След като дълги години бе поставен въобще под съмнение смисълът от съществуването му, турнирът на Лига Европа през тази пролет си стана състезание от световна класа. Дори както обичат да пишат младите репортери, чиято глаголна подготовка е сведена до само няколко варианта, Лига Европа обърна Шампионска лига. Направи го в четвъртък по един забележителен начин.
С производството на няколко незабравими
спектакъла. Като тези на „Анфилд" или на „Вестфалия", както си го знам аз. Това са вече мачове за историята, сблъсъци, каквито помним от добрите стари времена, когато нациите имаха все още значение. Ливърпул и Юнайтед, Борусия и Тотнъм върнаха онова позабравено очарование от играта, което Шампионска лига с прекалената комерсиализация и „дигитализация" няма как да пресъздаде. Това вече беше футбол, за какъвто феновете жадуват. Дори Челси - ПСЖ не даде на публиката и една десета от това, което поднесоха Ливърпул и Юнайтед. С мотивация от първата до последната секунда, а не с разходки за лека нощ в последните 20 минути, както бе на „Стамфорд Бридж".
Очарованието на Лига Европа несъмнено се подчертава от факта, че наистина е състезание на клубове, които принадлежат към определени школи. Защото Барселона, Реал, Байерн, Ювентус и ПСЖ са космополитни клубове и в тях испанското, италианското, немското и френското не присъства дори за цвят. Те отдавна са световни клубове. Докато Ливърпул, Дортмунд, Севиля са типични представители на своите първенства. И на традициите.
Новината от четвъртък, е че Лига Европа вече е голям турнир. И като състав, и като качество, и като интрига. Какво се очертава след първите мачове като тенденция? Каква само компания се получи за последната фаза! Ливърпул, Дортмунд, Севиля, Виляреал, Атлетик Билбао. Към тях прибавени Лацио, Шахтьор, Фенербахче, ако не се случат непредвидени изненади. Но дори и други отбори да преминат напред, нивото на турнира с нищо няма да пострада. Тенденцията съперничеството да се свежда
до един финал,
който бива забравян още на следващия ден, вече е нарушена. И следващия четвъртък, и по следващите ще гледаме велики битки, невероятни сблъсъци, отбори, които не само че не подценяват турнира, но и му придават основно значение. Несъмнено затова допринесе много и въведеното през миналата година правило за директно участие на победителя в Шампионска лига. Ето пример за едно далновидно решение, което коренно промени статута на цял един турнир. Защото за повечето от кандидатите за слава да преминат през вратата на Лига Европа към голямата Шампионска лига се е превърнало в основна цел.
За първа година под съмнение е поставена хегемонията на испанския футбол. Или поне конкуренцията е много по-сериозна. Макар и да е ясно отсега, че Севиля трудно може да бъде победен, то едва ли така мислят Ливърпул и Борусия Дортмунд. Тяхното самочувствие е далеч по-високо от това на Днепър. Сега Емери наистина ще бъде под напрежение, защото срещу него са Юрген Клоп и Томас Тухел. Хора от другата лига, хич няма да бъдат толкова лесни! И все пак какво
видя светът в четвъртък,
което го накара да заспи усмихнат. Прекрасно, динамично, вдъхновяващо първо действие на „Анфилд". Ливърпул, какъвто хората искат да гледат и Юнайтед, който, доколкото можа, оказа някаква минимална съпротива. Почти същата картина с максимално вдъхновение демонстрира Борусия срещу Тотнъм. Пълна победа на отдадеността на каузата над сметките на Почетино. Хубав урок за всички, които искат да минават напред по втория начин. Базел макар и доста различен от този, който познаваме, за пореден път показа, че е величина, и то срещу Севиля. Шахтьор Донецк върви някак незабелязано, но никой не трябва да забравя, че този отбор веднъж вече е печелил същия турнир. И тогава със същите тихи стъпки. Фенерите също са били на върха, а сега са във възход. Жълтата подводница Виляреал никога не е стигала до финал, но след победата над Леверкузен кой знае какви мисли им минават за изплуване до върха на „Санкт Якоб" в Базел. Защо пък и храбрите баски от Атлетик, които се бият на терена досущ като спартанците при Термопилите, да не постигнат това, което им се изплъзна преди четири години.
Едно обаче е сигурно - Лига Европа няма да бъдат вече огризките след основното ястие Шампионска лига. Тя самата вече се превърна в основно блюдо.
А отличниците от четвъртък вечер безусловно са Ливърпул и Дортмунд, които спечелиха неутралните зрители с вдъхновяващата си и динамична игра. Евентуален финал между двата тима ще е черешката на тортата в това издание на турнира.
Tong
на 12.03.2016 в 23:20:21 #1" Защото Барселона, Реал, Байерн, Ювентус и ПСЖ са космополитни клубове и в тях испанското, италианското, немското и френското не присъства дори за цвят." ==== Няма как да се съглася с това твърдение, пък ако ще авторът да се изживява като гуру на спортната журналистика. За Реал (М) и ПСЖ в някаква степен това е вярно (особено за Реал (М)). Но Барселно, Байерн и Ювентус категорично не са такъв тип отбори. Барселона имат собствен стил и това го виждат дори слепите. Няма нищо международно в играта на Барса. Всеки, който влезе в този отбор, се подчинява на начина му на игра и дава най-доброто от себе си, но не за да изпъкне индивидуално, а в името на отбора. Това че Барселона има ясен стил се вижда от факта, че с някои леки вариации Барса играе еднакво вече при четвърти или пети треньор. Просто те си имат определена философия за футбола и всеки тренер при тях трябва да се съобразява с нея, иначе просто трябва да си ходи. Разбира се, имат си подходящи изпълнители за целта и трима от най-важните от тях не са испанци, но те - в крайна сметка - се подчиняват на общия замисъл. Байерн - при предишняи се терньор бяха супер машинии с типично немско поведение. Гуардиола промени някои неща, но Байерн си остава немска машина - страхотна преса и много пасове напред - е Пеп вкара и пасове "настрани", но Байерн няма как да стане испански отбор. Да, не е 100% немски отбор, но пък и "невероятните" Ливърпул и Манчестър Юнайтед, по който авторът тъй драматично се прехласва, май не са чисто английски - като почне от треньорите, минем през вратарите и т.н. Май Байерн е по-немски отколкото споменатите отбори са английски Ювентус - с италиански треньор и преобладаващ брой италиански играчи и типично италианска игра, напомняща на втората половина на 90-те години. Накратко, принципът на контраста върши добра работа, когато се опитваш да убедиш някого в нещо, но ако прекалиш постигаш обратния ефект. Лига Европа става интересен турнир - спор няма. Но да се твърди,че е по-интересен от ШЛ...