Двама французи дават идеята за организиране на световните и европейските първенства. Създател на Мондиалите, които тръгват от 1930 година, е третият президент на ФИФА и шеф на френската футболна федерация по онова време Жюл Риме.

Шампионатите на Стария континент тръгват от 1960 година по стара идея на Анри Делоне. Интересно е, че идеята за световните шампионати на Риме е споделена и от архитекта на континенталните първенства Делоне. Още по-любопитно е, че Делоне предлага европейските първенства да започнат още през 1920 година - тоест десет години преди първия световен шампионат по футбол. В крайна сметка началото на европейските първенства е през 1960 година. Дори купата, която се връчва на европейския шампион по футбол се нарича Анри Делоне. Трофеят е известен още като „сребърната амфора".

Франция е двукратен европейски шампион през 1984 и 2000-ата година. Първия си трофей „петлите" печелят на своя земя, където се организира първенството. Треньор на отбора е легендарният наставник Мишел Идалго, а капитан вездесъщият Мишел Платини, който става и голмайстор на шампионата с 9 гола. Първоначално Франция е в една група с Белгия, Дания и  Югославия.

Това е първенството на Мишел Платини, който от 1982 година вече е играч на Ювентус. В първия мач срещу Дания вкарва победния гол за 1:0 чак в 78-ата минута в един изключително труден мач за французите. Следва 5:0 срещу Белгия с хеттрик на Платини. В последния мач от групата Франция побеждава много трудно традиционно силния тим на Югославия с 3:2. Платини пак се развихря с хеттрик.

На 23 юни 1984 година пред 54 848 зрители на „Велодром" в Марсилия се разиграва истинска полуфинална драма между Франция и Португалия. В 24-ата минута Жан-Франсоа Домерг открива резултата. В 74-ата минута Руи Мануел Тринидаде Жордао изравнява. Стига се до продължения и в 98-ата минута отново Жордао повежда Португалия към финала. В 114-ата минута Домерг изравнява, но въпреки това португалците играят страхотно, и се предполага, че при евентуални дузпи те могат да развалят празника на Франция. Настъпва легендарната 119-ата минута за френския национален отбор. Един тъмнокож футболист. с тънки като пищялки крака, води топката край страничната линия. Жан Тигана изглежда видимо уморен и когато кълбото е на път да излезе в тъч, със сетни усилия той прави невероятно центриране. Платини намира идеално кълбото за 3:2 и праща Франция на финал. След време един друг велик френски футболист ще каже: "Винаги ще си спомням този гол на Платини в моя роден град. Бях на стадиона в този момент. Това бе най-големият подарък за моят рожден ден". Думите са на Зинедин Зидан, който точно на 23 юни 1984 навършва 12 години.

На финала на „Парк де Пренс" Франция побеждава с лекота Испания с 2:0. Платини вкарва своя девети гол от пет мача под неумелия плонж на Арконада и става голмайстор на шампионата. Втория гол за 2:0 бележи в 90-ата минута Бруно Белон.

През 2000-ата година на първенството в Белгия и Холандия отборът на Франция, воден от Роже Льомер, печели своята втора титла. В групите Франция е заедно с Холандия (2:3), Дания (3:0) и Чехия (2:1). На четвъртфинал „петлите" побеждават Испания с 2:1. След това за полуфинала се повтаря историята от 1984 година. Както и тогава, така и този път, Франция трябва да мине през иглени уши, за да надвие Португалия. В редовното време резултатът е 1:1. В 19-ата минута Нуно Гомеш открива. В 52-ата минута Тиери Анри изравнява. За да се стигне до 2:1 след гол от дузпа на Зинедин Зидан в 117-ата минута. С това попадение на Зизу мачът свършва.  Тогава важи правилото за „Златен гол" и който го отбележи - печели.

На финала в Ротердам срещу Италия, на „Де Куип", пред 48 200 зрители се разиграва невероятен финален спринт. В 55-ата минута Марко Делвекио открива резултата. В края на мача Алесандро Дел Пиеро изпуска стопроцентово положение. Срещата вече завършва и пропускът на Алекс не изглежда фатален. До продълженията на редовните 90 минути. В триминутното продължение Силвен Вилтор изравнява. В 103-ата минута, след отлично подаване на Робер Пирес, топката е посрещната от воле от Давид Грезеге и със „златен гол" Франция печели втората си европейска титла. Интересното в случая е, че и тримата замесени в двата решителни гола играчи влизат като смени.

