Бившият нападател и дългогодишен играч на Манчестър Юнайтед - Оле Гунар Солскяер вярва, че тимът на "червените дяволи" се връща към "златната ера" на клуба. Норвежецът бе главен "виновник" за спечелването на финала с Байерн (Мюнхен) във финала за Шампионската лига през 1999 година на "Камп Ноу".
Тогава той се появи като резерва и реализира победното попадение при обрата с 2:1 в 93-ата минута, само 2 минути след изравнителен гол на съотборника му Теди Шерингам.
"Надявам се, че сега започва нещо повече от това, което постигнахме. Това, което постигнахме през 1999 година, чувството беше фантастично. Спомените от тази нощ са в теб завинаги. Искам да преживея повече от тях, вярвам, че можем да го направим.
Минаха девет години откакто тимът стигна финал. Вярвам, че този тим и тези играчи могат да постигнат много повече", заяви норвежецът.
"Ако дадеш, например на Кристиано и Уейн, ако дадеш да опитат вкуса на това да спечелиш Шампионската лига, те ще имат силата и импулса да печелят отново и отново. Смятам, че този отбор може да постигне повече от нас заради таланта и годините, на които са играчите", завърши нападателят с бебешкото лице.
OLD_TRAFFORD
на 16.05.2008 в 23:07:26 #3Най-добрата селекция, най-силният отбор, най-успешният мениджър, най-голямата фенбаза... Манчестър Юнайтед бе безспорният хегемон на Англия през целия изминал сезон. Преди дни завърши сезонът в най-интересното и гледано първенство в света. Преди шампионата всички специалисти очакваха това да е един от най-пленителните, непредсказуеми и завързани надпревари от създаването на Висшата лига. В крайна сметка обаче битката за златото бе предрешена и като опитен боец сър Алекс Фъргюсън се възползва перфектно от слабостите на своите конкуренти, за да изведе тима си до титлата. Манчестър Юнайтед бе най-постоянният отбор, въпреки грешните си стъпки на места, спечели всичките си важни мачове, взе най-много точки от срещите си с преките конкуренти, показа невероятен футбол и в крайна сметка напълно заслужено се поздрави с трофея. Всичко останало - Голямата четворка, Special Sundays, Race for the title, бяха невероятно изпипани медийни похвати, които поддържаха до последно съспенса в Премиър лийг. Челси бе прекалено концентриран (или разконцентриран?) в Шампионската лига, Арсенал не издържа на темпото (въпреки че надскочи всички предварителни очаквания), а Ливърпул бе раздиран от скандали в клуба. Така очакванията, че сезонът ще бъде "всички срещу Юнайтед" се оказаха оправдани, но никой така и не успя да спре "червената машина" на Фърги по пътя към титлата. Първите сигнали за доминацията на Ман Юнайтед дойдоха още през лятото. Шампионите хвърлиха 75 милиона паунда за подобрение на тима завоювал титлата от миналия сезон. Още в първите дни на прозореца бяха оповестени сделките с Нани, Андерсон и Харгрийвс, а малко повече се проточи единствено привличането на Карлос Тевес. Всички обаче бяха на борда още преди началото на юли, което е мечтата на всеки мениджър. Юнайтед показа класа още преди сезонът да е започнал. Челси, макар да се насочи главно към свободни агенти, все пак показа мускули на трансферния пазар и надцака Ливърпул за Малуда. Подкрепяни от новите си американски собственици Ливърпул също за пръв път купиха по-скъпи имена като Фернандо Торес и Райън Бабел. Арсен Венгер пък счупи рекорда си за най-скъпа покупка, като плати 16,1 милиона паунда за Едуардо от Динамо (Загреб). И трите конкурента направиха прилични селекции, но не можеха да се борят с шопинг пиршеството на "червените дяволи". Основните надежди бяха Нани и Андерсон да не намерят мястото си на Албиона и отборът на сър Алекс да тръгне трудно в шампионата. Това в крайна сметка се случи и шампионите направиха най-слабия си старт в историята на Висшата