В разгара на световното първенство светът на футбола чества 150 години от изиграването на първия официален международен мач в историята на най-великата игра. Може би днешните приятелски срещи изглеждат много по-добре огранизирани от дебютния сблъсък на Шотландия и Англия, но именно този двубой поставя основата на днешните мачове между национални отбори.

Както винаги се случва в подобни ситуации, начинанието е рожба на прозорливостта на един-единствен човек - секретарят на ФА Чарлс Уилям Алкок. Заедно със своя брат Джон той основава Уондърърс и е капитан на тима при триумфа му в първото издание на ФА Къп през 1872 г. От 1870 г. той заменя Робърт Греъм като ковчежник и секретар на Футболната асоциация и една от първите му задачи е да организира мач между отбори, съставени от англичани и шотландци. За целта той разговаря с Джеймс Къркпатрик и Артър Киниърд, които впоследствие ще получат титли сър и лорд, канейки ги да съставят свой тим. Първото съобщение за срещата е публикувано на 22 януари 1870 г. във вестник "Фийлд". Тя е предвидена да се изиграе в средата на февруари, но големият студ в Лондон, довел до замръзването на горното течение на Темза, я отлага. Така в крайна сметка Англия и Шотландия се изправят един срещу друг на 5 март 1870 г. на "Оувал". Двубоят завършва 1:1, след като Робърт Крауфорд открива резултата за гостите, а Алфред Бейкър изравнява за Трите лъва.

Този мач обаче няма да остане в хрониките като първата международна среща, тъй като Шотландия е представяне само от базирани в Англия играчи. Преди втория двубой, насрочен за 19 ноември, Алкок публикува съобщение във вестник "Скотсмен", в което се конфронтира с мнението, че шотландският отбор не е представителен за местния футбол. "Независимо от състава на шотландската единадесеторка, право да участва в нея имаше всеки шотландец, без значение дали живее на север или юг от река Туид. Това, че на поканата, публичност на която бе дадена чрез страниците на шотландските списания, се отзоваха главно англо-шотландци, е проблем на Севера, а не на организаторите на срещата". Една от причините, поради която тези срещи се радват на "мижав" интерес от шотландска страна, може да се корени във факта, че все още съществуват разлики между правилата, прилагани от ФА и тези в страната на хайлендърите, които са сходни с тези на ръгбито. Така в рамките на следващите 2 години в Лондон са изиграни още 4 мача между англичани и англо-шотландци, които завършват с 3 победи за домакините и 1 равен.

Алкок обаче не се отказва от това да организира първоначално планирания сблъсък и на 3 октомври 1872 г. ФА анонсира, че ще изпрати свой отбор, който да се изправи срещу шотландска селекция в Глазгоу. По това време няма Футболна асоциация на Шотландия и водещият фактор в местния футбол е Куинс парк. Неслучайно когато двата отбора излизат един срещу друг на 30 ноември 1872 г., всички 11 шотландци са играчи именно на този тим, а сините фланелки са в чест на тогавашните клубни цветове. В допълнение домакините носят червени качулки, докато Англия излиза с бели фланелки и шапки. Срещата се играе на "Хамилтън кресцънт", което си е игрище за крикет, но спрямо тогавашните футболни стандарти върши отлична работа. То се намира в глазгоуския район Партик, намиращ се на северния бряг на река Клайд.

Зрителите на този двубой трябва да заплатят за удоволствието да го гледат сумата от 1 шилинг. За сравнение - средната месечна работническа заплата е 20 шилинга на седмица. В различни източници са отбелязани между 2000 и 4000 зрители, но каквато и да е истината, това е най-посетеният мач в Шотландия до онзи момент. Приходите са в размер на 109 паунда, а "Норт Дейли мейл" отбелязва, че край терена присъства и "немалък брой дами".

За разлика от своите домакини, англичаните са представители на 8 различни клуба, като най-голямо (четирима) е представителството на университета Оксфорд. Подходът към срещата на двата тима е съвсем различен - шотландците излизат с постройка 2-2-6, докато англичаните залагат на характерното за тях в тези години 1-1-8. Интересното е, че в хода на мача двата отбора въртят вратарите си - Робърт Смит заменя Робърт Гарднър за шотландците, а при англичаните Уилям Майнард ротира Робърт Баркър. Хрониките говорят за отменен гол на домакините през първото полувреме, като според съдиите топката не е преминала под лентата, която в онези години се слага вместо горна греда. В самия край хайлендърите имат шанс да стигнат до победата, но Робърт Леки не успява да вкара.

Този мач става катализатор на международните двубои и до 1914 г. двата отбора ще се срещат всяка година, обикновено в месеците март и април. Скоро към англичани и шотландци се присъединяват Уелс и Ирландия и през 1883-84 г. четирите нации за пръв път играят помежду си в рамките на Британския шампионат. Регулирането на международните срещи обаче ще бъде възможно едва с настъпването на XX в.

30 НОЕМВРИ 1872 Г., КОНТРОЛА

ШОТЛАНДИЯ - АНГЛИЯ 0:0

"Хамилтън Кресцънт", Партик, 4000

ШОТЛАНДИЯ: Гарднър, Кър, Тейлър, Томпсън, Дж. Смит, Р. Смит, Леки, Ринд, Маккинтън, Уиър, Уодърспун

АНГЛИЯ: Баркър, Грийнхалг, Уелш, Мадисън, Майнард, Брокбанк, Клег, Смит, Отауей, Ченъри, Морис

Съдия: Уилям Кий (Шотландия).