В 58-ата минута Вилтор сменя Кристоф Дюгари. В 76-ата минута  Трезете сменя Юри Джоркаеф. А в 85-ата минута Робер Пирес влиза на мястото на Бишенте Лизаразу.

През 2004-а година на първенството в Португалия, Франция, както сега за Евро-2012, е в една група с Англия. С тях са още Хърватия, и Швейцария.

В групата французите побеждават англичаните с 2:1 след две попадения в края на мача на Зинедин Зидан. Преди това Лампард открива за Англия. Двата отбора излизат от групите, но не продължават напред. Португалия елиминира Англия след 2:2 в редовното време и продълженията и 6:5 след  дузпи. Франция отпада също на четвъртфинал от бъдещия шампион Гърция с 0:1 след попадение на Ангелос Харистеас в 64-ата минута.

След това треньорът Жак Сантини, както е обявил преди първенството, поема Тотнъм.

През 2008-а година култовият чудак Реймон Доменек не може да изкара Франция от групата на първенството в Австрия и Швейцария. „Петлите" отпадат заедно с Румъния. Напред продължават Холандия и световния шампион от 2006 година Италия, който побеждава на финала на световното първенство Франция, след  1:1 в редовното време и 5:3 след дузпи.

Селекционерът Лоран Блан - неудобният всезнайко

Говорим за европейско първенство, но когато става дума за Лоран Блан няма как да не споменем скъпата на всеки българин световна квалификация от „Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 година.

Връщаме се към магическата 90-ата минута, в която Любо Пенев е хвърлил идеалния пас към Емил Костадинов. Когато превъртаме кадрите назад виждаме как не достигат милиметри на двама души от тогавашния френски национален отбор да осуетят попадението на века за българите. Това са Ален Рош и...Лоран Блан.

Лоран Блан е роден на 19 ноември 1965 година в Алес. Като футболист печели световната и европейската титла с Франция през 1998 и 2000-ата година. На финала на световното първенство няма право да играе заради червен картон на полуфинала срещу бъдещия треньор на Хърватия Славен Билич. След спречкване между двамата Блан му удря шамар и е изгонен. Все пак преди финала на Франция с Бразилия, Лоран изпълнява ритуала от началото на кампанията да целуне вратарят Фабиен Бартез по голото теме.

Треньорската му кариера преминава първо през Бордо. Лоран Блан води местния тим от 2007 до 2010 година. През 2009 година прави Бордо шампион. Титлата  има още по-голяма цена, защото „жирондинците" спират хегемонията на Лион, които печелят седем първи места поред от 2002 до 2008 година.

Лоран Блан поема националния отбор на Франция официално на 2 юли 2010 година. Но нещата около назначаването на Блан не изглеждат никак гладки. От една страна Блан трябва да седне не върху горещ стол, а върху клокочеща лава. Младият специалист трябва да поеме отборът от странния Реймон Доменек, който достига дъното на световното първенство в ЮАР, където Анелка го псува, играчите вдигат стачки и не искат да слизат от автобуса по време на тренировки. Логично „петлите" отпадат още в групите.

От друга страна преди назначението на Блан има противоборство от кръговете около Платини и Зидан. Тези около Платини искат национален селекционер да бъде Жан Тигана. Тези около Зизу са за Блан. Всеки дърпа чергата към своето поколение. Но Платини не може да се меси решително, защото вече е по високите етажи на световната и европейска футболна администрация. От друга страна Тигана се жалва директно по медиите: "Във Франция не искат тъмнокож треньор да ръководи националния тим."

На всичко отгоре двама от стачниците при Доменек, а именно Рибери и Евра, трудно се вписват в променения от Лоран Блан отбор. В последствие Блан успява да се разбере с двамата. Сега те са част от разширения състав.

Блан обаче е на път да се откаже от националния отбор след европейското първенство в Полша и Украйна и е готов да поеме голям клубен отбор. Оферти към него не липсват от мастити клубни босове.

