Европейското първенство в Полша и Украйна през лятото на 2012-а година ще бъде едва второто издание на надпреварата на Стария континент, в което националният отбор на Ирландия ще вземе участие.

Първото е преди 24 години и ще бъде запомнено с любопитна игра на съдбата, която изпраща на финал два отбора от групата на ирландците на финал. На турнира, който се провежда в Западна Германия, тимът побеждава Англия и завършва наравно със СССР, но въпреки това остава трети зад Съветския съюз и Холандия. Знамение, или случайност – именно тези два отбора играят финал в първенството, а „лалетата” печелят първата си и засега единствена титла.

На подобна развръзка може би се надяват тимовете на Испания и Италия, които изглеждат фаворити в Група С на тазгодишното Европейско първенство. Там е и отборът на Хърватия, който обаче, подобно на ирландците ще се надява по-скоро на чудо или нова странна прищявка на съдбата в своя полза.

Второто си участие на Европейско първенство тимът заслужи, завършвайки на второ място след Русия в квалификациите, където техни противници бяха още Армения, Словакия, Македония и Андора. На баражите ирландиците случиха на добър жребий и се справиха с Естония след 4:0 и 1:1 в реванша.

Според някои, отборът се промъкна „между капките”, а според други съдбата си върна на Ирландия за случката през 2010-а година, когато нападателят на Франция Тиери Анри демонстрира завидни умения в играта с ръце и класира тима си за Мондиала в ЮАР след гол за 1:1 на Галас в продълженията.

Футболистите в зелено, техните фенове, Федерацията и почти цялата футболна общественост вдигна голям шум, но връщане назад нямаше – „петлите” играха на Световно, а Ирландия се прибра у дома да чака своя нов шанс за изява на голям форум. Реверансът на съдбата не закъсня и ето, че ръководеният от Джовани Трапатони тим ще изиграе поне три мача в Полша и Украйна.

Треньорът – безспорна легенда, но на клубно ниво


Ирландският национален отбор е едва втория представителен тим на дадена страна, ръководен от Трапатони. Като наставник на клубни отбори, италианецът е считан за един от най-успешните треньори изобщо.

Той е и единственият треньор спечелил всички Европейски клубни турнири и Междуконтиненталната купа. Достатъчно добре познат на всички, но все още имащ какво да доказва на национално ниво. Ръководи Италия в периода между 2000-ата и 2004-а година.

Класира „скуадра адзура” на Мондиала в Корея, но губи именно от домакините на осминафинал. През 2004 тимът отново не впечатлява и успява да победи единствено България в груповата фаза на Европейското в Португалия и напусна още в най-ранната фаза. Поема Ирландия през 2008-а година, а в края на миналата получи нов 2-годишен договор. Популярен е със своите любопитни пресконференции и множество комични грешки в изказа, следствие от слабото познание в езика на съответната държава. „Истината е, че обичам футбола повече от жена си”, твърди 73-годишният специалист.

Лидерът – Роби Кийн


Макар и отстъпил сериозно от своите позиции, Роби Кийн си остава един от емблематичните нападатели на Висшата лига в последните 15 години. Съдбата му е странна. Дебютира на 17 за Уулвърхямптън, а на Острова бързо разбират, че този човек знае как да бележи. Не успява в Интер, за да поеме глътка въздух обратно на Острова с екипа на Лийдс. През 2002-а година намира своето място в състава на Тотнъм. Шест прекрасни години с екипа на „шпорите”, капитанска лента и идол в сърцата на привържениците, без да е виновен, Кийн прави може би най-голямата си грешна стъпка.

„Мечтан” трансфер в Ливърпул... се превръща в истински кошмар. Местна компания за самолетни билети използва съдбата му за иронична и обидна реклама – „От Ливърпул до Лондон и обратно – по-бързо от Роби Кийн.” Ирландецът така и не успява да се утвърди на „Анфийлд” и след само половин сезон се завръща в Лондон. Но нищо вече не е същото. Периоди под наем в Селтик и Уест Хям, а в последствие и трансфер чак в САЩ, макар и в тима на Дейвид Бекъм. Подобно именно на именития си британски колега, през зимата Кийн игра под наем в Астън Вила. В своята страна обаче Роби Кийн е обичан и почитан, при това напълно заслужено. Голмайстор номер 1 за всички времена с 53 гола в 116 мача и втори по участия с националната фланелка след Шей Гивън, макар и прехвърлил 30-те, Кийн остава най-сериозното оръжие на ирландците.

Внимавайте за... Джеймс МакЛийн

Крилото на Съндърланд притежава прекрасна скорост и усет към гола. Бележи шест попадения в 29 мача за „черните котки”. Дебютът през декември 2011 срещу Блекбърн и веднага влиза в сърцата на феновете. Една от основните причини за силната кампания на тима, който въпреки лошия завършек на сезона и серията от 9 мача без победа в края завърши в средата на таблицата.

Що се отнася до бързината, специалистите в Англия го сравняват с Гарет Бейл, а по физика напомня Уейн Руни. Играе отлично с глава и демонстрира грамотност на терена, нетипична за току що навършелия 23 години полузащитник.

Потенциален червен картон... Ричард Дън

Централният бранител на Астън Вила е известен със своите безкомпромисни намеси, които често водят до официални предупреждения, и то при по-специфичното съдийство на Острова. Дългогодишният състезател на Манчестър Сити обаче ще трябва да внимава изключително много, тъй като често на големи европейски и световни форуми, британските футболисти страдат от начина, по който реферите провеждат двубоите.

Това важи за всички играчи на Ирландия, които залагат по-скоро на сърцата игра, твърда игра и борба за всяка топка, отколкото на технични отигравания.

Докъде ще стигне... отпадане в груповата фаза

Въпросът по-скоро е ще играят ли Испания и Италия финал, подобно на съдбата на предишните съперници на Ирландия в груповата фаза, отколкото дали островитяните имат сили да прескочат към четвъртфиналите. Все пак трябва да се отбележи, че разколебаната от огромния скандал с уредени двубои Италия винаги е способно на издънка, а Ирландия и Хърватска със сигурност ще очакват своя шанс да се възползват.