Заплатите в Европа се увеличават. Но икономистите са объркани

Служителите може би най-накрая получават по-голямо парче от икономическия пай - поне в Европа. Но не питайте защо или дали това ще продължи, пише в свой анализ The New York Times.

Десетилетие след финансовата криза по-голямата част от световната икономика успя да се възстанови и отново е на стабилни основни. Компаниите отчитат рекордни печалби, нивата на безработицата се сриват, а световният ръст се възстановява.

Заплатите в повечето развити страни обаче едва-едва се повишават.

Икономическият пъзел има значение и за стабилността на световната политическа сцена. Усещането на служителите, че не получават справедлив дял от икономическия растеж помогна за избирането на Доналд Тръмп и допринесе за засилването на крайнодесните партии в части от Европа. "Това е един от най-големите икономически въпроси на нашето време", смята Ангел Талавера, водещ икономист с фокус върху еврозоната в Oxford Economics в Лондон.

Европа може да е изключение от тази тенденция. Заплатите в еврозона отново се повишават след години на стагнация - добре дошло развитие не само за работещите хора, но и за Марио Драги - президентът на Европейската централна банка.

Институцията се опитва по всякакви начини да повиши инфлацията до нива, на които се смята, че са здравословни за растежа. Но повишението на заплатите е необходимо условия за устойчива инфлация, а доскоро банката се ядосваше на стагниращите възнаграждения въпреки силния икономически растеж.

Реалните заплати в България са с най-голям ръст от цяла Европа за последните 7 години

Но страната е изправена пред един значителне проблем

Миналия месец официални данни показаха, че почасовите възнаграждения в еврозоната са се повишили с 2 процента през първите три месеца на 2018 г. и централната банка получи сигнала, на който се надяваше. Тя съобщи, че ще прекрати програмата за количествени улеснения в края на тази година. Очаква се днес този план да бъде препотвърден.

И все пак мистерията остава. Икономистите не успяха да постигнат съгласие защо заплатите за повечето хора в САЩ, Европа, Япония и други богати страни запазиха нива толкова дълго време - въпреки че безработицата се сви. В Европа експертите отдават повишението на заплатите на недостига на служители в страни като Германия, но има и много други теории.

И понеже не е ясно защо ръстът на заплатите в региона се завърна, никой не е сигурен дали той е устойчив. Япония вече преживя ръст на заплатите, който бързо се спихна.

Навремето намаляващата безработица обикновено водеше до по-високи заплати. Работодателите трябваше да се състезават за служители и възнаграждението бе сред основните оръжия. Инфлацията също се повишаваше, поне временно, след като бизнесът прехвърляше по-високите разходи върху потребителите.

Ръстът на заплатите в България се забавя

Заетостта остава на постоянни нива

Кривата на Филипс, която показва връзката между намаляващата безработица и увеличаваща се инфлация, десетилетия бе част от началните уроци по икономика.

Но в последните години връзката между растеж, заплати и инфлация става все по-сложна за разбиране. Икономистите отдадоха от времето си, за да се опитат да обяснят защо инфлацията и възнагражденията останаха ниски, въпреки че нивата на безработица в страни като Германия са рекордно ниски.

Икономистите предложиха редица теории. Изпращането на синдикатите в забвение отне възмонжостта на служителите да се борят за по-високи заплати, смятат някои. Глобализацията, аутсорсингът и лесният поток на пари и информация през границите също накараха работниците в богатите страни да се борят с тези в по-бедните.

Друго предположение е, че успехът на компании като Apple, Google и Amazon концентрира власт в по-малко компании и увреди конкуренцията. А така наречената споделена икономика направи много хора фрийлансъри с малко придобивки.

Заплатите в Източна Европа стават прекалено високи, за да задържат чуждестранните фирми

Но има решение на този проблем за страните от региона

Един много обсъждан доклад, сравняващ данни от Франция и Германия, посочва, че ниският растеж на заплатите и повишаващото се неравенство са резултат от намаляващата сила на служителите да преговарят за по-високи заплати.

Почти никаквият растеж на възнагражденията в Германия по време на последните две десетилетия съвпада с реформите, които позволиха на компаниите да се отказват от споразумения със синдикатите за общи рамкови договори. Във Франция, където те останаха силни, заплатите продължиха да се покачват, а неравенството е по-слабо изразено.

Но Франция плати за това. Безработицата в Германия е под четири процента, докато във Франция остават над 9%. Изводът е, че компаниите може да не наемат толкова много служители, ако са обвързани с договори със синдикатите.

В крайна сметка в Германия заплатите все пак започнаха да се повишават, което може да означава, че ниската безработица все пак води до по-високи заплати. Но вече отнема повече време.

На това разчита със сигурност и Европейската централна банка.

След пет години на стабилен икономически растеж доскоро инфлацията в еврозоната остана далеч под официалната цел от близо, но по-малко от 2 процента на годишна база. През май и юни потребителските цени се повишиха с 1,9 и 2% съответно, но това се дължеше почти изцяло на по-високите цени на енергията.

И все пак остава въпросът за ръста на заплатите. Талавера твърди, че данните за безработицата не измерват големи групи хора, които вече са се отказали да търсят работа. И този скрит резерв е много по-голям, отколкото икономистите смятат.

Ако той е прав, това означава, че заплатите би трябвало да продължат да се покачват.

Но фактът, че слабият ръст на заплатите влияе на почти всички богати страни, подсказва, че има и други сили, които все още не разбираме.