Тодор Киселичков даде интервю пред "Блиц". Той коментира трудната ситуация с пандемията от коронавируса, липсата на мачове и проблемите в бургаския футбол.

Съвсем нормално е да те попитам в тази странна ситуация къде те намирам и дали спазваш мерките и препоръките на Националния оперативен щаб във връзка с този коронавирус?

- Здравей. Спазвам изцяло изискванията на кризисния щаб. С моето семейство се стремим да бъдем дисциплинирани. Мъчим се по някакъв начин да допринесем за цялостното спазване на правилата и да помогнем по-бързо да мине тази ситуация. Наистина е странна и неприятна, но за съжаление е част от живота.

Предполагам си в Бургас. Може ли да разкажеш малко по-подробно как преминава един твой ден?

- Да, в Бургас съм. Знаете, че в момента не можем да се занимаваме с футбол и затова денят ми минава изцяло с моето семейство. Децата учат електронно и сутрин се опитваме да им помагаме. Със съпругата ми излизаме до магазина, за да напазаруваме необходимото и отново се прибираме вкъщи. Носим маски. Вървя навсякъде с дезинфектант в джоба. Няма голямо разнообразие, но ситуацията е такава за съжаление. Много ми е трудно, тъй като съм спортен човек, който постоянно е бил по терените и площадките. В момента обаче не може да съм по игрищата, но по някакъв начин трябва да преборим този коронавирус.

Добра новина за футбола в Бургас

Добра новина за футбола в Бургас

Ако първенецът от "А" областна група придобие право да играе в Трета лига в квалификациите, неговото място ще бъде запълнено, чрез бараж между третите отбори от временното класиране

Повече от месец сме в това положение. Започна ли футболът да ти липсва или имаше нужда от малко по-продължителна почивка?

- В интерес на истината, времето, прекарано със семейството, е много ценно. Всеки има нужда да бъде с близките, но футболът ми липсва. Липсват ми тренировките, мачовете и футболът с приятели. Виждам, че и децата страдат от тази изолация. Свикнали са да бъдат навън, да тренират. В момента кипят от енергия, но не могат да я изразходват. Ситуацията е неприятна за всички. Колкото и да се говори, че в домашно условия може да се тренира, но съвсем друго е истинският футбол, който ни е нужен.

В момента си свързан с Етър (Велико Търново). Текат дискусии как да бъде завършено първенство, дали въобще да бъде завършено, дали да има плейофи. Какво е мнението ти по този въпрос?

- Има си хора, които ще определят как ще завърши първенството. Аз искам да има футбол и спорт. Ще ми се това положение да свърши възможно най-бързо, но има хора, които решават кога ще може да се спортува. Всичко обаче зависи от това кога ще приключи пандемията. След това БФС ще вземе някакво решение. Още повече, че е нужно време отборите да се подготвят, защото това са спортисти, не са роботи. Не може след такава дълга почивка да се върнем веднага към мачовете. Предполагам, че хората, които се занимават с управлението на футбола ни, ще вземат най-правилното решение.

Да се върнем и към годините, когато беше футболист. Основно игра в Нефтохимик, и то в най-силния му период. Сега от дистанцията на времето как оценяваш твоята кариера и съжаляваш ли, че не отиде някъде в чужбина или в някой от столичните грандове?

- От дистанцията на времето преценявам, че сигурно е било по-добро да имам развитие на кариерата извън Бургас, но така се случиха нещата, че докато бях здрав останах в Нефтохимик почти през цялата си кариера. В последните години като играч претърпях три операции, заради които не успях да имам някакво футболно дълголетие. Рано-рано се отказах, но пък от друга страна за мен да играя в Бургас беше истинско удоволствие. Преживяното с моите колеги в отбора не бих го заменил с нищо друго. Може би всеки един от нас тайно си е мечтал да се пробва или в грандовете, или в чужбина. Реално погледнато не съжалявам, тъй като съм си от Бургас и постигнатото тогава ми носеше голяма наслада.

