Диего Марадона се появява рядко по нашите ширини. В края на ноември той подкрепи на живо Аржентина във финала за Купа Дейвис срещу Хърватска. Колегите от сръбския сaйт b92.com използваха тази възможност да уговорят интервю с Марадона. Дни по-късно техен екип бе в дома му.

ЗА МЕДИИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ

Не, не мисля, че нищо не струват, смятам, че медиите са потребни. Звездите са им нужни, за да се продават. Там ще се появи новият Майкъл Джордан или ще стане някой като Шугар Рей Леонард, за който ще се каже, че е голям като Джордан. Или Флойд Мейуедър, който всъщност е "велик" като Мохамед Али. Или, например, ЛеБрон Джеймс, Стеф Къри... Мисля, че обществото има нужда от идоли и, когато ги няма, медиите ги създават.

ЗА БАСКЕТБОЛА (НБА) И РАЗЛИКАТА С ФУТБОЛА

Един футболен мач може да завърши 2:2, 1:1, 2:1, 1:0... но, когато погледна срещите от НБА, разликата никога не е по-голяма от пет точки. Така че аз не разбирам това... Зная, че Майкъл Джордан е бил най-големият, че Къри стреля от тройката като Бог, че ЛеБрон е феномен, че в НБА има една шепа играчи, които са велики атлети. Но това, което не мога да разбера е, че разликата е постоянна - една, две точки. Най-много четири. И тогава, в последните 15 секудни, някой побеждава с една точка разлика. Мисля, че всичко това е наредено. Как иначе биха ни задържали пред телевизора в незивестност кой ще победи. В другите спортове има много повече разлика в резултата. От друга страна, баскетболистите печелят повече от футболистите. Във футбола, ако не тичаш и не играеш добре, няма как да спечелиш мача. Това е ясно. Но аз съм убеден, че когато няма икони, трябва да покажеш на хората, че те всъщност съществуват. За това се прави всичко...

ЗА ТЕНИСА И СРЕЩАТА СИ С НОВАК ДЖОКОВИЧ

За мен Новак Джокович е феномен. Въпреки това има само един "номер едно" и това е Роджър Федерер. Абсолютен №1. Но повтарям, Джокович е феномен. Той ми е разказвал, че като дете, докато бомбите са падали над страната му, не е преставал да тренира. Ако бомбите са падали вляво, той е тренирал вдясно и обратно. Това за мен беше невероятно. И това го казвам с голяма радост, защото имах щастието да прекарам цял един ден с него. Тогава имах възможността да се убедя в неговото гостоприемство и неговата топлина. И че славата и парите въобще не са го променили. Когато се видяхме, той беше четвърти, пети, шести играч в света, но се виждаше, че ще стане и номер едно. Беше неизбежно. Да, сега там е Анди Мъри, но Ноле със сигурност пак ще бъде първи, въпреки че Мъри играе доста добре. Аз се идентифицирам с такива хора. Особено с Ноле. Разбрах, че той е търсил фланелка с моя подпис от един аржентински журналист. А той не е знаел, че аз също исках негова тениска с автограф за себе си. Тогава го измислихме да се видим в Абу Даби (б.а. - Марадона е треньор на Ал Уасъл, ОАЕ в периода 2011/12). И прекарах цял ден с него и екипа му. Играхме футбол, тенис. Той ми каза, че играя по-добре тенис, отколкото той футбол. Тези неща малко хора ги знаят, но тези случки са, за да се разказват. Аз не обичам, когато хората знаят много и го задържат за себе си. На мен ми допадат хората като Фидел Кастро, които знаят много истории. И дори когато стана на 90 години, той все още говореше и пишеше за миналото, но и за бъдещето. Това означава, че оставя наследство за народа си и иска да каже на света как всеки ден да бъде по-добър. И ние от света на футбола, тениса, баскетбола единственото, което можем да направим, е да следваме наследството, оставено ни от Фидел Кастро. Искам да предам много здраве на моя голям приятел Емил Костурица. А на Ноле пожелавам по-бързо да се върне на първото място. И да им кажа, че дълго време не са ме търсили, че ми липсват. И че когато искат, на който и да е край на света, винаги бих се срещнал с тях, за да си говорим за живота. Защото приятелите винаги се срещат, където и да се намират.

ЗА ЗНАМЕНИТИЯ СИ ГОЛ НА "МАРАКАНА" И ОМРАЗАТА НА ФЕНОВЕТЕ

(Диего Марадона се връща към знаменития си гол за 2:0 при победата на Барселона с 4:2 над Цървена звезда в 1/4-финал за КНК на "Мала Маракана" в Белград. Тогава той вкарва с прехвърлящ удар извън наказателното поле в 47-ата минута) Вратарят беше висок 193 см. и с вдигнати ръце минаваше над напречната греда. Това е много над мен (смее се). Това е един от малкото случаи, в които съм имал щастието противниковите фенове да ме аплодират. От този ден Белград остана в сърцето ми. Вкарах много красив гол. Преминах половината терен и като видях къде се намира вратаря, който бе застанал така, че закриваше цялата врата, първото нещо, което си помислих, бе да стрелям с боц. После реших да го прехвърля и така тя се озова в мрежата. Тогава Цървена звезда бе много добър отбор. Трудно удържахме играчите им. Но също така никога няма да забравя, че са ме аплодирали и на стадиона на Реал (Мадрид). После същото нещо феновете на Реал са правили и с Роналдиньо. В Аржентина това е невъзможно да се случи. Дори и някой от Ривър Плейт да вкара най-красивия гол на света, който някога сте виждали, на терена на Бока ние ще го псуваме на майка. Същото важи и в обратната страна - на терена на Ривър.

