Събитията в Близкия Изток изглежда излизат извън контрол, а заплахата от война между Саудитска Арабия и Иран изглежда все по-реална. Но каквото и да се случи, можем да бъдем сигурни в едно - конфликтът между двете държави ще бъде неконтролируемо бедствие за региона и за света.
Напрежението бе разпалено от изстреляната ракета срещу Рияд от бунтовниците хути в Йемен. Саудитска Арабия незабавно определи атаката като "очевидна военна агресия от иранския режим, която може да се превърне в акт на война" и си запази "правото да отговори".
Основните производители на петрол от ОПЕК, които се намират в Персийския залив, осигуряват почти 20% от световните доставки на с петрол през Ормузкия пролив, свързващ Залива с глобалните пазари. Протокът, който е широк само 34 мили в най-тясната си част, е разположен между Иран и Оман. В случай, че избухне война между Саудитска Арабия и Иран, този ключов морски път лесно може да бъде блокиран.
Всъщност доставките могат да спрат още преди да е засегнат дори един кораб. Ако застрахователите усетят, че има непосредствен риск от нападение на танкер в района, те или ще прекратят застраховката, или ще наложат прекомерни такси за покритие. При тези обстоятелства корабоплавателните компании вероятно ще изберат да изчакат приключването на военните действия, вместо да рискуват танкерите си.
Източник: iStock
Разбира се, проливът може да бъде затворен и като пряк резултат от военните военни действия, например от Иран.
Въздействието на такова затваряне върху световната икономика би било тежко и незабавно. Заради Суецката криза през 1957 г. 10% от световната петролна продукция беше извадена от пазара. В рамките на един месец САЩ и Европа бяха изправени пред рецесия, която продължи през по-голямата част от годината.
Арабско-израелската война от 1973 г. и произтичащото от това арабско ембарго в ОПЕК доведе до дълги опашки по бензиностанциите, а цената на петрола се повиши 4 пъти. На годишна база световното производство на петрол се запази стабилно, но износът на Персийския залив за САЩ спадна с 1.2 млн. барела на ден или около 7% от общото потребление в страната. Този петролен шок въвлече САЩ в рецесия, която продължи 2 години.
В случай на саудитско-ирански военни действия, които водят до трайно прекъсване на износа от Персийския залив, ще последва подобна тежка и бърза глобална рецесия.
Източник: iStock
През 1973 г. вносът от Персийския залив в САЩ все още възлиза на 8% от потреблението, чиято загуба е достатъчна, за да свали 10% от БВП на страната от 1973 г. до 1975 г.
Китай и други големи вносители обаче ще се стремят да надцакат САЩ за вноса от страни като Нигерия, Ангола и дори Бразилия и Колумбия. Като цяло, вносът в Щатите може да падне до 15% от общото потребление - 2 пъти по-голямо от понижението от 1957 г. до 1973 г. и достатъчно, за да потопи САЩ в дълбока рецесия, продължаваща години.
От друга страна, зависимостта от вноса в САЩ е спаднала драстично от началото на шистовата революция. Дори крайбрежните региони на САЩ да пострадат от високи цени на петрола, времената на подем ще се върнат в щати като Луизиана и Тексас та чак до Северна Дакота и провинция Албърта в Канада.
Загубата от 20% от световното снабдяване с петрол ще повиши цените на петрола в диапазона от 200 долара за барел. Шистовият сектор ще преживее славни дни, прогнозира Стивън Копиц, управляващ директор на енергийната консултантска компания Princeton Energy Advisors.
Държавите, които нямат масово производство на петрол, ще пострадат най-много, особено Европа и Източна Азия, по-специално Япония и Южна Корея.
Ситуацията в Китай би била бедствена. През последните няколко години китайската икономика разви остра зависимост от вноса на петрол. Вносът на петрол покрива повече от 3/4 от общото потребление на Китай, а половината от вноса в Китай идва от Персийския залив.
Затваряне на Ормузкия проток не само би вкарало Китай в рецесия, но предвид високата степен на финансиализация на икономиката, би могло да създаде по-широка обществена и политическа криза. Трудно е да се предвиди точната реакция на китайското правителство, но Пекин със сигурност ще окаже максимален натиск върху САЩ и страните от Персийския залив за прекратяване на конфликта по какъвто и да е начин.
Най-добрият сценарий за Китай ще бъде необходимостта да създаде максимално бързо глобално военно и дипломатическо присъствие, способно да приложи сила, за да повлияе на събитията в Близкия Изток и ако е необходимо, да измести САЩ като основен фактор в региона.
Източник: Saudi Oil
И накрая, предвид историята на сътрудничеството между Северна Корея и Иран в областта на ракетните програми, заплахата от ракетни удари от Иран може да изостри напрежението между САЩ и Северна Корея. Да бъде попречено на Техеран да получи ядрено оръжие може да се превърне в абсолютен приоритет в конфликта и да доведе до бързо ескалиране на кризата на Корейския полуостров.
За инвеститорите най-доброто хеджиране, ако събитията изобщо могат да бъдат разумно хеджирани, ще са дългите позиции в петролните фючърси, в американските шистови оператори и сондажни компании, както и в операторите от западното полукълбо, като канадския производител на петролен пясък Suncor и бразилската петролна компания Petrobras.
Хеджирането обаче не е заместител на посредничеството при конфликти. Настоящата администрация на САЩ не се сдържа да използва провокативна реторика и да изпробва необичайни подходи към дипломацията в Близкия Изток. Сега не е моментът за това. САЩ трябва да продължи да действа като глобален полицай, както го прави от Втората световна война насам.
Вашингтон трябва да успокои напрежението в Близкия Изток и отново да потвърди ангажимента си за справедлива и принципна дипломация, която се стреми да разрешава конфликтите чрез преговори, а не чрез безразсъдна сила. Ако САЩ не успеят да го направят, резултатът ще бъде неконтролируемо бедствие не само за региона, но и за целия свят.
