Веднага след първата загуба на Ливърпул за 2014 година във Висшата лига (Ливърпул Челси 0:2) мениджърът на мърсисайдци Брендън Роджърс обвини колегата си Жозе Моуриньо за показания антифутбол и „паркираните два автобуса" пред наказателното поле на отбора от Лондон.

От своя страна Специалният обяви на брифинга, че неговият отбор е бил по-добрият и заслужено е спечелил. Макар думите на Моуриньо да не съвпадат с показаното от неговия отбор вчера на "Анфийлд", наложената от него схема 4-5-1 и с влизането на Кейхил 5-4-1, бе ясен показател, че прилаганият макиавелизъм във футболната игра му е присъщ - целта оправдава средствата.

Много пъти португалският наставник използва такава тактика в решителни мачове с отборите, които е водел, което не е изненaда за феновете на футболната игра.

Интересен е фактът, че стратегията на Моуриньо не бе така печеливша срещу отбори, които имат по-големи по размери футболни игрища, тъй като е по-трудно да се затворят празните пространства при по-бързо разиграване на топката по земя. Пример са сблъсъците през последните години между Барселона и отборите, които е водел Моуриньо.

Челси бе дошъл на Анфийлд с ясното желание да изтръгне точка, едно нулево равенство, което щеше да бъде факт, ако съдбата не се бе „подиграла" толкова злощастно със Стивън Джерард. Това се доказва и от безумното бавене на времето от страна на играчите на Челси още от първата минута на двубоя, което тотално убива привлeкателността на тази гениална игра и губи нейни поддръжници.

Въпреки че Ливърпул имаше огромно превъзходство във владеенето на топката (73%-27%), в положенията за гол (26 - 11) и в направените пасове (624-226), по-силовите играчи на Челси спечелиха единоборствата (47,9% - 52,1% и въздушни двубои 37,8 - 62,2%), което може би се оказа и ключът към загубата за Ливърпул.

В случая с грешката на Джерард, която се оказа и ключовият момент в мача може и пък да има вина философията на Брендън Роджърс, която включва дълбоко поемане на топката и поставяне начало на нова атака с участието на дефанзивния халф още от рамките на наказателното поле, измествайки централните защитници към тъч линията. С това се цели да не се изпраща директно топката в центъра на терена и да се предотвратят въздушни двубои, тъй като халфовете и нападателите на Ливърпул не са от най-високите.

Този тип разиграване в защитата носи рискове и това ясно си пролича от загубената топка и впоследствие гола на Демба Ба. Пролича си и в някои други срещи на Ливърпул, но тогава грешките не бяха фатални. Но въпреки това стилът е печеливш и привлeкателен, което бе доказано през последните години от Барселона. Ливърпул  изповядва подобен футбол през сезон 2013/2014.

Несъмнено „мърсисайдци" бяха по-добрият отбор в срещата с Челси, но не винаги по-добрият побеждава. Роджърс отново използва донеслата му редица поредни победи (11 на брой) схема 4-1-2-1-2, „диамант". Мърсисайдци търсеха по-всякакъв начин да пробият защитния вал на Челси с типичното разиграване, осезаемо владеене на топката и пробиви.

Обаче „сините" от Лондон умело затвориха празните пространства, което водеше до непредизвикани грешки и до чуждите за Ливърпул този сезон центрирания, както и принуждаване от страна на противника да се стреля към вратата от извън наказателното поле заради плетеницата от играчи в сини екипи.

Смесването на халфовата линия на Челси с тази на защитата не позволиха на Суарес и Стъридж да излязат на чисто голово положение. Креативността на младите Коутиньо и Стърлинг не доведе до резултат, което се оказа и важен фактор за развоя на двубоя. За загубата на един отбор не може да се вини противникът- в този случай Челси. Колкото и грозен футбол да показа отборът от Лондон, все пак целта за почти всеки треньор е да не загуби двубоя. И при Евънс, и при Улие, и при Бенитес, Ливърпул е показвал такива мачове.

Основната причина за изгубените от Ливърпул така важни три точки се корени в липсата на дълбочина в състава. Пролича си от смените на мърсисайдци. По-конкретно, с влизането си в игра Яго Аспас не допринесе с нищо, дори сгреши елементарни отигравания, което е сигнал, че собствениците на „червените" трябва да развържат кесията това лято на трансферния пазар.

При мачове като този с Челси на Ливърпул му трябваше висок нападател, който може да се пребори със защитниците, да създаде напрежение и евентуално да вкара гол. Макар че така наречените тарани в съвременната футболна игра губят своето значение, при мачове със сгъстена защита е необходим висок нападател, защото играта с пасове по земя не носи резултати, което принуди Ливърпул да центрира топката, но въпросът е за кого бе предназначена.

Оправданието, че Ливърпул не са харчили толкова много пари за трансфери като Челски и Манчестър Сити не върви, защото титли се печелят с умело похарчени средства.

„Червените" никога не са били толкова близо до мечтаната първа шампионска титла в историята на Висшата лига и 19-а в Англия като цяло. Сега съдбата на титлата е в ръцете на Евертън - градските съперници, тъй като Манчестър Сити, окрилен от загубата на Ливърпул, няма да допусне да загуби точки в последните си две домакинства за сезона срещу Астън Вила и Уест Хем.

След загубата срещу Челси, фенове на Евертън призоваха за „клякане" на Ман. Сити, което би било сериозен удар по мечтите на феновете и футболистите на най-добре и привлекателно играещият отбор във Висшата лига през настоящия сезон. Или пък чудото от Истанбул пак ще се извиси като Liverbird...