ЗА "ГОЛА НА ВЕКА" СРЕЩУ АНГЛИЯ ПРЕЗ 1986

Когато взех топката, аз вече имах контрол над нея, имах контрол над аржентинските и английските играчи. Когато тръгнах с нея към вратата, видях, че ме затварят от моята дясна страна и в този момент видях Тери Фенуик... но в същото време виждам и Буручага, който тича по левия фланг и Валдано, който също пробива. Тогава какво правя аз? Тръгвам директно към Фенуик и в същото време го подвеждам, че ще пусна пас към Буручага. В този момент виждам, че Фенуик гледа ту вляво, ту вдясно... не знае на къде ще я подам. Чуди се дали да пази вляво, вдясно или да внимава за мен. Имах простор, оставаше ми само Фенуик и вече навлизах в наказателното поле, финтирах го... когато се опита да ме спре с ръце, вече беше късно. Преминах 50 метра, като луда кола. След това залъгах Питър Шилтън и той колкото и добър вратар да беше, скри лицето си с ръце. До ден днешен не разбрах какво искаше да покаже с този жест. Тери Бътчър, който пробяга доста, за да затвори Ектор Енрике, ми влезе с двата крака. Това за всеки би значило фрактура, а аз нищо не усетих. Аз само усетих щастието от гола. Когато отидохме под душовете след мача, Валдано ми каза: "Ти ме видя, като ти исках топката?". Аз му отговорих: "Да, видях всичко". Той само вдигна ръце и ми отвърна: "Махай се, бе". И добави: "Въпреки всичко трябваше да ми обърнеш внимание и да видиш, че търся топката от теб". А аз му повторих: "Кълна ти се Хорхе, че те видях. Така използвах възможността Фенуик да пази и теб. Да, можех да подам на теб или Буручага, но исках голът да е мой". Най-красивият гол в историята на световните първенства. И такъв си остана.

ЗА ЖИВОТА И ПОЛИТИКАТА

В страни от заболяването, което имах, никога не забравих от къде съм тръгнал. Срещнах се с велики хора, но по-голям от Фидел Кастро не съществува. Срещнах се и с Уго Чавес, Муамар Кадафи, много великани... Но никой от тях не е и до коленете на Фидел Кастро. Имах възможността да срещна Емир Костурица, Новак Джокович, които също са велики хора и с тях можеш да говориш съвсем свободно, като с най-обикновен човек. Можем да говорим за тяхното ежедневие, за проблемите им, както и аз да им разказвам за своите. Земни хора... Един ден Фидел Кастро ме пита как изпълнявам дузпи, а аз му отговорих: "Фидел, когато някой изпълнява дузпа, има 50 хиляди души, които очакват да вкараш гол. И още 50 хиляди, които се надяват да не отбележиш. Така че това не е лесна работа". Той продължи: "А как точно го правиш?", а аз му казах: "Отдръпни се". Преди да взема топката, аз поглеждам вратаря. Тогава Фидел нареди на един войник да стане на вратата на стаята, защото нищо не му било ясно. Стигнах до топката, стрелях и... гол. Той въздъхна: "Браво, трябваше и аз да играя футбол". Но е играл бейзбол и така света е изгубил един добър футболист (смее се). За мен той завинаги ще остане най-великата личност, която съм срещнал и ще срещна до края на живота си. В Индия, в Калкута, се запознах и с Майка Тереза. За да бъдеш добър футболист и човек, не трябва да забравяш хората , които нямат нищо. Не ме е срам да кажа, че аз нямах нищо. Но нито съм лъгал родителите си, нито съм ги опозорявал. Това е животът. Има още много хора, с които съм се запознавал или съм искал да срещна. Ако ме запознаят с Обама, за мен това не би значило нищо. Не ме интересува да се запознавам с Обама, нито с Клинтън, нито Буш. Не мога да ги гледам. За мен те са като Мики Маус, те са марионетки. Не излъчват енергия. Моите хора са Чавес, Мадуро, Кореа, Моралес, Ортега. Хора, с които мога да говоря за проблемите на хората. Проблеми, които аз самият съм имал, когато бях малък. Това не го забравям.

ЗА СЕМЕЙСТВОТО И БЪДЕЩАТА РАБОТА

Трябва да благодаря на Бог, защото още от дете сънувах, мечтаех, да купя къща на майка си. Това бе моята единствена цел. Целта ми не е била днес да живея в такъв палат (б.а. - посочва къщата си). Нито да играя на световно първенство и да го спечеля, или пък в Примера дивисион за Барселона и с парите от това да си купя свой дом. Вярвам, че именно това нещо ме е водило в живота напред и ме пази и до днес. Имах четири сестри и нито една нямаше как да осигури дом на майка ни. Затова си поставих за цел да изпълня това, когато започнах да играя. Е, после й купих три къщи. Животът ми следваше пътя на успеха и затова днес имам всичко това. А майка ми и баща ми ми липсват много. За това до ден днешен гледам какво мога да направя за своите деца. Ако можех да избирам днес, пак бих избрал футбола. Но във футбола има и много мафия. Всичко е един затворен кръг, от който няма излизане. Наскоро децата ме попитаха, не ти ли липсва мириса на терена... Да, липсва ми, защото това е моят живот, моята страст и няма да се промени. Но мафията между Хулио Грондона и Йозеф Блатер не позволяваше на Марадона да работи. Сега, когато единият е мъртъв, а другия полужив... сега мога да работя за футбола.

Превод: "Тема Спорт"