Поредният проблем на Лоран Блан е с президента на френската футболна федерация Ноел Льо Грае. Агентът на Лоран Блан е най-влиятелният във френската мениджърска футболна гилдия. Става въпрос за Жан-Пиер Бернес. Според Льо Грае Бернес той мъти главата на Блан за клубни отбори и пречи на националния селекционер на Франция да има дълга и спокойна визия за представителния тим.

Черешката на тортата от проблеми за Блан дойде през април 2011-а година. Тогава сайтът „Медиапарт" излъчи по четене на устни как Блан, на едно събиране във френската футболна федерация заявил, че е склонен да се въведе квота от футболисти според расови критерии. И тази особено чувствителна тема влуди френското общество. Блан трябваше на път и под път  да се обяснява, че не е говорил подобни неща. В крайна сметка Блан официално се извини, като преди това сподели, че думите му са извадени от контекста.

Всички тези неща около изключително спокойния и държащ на дисциплината селекционер не се знае как ще се отразят на самото европейско първенство. Ако всичко е наред Блан може да изведе Франция далеч.

Франк Рибери - лидерът, който ще иска реванш от себе си

В отбора на Франция има поне двама футболисти, които могат да дърпат тима напред. Става въпрос за Самир Насри и Карим Бензема. И все пак истинският лидер в момента се явява опитният Франк Рибери.

Със сигурност Рибери ще търси своя реванш на предстоящия европейски шампионат. От една страна за проваленото световно първенство реди две години. Съвсем пресен е и неуспешният поход с Байерн. Рибери ще търси реванш с фланелката на Франция за изгубената купа на Германия и особено за болезнено изгубената Шампионска лига. Да не говорим за пропуснатата шампионска титла в Бундеслигата.

Наистина въпросът е дали неуспешната година с Байерн ще накара Рибери да бъде още по-амбициран по терените на Полша и Украйна. В националния отбор на Франция халфът няма конфликт със свой съотборник, както разразилия се наскоро в Байерн с Ариен Робен.

С другия скандалджия от Мондиала през 2010 година Патрис Евра са в отлични отношения. Впрочем Евра също ще търси реабилитация на ниво национален отбор за проваления сезон с Манчестър Юнайтед. Като се добавят другите два надеждни пилона Насри и Бензема Франция може да разчита на добър психологически климат.

Внимавайте за...голаджията от Монпелие Оливие Жиру

В днешния динамичен телевизионен футболен свят, трудно може да се скрие който и да е футболист от погледа на милиони запалянковци.

И все пак френската Лига 1 не е комерсиална като шампионатите на Англия и Испания. И дори като тези на Италия и Германия. Затова Жиру може да покаже пред голяма публика своя талант в пълна сила на европейското първенство с екипа на Франция.

Запознатите знаят отлично кой е Оливие Жиру. Той подели голмайсторската титла на Франция с по 21 попадения заедно с Нене от Пари Сен Жермен.

Който е гледал националния отбор на Франция е видял как Лоран Блан му гласува доверие и Жиру пасна на отбора. На 3 ноември 2011 е повикан за два приятелски мача срещу САЩ и Белгия.На 29 февруари 2012 година като титуляр бележи своя първи гол за „петлите" в приятелски мач срещу Германия.

Оливие Жиру е роден на 30 септември 1986 година в Шамбери. Преди да премине в Монпелие през 2010 година е играч на Гренобъл от 2005 до 2008 година. През сезон 2007/2008 е под наем от Гренобъл в Истр. От 2008 до 2010 година е в Тур.

Потенциален червен картон за... Филип Мексес

Футболистът от националния тим на Франция, който има най-големи шансове за потенциален червен картон е Филип Мексес.

Филип е много темпераментен и е способен да си изкара червен картон не от грубо влизане, а заради остър език или пререкание със съдии и играчи на съперника.

Докъде ще стигне Франция - Или нищо, или всичко

Франция е отбор с голям диапазон в очакванията. Тимът може да отпадне в групите, но истината е,че всички момчета на Лоран Блан ще потеглят към Украйна и Полша с мисъл ... за трета европейска титла.