Ти си един от последните големи футболисти, излезли от спортното училище "Юрий Гагарин". Преди теб Кишишев, преди него Илиян Илчев, Илиян Банев, Мишо Ганев, Чилибонов... Това е една люпилня на кадри, която изведнъж секна. Защо така се случи? В момента само 4-5 момчета от училището се занимават с футбол. Преди бяхте много хора и винаги от випуск излизаха един или двама, които започваха да играят в един от двата отбора.

- Така е. Аз съм кадър на спортното училище. В момента мога да изброя още много известни бургаски футболисти, които излязоха от това училище. Сред тях са Росен Петров, Петър Жабов... Няма да ги изброявам, защото ще забравя някого и няма да е коректно. Времената тогава бяха други. Държавата обръщаше страшно много внимание на спорта. Аз бях първият випуск в Спортното, който беше към Нефтохимик, но знам колко много момчета тренираха в Черноморец. Имаше страшно добри условия - хранене, възстановяване, лагери, екипировка, медикаменти, ред и дисциплина. Имаше и казарма. Това са нещата, които допринесоха за силното развитие на футбола. Нямаше чужденци. Отборите в по-голямата си част бяха съставени от местни момчета и винаги имаше силни набори, които захранваха мъжките отбори. Спортното училище много ми даде и за мен беше една много добра закалка. В момента не знам как е. Не знам какви са ресурсите, бюджетът и рейтинтъг на училището. Може би и при децата приоритетите са други. Сега се интересуват повече от компютри, учат езици, а самите родители явно не искат да пращат децата си в спортно училище. Няма реална представа каква е ситуацията и може да не съм обективен. Мога обаче да кажа, че спортното училище във Велико Търново се развива изключително добре. Всички момчета от отборите са в спортна паралелка и всичко е на много добро ниво.

По време на своята кариера, ти игра с много добро футболисти. Може ли посочиш някого, с който винаги ти е било приятно да си на терена и да те е вдъхновявал със своите умения?

- Няма как да посоча само един човек, при положение, че още в първите си години съм изпитвал респект към по-старите футболисти. Говоря за опитни играчи като Цонко Симеонов, Станчо Цонев, Росен Кавръков, Христо Гоцков, Димитър Стойчев, Пламен Михов, Стефан Миндов... Ще пропусна някого. С някои от тях след това продължихме да бъдем съотборници. От следващите не мога да отделя никого, тъй като ми е било изключително удоволствие да играя с тях. Това бяха хора, които знаеха и можеха да играят футбол - от първия човек, до последния.

Локомотив (Горна Оряховица) отстрани Тодор Киселичков заради незадоволителни резултати

Локомотив (ГО) отстрани Киселичков заради незадоволителни резултати

Тимът се намира на 14-то място от 16 отбора във Втора лига

В момента се развиваш в треньорското поприще. Какви са твоите амбиции в бъдеще? Би ли се завърнал да водиш отбор в Бургас? И кой треньор те е впечатлявал най-много по време на твоята кариера?

- Сега съм помощник-треньор в Етър. Бях поканен от Росен Кирилов - едно изключително възпитано и добро момче. Също така и много добър треньор. Сега работя с друг отличен специалист Петко Петков. Човек, който разбира много добре футбола. Плановете ми са да се развивам в тази професия. Искам да изкарам ПРО Лиценз и да вървя нагоре. Естествено, че бих се върнал в Бургас. Всеки иска да работи на родното си място, където са му семейството, роднините и приятелите. Дано един ден това да се случи. Аз съм се учил от абсолютно всички треньори, с които съм работил. Няма да забравя Херо, който беше първият специалист, наложил в България играта в линия в защита. Много го уважавам. Поддържам изключително добри контакти с абсолютно всички хора от града, с които съм работил. И Диян Петков, и Алекси Желязков, и Димчо Ненов, Станимир Димитров, Николай Кръстев, Георги Чиликов, Иван Цветанов. Много от момчетата, с които съм играл, станаха добри треньори. Приятно ми е да говоря с тях за футбол.