лига, взимайки едва една точка от първите три кръга, за да завършат месец август на 16-о място в класирането. Въпреки това обаче, когато набра скорост, машината на Фъргюсън задмина всички по пътя си към първото място. Този път всеки един от ходовете на Фърги на трансферния пазар бе успешен и закупените футболисти бяха с основен принос за похода на тима му към титлата. И нещо друго, което цял сезон тероризираше конкурентите на застаряващия шотландец от резервните скамейки на съеперниковия отбор - летните покупки дадоха на Фъргюсън невероятна сила в резерв: чувството към 70-ата минута на терена да се появят със свежи сили играчи от класата на Нани, Андерсон, Карик, Гигс или Тевес, е убийствено за самочувствието на отбор, който с мъка е удържал реми или крехка преднина срещу манчестърци. Селекцията настрана, Манчестър Юнайтед разполагаше и с най-добрия отбор в Англия. Вероятно на първо място, още преди всички останали фактори, трябваше да се спомене само едно име - Кристияно Роналдо. 23-годишният португалец надмина всички очаквания и с 43-те си гола показа, че е най-добрият играч в света към този момент. И нещо друго - личи си, че иначе надменният младок не спира да работи върху усъвършенстването на играта си. Наред с вече доказаните му качества, този сезон фенове и специалисти видяха от него страхотна игра с глава, подобрено умение да изпълнява дузпи (изместен бе щатният изпълнител на 11-метровите удари Скоулс) и нова техника на изпълнение на преки свободни удари, която също донесе няколко незабравими гола. Останалите от миналия шампионски тим на Ман Юнайтед също имаха основен принос за дублирането на титлата. Макар и да не показа миналогодишната си форма, Рууни бе познатата заплаха в атака. Евра, Рио, Видич и Браун запазиха синхорна изграден още от миналия сезон, опазиха се и от сериозни контузии и това доведе до най-малкото допуснати голове във вратата на "червените дяволи" в сравнение с всеки един от конкурентите от Премиър лийг. Райън Гигс и Пол Скоулс отново дадоха опита необходим в завързаните мачове и дали като титуляри, или от резервната скамейка, вкараха решителни голове за златото. Макар и на 66-годишна възраст, сър Алекс Фъргюсън отново доказа, че е най-големият в съвременната игра и продължава да пише златните страници в историята на тима от "Oлд Трафорд". Предпази се, или по-скоро запази ореола си на недосегаем за критиките на медиите (дори Рафаел Бенитес коментира, че когато Фърги променя титулярния си състав, това е отрязявано като "майсторско доизпипване", а когато той го прави е описвано от пресата като "безкрайната ротация"). Освен това Фъргюсън даде няколко урока по тактическо надлъгване на най-големите си конкуренти - "изяде" Джерард в мача на "Анфийлд", лепвайки за него "зеления" Андерсон; в един от най-натоварените периоди от сезона пък смаза Арсенал на "Олд Трафорд" за Купата с 4:0 (мач, от който започна срива в лагера на лондончани). Вече споменахме и за ваденето на "тежката артилерия" от резервната скамейка в края на някои мачове. Рафа Бенитес също пробва този похват в някои мачове от сезона, но още първата му грешна стъпка бе разкъсана от медиите и той се отказа да го прави (включването на Торес от пейката в мачовете с Фулъм 2:0 и Бирмингам 0:0). Фъргюсън отново бе и ненадминат в изкуството да води психологическа война с конкурентите си. Незабравимо бе изказването му след двубоя с Челси на "Стамфорд Бридж", просто висш пилотаж. Точно като "онези" напа
ManU Fenka
на 16.05.2008 в 22:51:31 #2Докато я има, червените клошари винаги ще бъдат в нейната сянка ' това ме уби
Cloud
на 16.05.2008 в 12:22:42 #1Това тимче можеше наистина да постигне нещо, ако не беше кралско-синята машина от Лондон.Докато я има, червените клошари винаги ще бъдат в нейната сянка