Минават години, но винаги ще се помнят невероятните плонжове на Дино Дзоф в последните минути на срещата, погребали може би най-атрактивния бразилски отбор, появявал се някога на футболното поле. Вечният Дино се явява последна преграда пред ударите на Едер, Зико, Оскар и Луизиньо в отчаяните им опити да се доберат до равенство...
В последната група Франция без напрежение преодолява с две победи Австрия (1:0) и Северна Ирландия (4:1) и попълва полуфиналното каре.

Срещата Италия - Полша е с предизвестен край. Няма го Бонек и 2:0 с голове на Паоло Роси. В Севиля Франция излиза срещу ФРГ. Румениге е контузен, но Брайтнер, световният шампион от Мюнхен'74, повежда младите си съотборници. След негов пас и удар на Фишер топката попада у Литбарски и той извежда германците напред - 1:0. От дузпа за спъване на Рощо Платини изравнява - 1:1.

След почивката бундестимът е в глуха защита, но "петлите" правят непростими пропуски чрез Сикс и Рощо. В последната минута Аморос цели гредата и това налага допълнителни 30 минути. Трезор и Жирес довеждат нещата до 3:1, но Немският валяк, преобразен след влизането на Румениге (с 20 обезболяващи инжекции!), стига до 3:3! И при дузпите Франция скланя глава.

Нямат сили Платини, Етори, Жирес, Рощо и Босис да излязат в спор за третото място - толкова силна е тяхната скръб. Тези изящни артисти напускат борбата, а немците, които "загубиха от Алжир и само дипломацията не позволява да се каже как спечелиха срещу Австрия" (Удо Латек), ще играят на финал. Такъв е футболът понякога...

На 11 юли стадион "Сантяго Бернабеу" е препълнен - тук са и държавните глави на Италия и ФРГ редом с испанския крал Хуан Карлос. Милиони италианци чакат пред телевизорите изхода от последната битка на момчетата на синьор Беардзот. Антоньони е контузен, а в самото начало и Грациани напуска борбата. Той винаги пее националния химн с ръка на сърцето и сега моли санитарите да не бързат да го отнасят в лазарета.

Заместилият го Алтобели се представя великолепно. Осемнайсетгодишният Бергоми играе своя "мач на живота" срещу Румениге. Бригел подкосява Конти в пеналта, но Кабрини бие в аут отсъдената дузпа! След паузата обаче нищо не е в състояние да спре невероятния шампионски полет на "скуадра адзура". Роси се промъква като невестулка между пазачите си и нанася с глава първия безпощаден удар - 1:0 за Италия!

"Гоооол! Ваше Величество, Роси вкара гол!" - като осемгодишен малчуган отскача от мястото си 84-годишният Сандро Пертини. Великолепна комбинация Конти - Роси - Ширея - Тардели завършва с втори гол в мрежата на Шумахер. Алтобели прави резултата класически, а Брайтнер само отсрамва немците в края. Трета титла за Италия и след това историята е позната - героите в "небесносиньо" се качват на президентския самолет и пристигат на летището в Чампино край Вечния град. Там, където преди 16 години "адзурите" са посрещнати с дъжд от развалени яйца и домати след позора срещу КНДР... Каква ирония на съдбата!